БЕЗ ПАНИКА!

#99 Искам, искам, искам...

2012-01-11T12:27:00.002+02:00

Почина Велко Кънев

2011-12-12T09:07:00.001+02:00

Благодаря ти за прекрасните преживявания и всички силни емоции, които ми донесоха твоите роли.
Почивай в мир.

№97 Най-после!

2011-09-28T08:06:00.008+03:00

Най-после някои невидими неща станаха видими. Академичната общност е почетена.Всички да спят спокойно.
Книгата е готова от два месеца, но нямаше направена корица. До днес.
Честито на печелившите!

Очакваме "Wintersmith".

#96 July morning '11

2011-07-04T09:23:00.001+03:00

#95 Моето място на тази планета

2011-06-06T23:06:00.016+03:00

Ходих. Видях. Върнах се.
Но въобще не ми се искаше да се връщам.
Следва резюме накратко.
Както вече сте разбрали от нескромните ми хвалби насам-натам, включително и тук(в блога), Дядо Коледа ни донесе билети за концерта на Ерик Клептън и Стив Уинууд в Роял Албърт Хол на първи юни. Да, този първи юни, който мина преди дни. Щестте месеца от Коледа насам минаха (почти) неусетно и прескачайки притесненията около вида, в който ще се появя на концерта и тези свързани с не-дотам-добрия ми английски, ще разказвам направо за дните на Острова. С едно малко изключение.
За заминаването.
До София пътувахме с автобус. Пътят е три часа. Точно три. За сведение до Лондон полетът трае два часа и петдесет минути.
Любопитно съвпадение бе, че в автобуса пуснаха "Мисия Лондон", за да минава по-леко пътуването - приехме го като знак. Още около Пловдив ни заваля дъжд и валя до София. И него приехме като знак - да свикваме с Лондонското време.
Да, ама не. През четирите дни в Лондон не видяхме тъмен облак, на капна капка дъжд и температурите бяха в рамките на 21-24 градуса през целия ден. Хванахме тен. Лондонски, а не какъв да е.
За пристигането.
Като човек, който официално не е напускал страната, не е летял със самолет и не е минавал през процедурите на летището, за мен всички тези изживявания бяха свързани с известна доза притеснение. Но за успокоение на тези, които още не са го преживели, мога да кажа - спокойно, редът е установен, описание има за всяко нещо и място и служителите в България(в повечето случаи), а и в Англия(във всички случаи) се опитват да помогнат. Има доста чакане, но явно то е неизбежно. Дори за селяндур като мен не беше никакъв проблем да се преместя от единия на другия терминал, да си купя билет и да се кача на правилния влак за Кройдън.
Кройдън е малко градче, което се намира на половината(горе-долу) път от Гетуик (Gatwick) до Лондон. Води се предградие в зона 6, последна от шестте, на които е разделен Лондон условно. Тъй като нашият гид(племеницата ми Надя) живее в Кройдън, решихме и с нейна помощ си запазихме стая в хотел в Саут Кройдън. Ако човек потърси повече се намират стаи от 12 лири за стая за нощувка, но и 19 лири(колкото ни струваше на нас) минава за евтино по тамошните стандарти. Чисти стаи, изключително любезен персонал, удобен транспорт.
За транспорта.
В Англия има много транспорт. Ама много. Купуваш си карта за деня или за седмицата и ползваш всичкия обществен транспорт на Лондон колкото си искаш - влакове, трамваи, метро, автобуси. И корабчета по Темза.
В натоварените часове са по на ЧЕТИРИ МИНУТИ. Но и в останолото време не се чака повече от десет минути за което и да е от тези всичките. И всички са по график. Въпреки трафика.
За трафика.
Човек би предположил, че в огромен мегаполис като Лондон повечето улици са с по пет и повече платна в едната посока. Да, ама не. На повечето места, особено в центъра има BUS LINE(линия за автобусите и такситата, в която се вместват и колоездачите) и още една или максимум две линии за всичкия останал трафик. Въпреки това средната скорост на возилата е над средната за град като Пловдив или Бургас. (За тези двата имам наблюдение.) И въпреки това, катастрофите са рядкост. Сравнително леко(по нашите стандарти) автопроизшествие с мотор, без жертви и тежки наранявания бе довело да затварянето на Лондон Бридж - една от малкото улици с повече платна и се бе превърнало в атракция. Стотиците парченца пластмаса от броните на мотора и автомобила бяха оградени с жълт тебешир, навсякъде фотографи - снимат всичко, описват всичко... Хорейшо и Грисъм пасти да ядат.
За архитектурата.
Сградите смазват. С мащаб, с декорация, с внушение.
По-старите са строени от камък и по-точно от дялани каменни блокове с приблизителни размери 80/50/50см. Колони, арки, статуи - много и огромни. Във времена, в които не е имало ДВГ и електричество, построяването такава сграда е било голямо приключение. А на цял град??? А на цяла държава???
По-новите(от XIX и XX век) са пак толкова големи, със същите дебели до половин метър стени, но са от тухли (забележете) единички(!). Това са адски много тухли. Пробвах се да преброя тухлите на едната стена на произволна сграда, но след третия опит се отказах. Получават се числа, които те карат да мислиш съвсем сериозно, че някъде си сбъркал в сметките.
За залата.
Royal Albert Hall погледната отвън представлява идеална полусфера с двадесет и един(по памет) входа. Вътре, амфитеатрално на шест нива са разположени зрителите в обстановка на сдържан лукс. Призната за една от най-добрите в акустично отношение зали в цял свят. Заслужено. За пръв път на концерт(а аз вече съм бил на двайсетина) разменяхме реплики шепнешком, без музиката да е прекалено тиха или прекалено силна. Макар да бяхме в ложа в дясно от сцената, във всеки един момент, в който затворех очи, имах усещането, че седя фронтално срещу сцената на не повече от десет метра от музикантите.
За концерта.
Както може би и друг път сте чували - КЛЕПТЪН Е БОГ!
Заедно със Стив Уинууд ни подариха почти час и половина екстаз, неразличим от студиен запис. Освен, разбира се по аплодисментита на публиката.
За публиката.
Въпреки моите притеснения относно облеклото ми за вечерта(благодаря на Юфи за подкрепата и помощта) се оказа, че има облечени всякак хора - от дънки и тениска до строги официални костюми. Няма блъсканица, няма разговори на висок тон, не чух ничий телефон да звънне по време на самия концерт. По време на концерта аплодисментите на хората избухваха след края на всака песен, но само за около петнадесет-двадесет секунди. А след това спираха внезапно, сякаш диригент ги спира с палката си и наставаше такава респектираща, дори малко стряскаща тишина, каквато е трудно човек да си представи за толкова огромно място с толкова много хора в него.
За хората.
Първи впечатления.
Почти всеки е със слушалки. Светът извън тях не го интересува.
Почти всички, от шест до шестдесет години(включително) ползва интернет през телефона си. Постоянно и навсякъде.
Хората с европейски черти са доста по-малко от останалите.
Можеш да помогнеш на майка за количката и, но не можеш да помагаш на детето и. Дори да падне и да се удари. Освен ако не ти поиска помощ. Останалото често предизвиква агресия. За щастие се разминах само с теорията и не го научих по трудния начин.
Още.
Парите се подават в ръката, не се оставят на тезгяха, сякаш са подхвърлени.
"Тенк ю" и "Сори" са думи, по-разпространени от парите, транспорта и хората взети заедно.
След шест часа вечер е почти невъзможно да си намериш вечеря или мезе. Освен в ресторант или в близкия магазин - всичко пакетирано и замразено.
Еспресото не е на почит. Чаят е.
В Лондон за четири дни видях повече паркове, отколкото всички останали паркове, които изобщо съм виждял. Бетонът във всичките тези(Лондонски) паркове общо, е по-малко отколкото бетонът във кварталният ни парк отсреща.
Лондон е по-зелен, отколкото София някога ще стане.
British Museum е събрал историята на света. Видях само хилядна от нея за петте часа вътре.
За известните забележетилности са необходими търпение(много се чака навсякъде), време, пари и малко късмет.
Но ако ги имате, не се колебайте.
Лондон определено е едно от местата, които трябва да бъдат видяни.
Лично за мен - моето място на тази планета.

