сряда, 14 ноември 2012 г.

Любими цитати от...

— Старче, никога ли не те е блазнила идеята да се ожениш? - промърмори Война, когато госпожата излезе.
— НЕ. НИТО ВЕДНЪЖ. НИТО ЗА МИГ.
— И защо така?
Смърт се втресе. Все едно да питаш тухлена стена какво мисли за стоматологичните услуги.
В такъв въпрос не можеше да се намери смисъл.
Пренебрегна го.



"Крадец на време"
Тери Пратчет
  1. Уоззап, Морт :)) Не съм ти следил блога оттдавна, щото... някакси имам чувството, че винаги си ми наблизо :))

  2. He shifted across to Pongo and twiddled his hands enquiringly. Pongo gaped at him, and it was not until one of the hands caught him smartly in the lower ribs that he remembered he was deaf and started to twiddle back. Considering that he wasn't supposed to be dumb, I can't see why he should have twiddled, but no doubt there are moments when twiddling is about all a fellow feels himself equal to. For what seemed to him at least ten hours Pongo had been undergoing great mental stress, and one can't blame him for not being chatty. Anyway, be that as it may, he twiddled.
    'I cannot quite understand what he says,' announced Lord Ickenham at length, 'because he sprained a finger this morning and that makes him stammer'.

  3. Простете, не написах от кого е горният цитат: P.G.Wodehouse, Uncle Fred Flits By

  4. Уф, да бе...
    "...Някъде към края на втората порция яйца с бекон на врата се почука. Вилицата му замръзна във въздуха – нямаше приятели и не очакваше никого. Почука се повторно, този път по-настойчиво. При третото “ почукване” , ритниците по вратата, явно, бяха някакъв вид бонус. Съвсем тихо, с котешка стъпка, той заотстъпва към прозореца. Пистолетът не беше на кръста му . . . понеже той нямаше пистолет. Не беше ченге, а асансьорен техник. Прескочи през прозореца в момента, в който вратата поддаде. “Нещо за пране?” – попита камериерката от прага, но забързан по задната стълба, той не я чу.
    Две минути по-късно се катереше обратно по същата тази стълба, съпроводен от подсвиркванията и закачките на минувачите по улицата. Беше само по гащи, при това на маргаритки. Надникна в стаята за миг, после погледна по-смело и накрая застана на прозореца с възможно най-заплашителния вид, на който бе способен. Нямаше никой. Влезе и разгледа пораженията: с ужас откри , че камериерката беше прибрала всичките му дрехи и спалното бельо. За пране. Нищичко за обличане, дори нямаше с какво да се наметне..."
    ;)

  5. Хех!
    Не с лошото, де...
    :)

  6. Бате, тва ми е доброто, надценяваш ме :))

  7. Човече от пет години искам да те питам дали може да сложа в блога си някоя твоя история, не се ебавам.

  8. Когато и каквото пожелаеш.
    Сам ще си "береш" срама...
    :)

  9. Ти луд ли си, ти си от космическа величина. Ти участваш в един по-голям "проект" :))


  10. Или откровено ме поднасяш, или трябва да ми сменят хапчетата с по-силни и да удвоят(най-малко) дозата. А най вероятно и двете.
    Да спрем до тук, преди да съм окичил собствения си паметник в центъра с транспаранти, относно това колко съм велик. Тази работа(колко съм велик) я знае само една жена. И жена ми не може да я понася. Вероятно.
    Останалите хора, в т.ч. и НЕ-жени, имат по-реална преценка за възможностите ми.
    Които сам бих описал като "изключителни". Което отново ни връща на темата с хапчетата и правилната доза. :)
    Хубав ден и успешна седмица.


    P.S.
    Сега се сещам, че не съм си проверил тотото. Ако случайно един от двама ни е милионер...ъ-ъ-ъ, как да го формулирам... МММда! Това ще пасне - ще ми е много приятно да се запознаем.
    :)

  11. Ее не съм аз, иначе щях да зема по една малка бира :Р Така се шегувам с приятели. Като видях числата, забелязах, че са точно от тези, които бих написал, нищо, от цялата сума доста ще отидат за спорта. Обяснявам ти, че историите ти са много яки, с което не казвам да ставаш писател, "продължавай да пишеш" или други ангажиращи клишета, аз мисля, че така се пишат най-интересните неща по света, ако всеки напише най-интересните неща, които му хрумнат, представяш ли си колко интересни неща ще има за четене :)
    Аз между другото изчаквам музата и понеже също усещам някакъв непрофесионализиран талант, мисля да напиша нещо много яко и дай Боже да е даже дълго. Освен ако със споменаването сега не се урочасвам да не ме споходи никога Музата, но голяма работа, life goes on :)

  12. Музата идва винаги!
    Понякога е на бял кон, с развети къдрици и високо вдигнато знаме, а плюшеният шлейф на роклята покрива задницата на коня...
    А понякога идва просто ей така - леко прегърбена от годините, куцукайки, в трийсетгодишно палто, по което кръпките са повече от първоначалния материал...
    Но винаги идва! Не е сън да се размине.
    Просто не се отказвай да я чакаш.
    :)

  13. Оо това ме устройва идеално :))
    Благодаря!
    :)

Публикуване на коментар