четвъртък, 1 ноември 2012 г.

НЕ МИ ПРОЩАВАЙ.

Преди по-малко месец Балби поиска прошка за това, че няма да се върне. Разбирам го и го подкрепям. Аз също ще се махна. Обаче прошка няма да искам! Решението съм взел по принцип отдавна, но сега вече имам твърдо намерение, точни планове и конкретни срокове. Часовникът работи, обратното броене е включено. Много хора не вярват, усмихват се снизходително и ме потупват разбиращо по рамото. Но... Много хора не вярваха и че ще спра цигарите, защото пушех седемнадесет години по две и половина кутии на ден. Много хора не вярваха и че ще успея да завъртя някакъв бизнес, след като цял живот съм бил нечий аргатин. Много хора не вярваха и когато казах, че ще отида на концерт на Ерик Клептън в Роял Албърт Хол. Недоверието им само ме амбицира повече. :) Децата ми пораснаха. Големият отиде да учи в Единбург от тази есен с изричната заръка да се установи за постоянно там и да си идва само в България само на почивка и на зъболекар. Малката има още три години, за да завърши и също(дай Боже) ще поеме на някъде. Със същите категорични поръчения - нито крачка назад. А след тях и аз. Знам, че много хора са на друго мнение по въпроса за емиграцията. Някои дори са агресивни в налагането на гледната си точка. Знам го, защото и аз съм бил като тях. И то от другата страна на барикадата. Когато приятелите ми заминаваха през 90-те, аз горещо им обяснявах, едва ли не с бой и сръдни, че не е правилно. Че ако всички заминем няма кой да оправи държавата. Че на нас се е паднало да променим мисленето, порядките...всичко. Почти се изпокарах с тях. Сега, петнадесет години по-късно, виждам, че не съм бил прав. И колкото и да е трудно, им го казвам - извинявайте, не бях прав. Сега (вече)виждам, че аз не съм оправил държавата, а тя е "оправила" мен. И продължава да ме "оправя" - грубо, брутално и без вазелин. И най-лошото е, че дори не и пука. Показва ми, демонстрира ми всеки ден, че така ще си ме "оправя" и за напред. Защото... ами, защото така. Защото може. Затова. И ако не ми харесва, да се махам. Е, ми... махам се. И ако поискам прошка, няма да е от държавата. Не! В никакъв случай. Ако поискам прошка, ще е от майка си. Ако поискам прошка, ще е от приятелите си. Ако поискам прошка, ще е дървото пред блока, в който съм израснал. Ако поискам прошка, ще е от гробовете на моите предци. Защото за мен това е Родината. А не скапаната държава. От нея не бих поискал нищо.