петък, 19 февруари 2010 г.

#70 ...

Мда. Знам, че отдавна не съм писал тук. Смятам е по-добре, отколкото да спамя в блога. По същата причина не коментирам навсякъде - често авторът е казал всичко и няма какво да се добави. Но иначе чета - чета всички Ви, които сте в блогрола ми, чета редовно и всичко. Все пак, шест до осем часа на ден в Мрежата трябва да се уплътняват някак. :)
Но днес трябва да кажа нещо.
Сигурно е важно след толкова мълчание?
Да, важно е. За мен.
Ще я подкарам по-отдалече.
Тези, които ме познават знаят, че аз не съм набожен. Дори изразът "вярващ" трябва доста да се разшири, за да се приложи към мен. В църква влизам само по задължение, а и образът на Българската православна църква в момента не помага с нищо на приобщаването към лоното и. Възпитан съм далеч от религията, всъщност, първият ми досег с нея датира е в часовете по история на Българското Възраждане. Като дете не съм празнувал Коледа, защото не знаех за нея - у нас имаше само "Нова Година". Не съм кръщаван и не го смятам за необходимо. Бих се покръстил, ако децата ми искат да сключат църковен брак и за целта трябва и те да са кръстени. Тоест, отново по задължение.
Защо казвам всичко това?
Защото...днес е единственият ден в годината, в който влизам в църквата по своя воля. И с желание.
На деветнадесети февруари, всяка година, отивам в църква и паля свещичка за Апостола. Защото той е вярвал в Бог.
А аз вярвам в Левски.
Вярвам, че е имал идеали и се е старал да живее според тях. Дали е успял? Да, мисля, че е успял. Няма друг българин, който да е толкова обичан от народа.
Дали е сбъркал някъде по пътя си? Сигурно. Никой не е безгрешен. Лично аз мисля, че се е терзал до края си, заради убийството на ратайчето.
Дали е светец? Не, не е светец, но за мен той е свят човек, защото е вярвал в Народа. Вярвал е истински, безкористно и без превземки. Затова и аз вярвам в Левски.
Може и да Ви звуча патетично, малко превзето и дори отстрани да изглежда пресилено, но на този ден аз мълчаливо му казвам какво съм свършил, къде съм сбъркал и как се старая да бъда по-добър човек.
Защото, гледайки ме от портрета си над компютъра ми или от снимката в колата ми, той ме кара да искам да бъда по-добър човек. Кара ме да се старая да бъда по-добър.
И аз съм му благодарен за това.
  1. Нямаше да конетирам, но...
    Твоят начин да почетеш паметта на Апостола ми харесва. Това, че имаш негови портрети в колата си и над бюрото си - също. Когато това не е поза, не е лицемерие, е достойно за уважение.

  2. Прочетох...

  3. да, и аз направо не можах да повярвам, като прочетох - и за портрета, и за свещичката. не защото той не заслужава или защото смятам, че ти лъжеш. просто... е толкова хубаво.

    отчетено според греховете, светци няма. ни горе, ни долу. нито сред ония, кто се смятат за свързващото звено. обаче ако светостта се отчита според това, което си дал (и което даваш напред във времето дори)... знаеш ли, ти си прав.

    мисля си, че портретче на Апостола би било добро противодействие на всички тяснолични проблеми, които често позволявам да ме съсипят.

Публикуване на коментар