сряда, 11 март 2009 г.
Днес ми бе намекнато от две места, че нямам нищо ново в блога си.
Истината е, че при мен се случиха много нови неща, но главно неприятни. Е, не неприятни по онзи гаден начин, по който асоциираме написаното току-що, а "гадни" като част от живота. Проблеми с/в работата, проблеми с колите, проблеми с любовниците(абсолютен недостиг - кризата, кризата...), проблеми с желанието да имам любовници(годините си казват думата), проблеми, проблеми... Само нерви.
Затова и не съм писал тук. Гадно е да предаваш на хората своя негативизъм. Приятелите са за това. За да ги обременяваш със своите проблеми. Те да му "берат гайлето". :)
НО!
Днес мога да напиша нещо по темата "Откраднати мигове". В началото мислех да постна само снимки, но без кометар няма да стане ясно какво съм "откраднал". Затова снимките накрая.
В неделя, както всички знаем, аз хода за/на риба. Точка.
Това е почти толкова сигурно, колкото "смъртта и данъците". Ако в неделя не отида за/на риба, няма да имам никаква мотивация в понеделник(повтарям - понеделник), а и в останалите шест дни от седмицата, да стана в 05.12 часа и да тръгна на работа.
Новото в случая е, че в понеделник(няма да повтарям) и във вторник(!!!) също ходих на риба. Е, само от обяд до вечерта, ноооооо...в понеделник! И вторник! Ха хаааа!
Самото напускане на града и отдалечаването от него на непосилните за реакция при повреда 65км, вдигаха нивото на адреналина ми почти до праговете на "НИВА"- та.
Без да броим резултатите. А такива имаше. Но не за тях ми е думата. А за преживяването изобщо. Ето снимки:
Има и весела част:




Мен, знаете, на снимките ме няма - все някой трябва да натиска копчето.

Като свое оправдание за НЕписането тук мога да изтъкна също и факта, че има вероятност(макар и малка) да се появи още една глава на "онова". Работи се в тази насока.
Също така смятам да издам книга. До края на този месец. Е, не моя и не сам, а с помощта на отзивчиви, знаещи и можещи люде. Но ще стана издател! КАК ЗВУЧИ, А?
Тиражът е съвсем скромен - 4(четири) броя, което прави самото издание уникално.
Та, така.
Преди време ме причислиха към интелигенцията, сега издавам книгa, пиша стихове...и "онова".
Както е тръгнало, утре може и да се очовечя...
"Знае ли човек? Пък, смее ли да пита..."
  1. :))Айде, оправдан си за неписането! Останалите бакии да се оправят, а "онова"-то доста буди интерес (понеже срещнах твои стихове насам-натам в някои коментари), така че я кажи за какво става въпрос??
    (saty=alicegotlost; тия никове ми дойдоха вповече и май ще си мина на истинското име, но засега съм така)

  2. Айде и от мен имаш оправдание.
    Рибата си е сериозно алиби, не може да се отрече :)

  3. "Онова"-то и мен ме заинтригува!

    Ася - Съни :)

  4. За какво са ти (любовници), (любовница) стига - на място!;)

    Сомче и костурче... Ех, как ми се похапва прясна риба, не е истина!;):):)

    Ще издаваш, м? ;)

  5. Почвам наобратно.
    @Nezabravima
    Ами, и аз това се чудя - за какво са ми? Само ще ми крадат от времето за риба.
    За сомчето си права - 5кг. А за костура не си - бяла риба, 3Х2кг. Плюс моите от вторник, които от скромност не съм постнал. Снимката малко лъже. Телефонна е.
    Точното изречение е "Ще СИ издавам книга." Четири бройки са разпределени така: една за четене, една за колекцията, една за преводача и една за същинският издател - този, който ще я отпечата. Подвързването с твърди корици е от мен. Но да не казваме "хоп" още. :)

    @Съни
    "Онова"-то много ме озори. Още повече, че вече пет човека ме подпитвха за развитието. Което, колкото гъделичка егото ми, толкова ме и притеснява, заради мнението им занапред. :)

    @princesss
    Благодаря за разбирането. Малко са жените, които могат да погледнат и от друга гледна точка. Освен женската имам предвид.
    То, като се замисля, и принцесите са малко... :)
    @saty
    Благодаря и на теб за опрощението. :)
    За стиховете май не е добра идея да говоря, защото подсказват за вредната комбинация от алкохол и тежки пристъпи на депресия.
    Някой ден като ме млатне действителността ще ти се обадя, да видиш черното в мен. :)

  6. :)))Казват, че ако всички всякога бяха щастливи, изкуството нямаше да е същото... Така че за стиховете не се оправдавай, срещала съм ги наистина в коментари тук-там и са си хубави. А книжката издай я, издай... може и да си я копираме по някакъв начин читателите:)).

    (п.п. не знам защо, но за 2ри път вече не получавам уведомление по пощата за коментари, не знам случва ли се на някой друг? защото на мен и в други блогове ми се е случвало.)

Публикуване на коментар