P.S.
Снимки няма да помествам. Моите над хиляда и двеста снимки от тези четири дни са предимно лични, а всички забележителности са снимани далеч по-добре от мен и са качени в Мрежата.

#94 Предстартова треска

2011-05-24T08:26:00.002+03:00

Обратното броене е включено.
До старта остават шест дни.
А бяха шест МЕСЕЦА!

№93 Нека да е лято

2011-03-31T11:04:00.003+03:00

#92 "The King's Speech"

2011-02-18T20:37:00.003+02:00

Всички, които наминават насам от време на време знаят, че много си падам по Англия. И не просто по Англия, а по всичко британско изобщо - история, култура, нрави, мироглед. Англия е мястото, където бих желал да живея, а британският английски е сякаш музика за ушите ми. От време на време си пускам аудиокнигите на Сър Тери Пратчет и да Ви кажа, действат ми много разтоварващо. Отделно от това, много обичам британските филми. Това е и основната причина често и редовно да се оглеждам за новости, свързани с кино и ТВ продукцията от Острова.
За "Речта на краля" бях решил да не пиша, защото предвид многото номинации за награди, за филма се изписаха сума ти неща.
Обаче днес, гледайки го за трети път си давам сметка, че се наместил в топ 10 на любимите ми филми и по тази причина заслужава да му посветя две-три думи.
Колин Фърт ми е отдавнашен любимец, но тук е просто блестящ. А партньорството му с Джефри Ръш, който с ролята си на обикновен поданик на Короната е по-внушителен дори от тази в "Карибски пирати" е направило от този филм брилянт.
Сега, за тези, които са готови да ми скочат, че пропускам нещо много важно, нека поясня - оставил съм го за десерт.
Хелена Бонам Картър.
Като оставим настрани факта, че адски много ми допада визията и, образът на кралица Елизабет, който младата дама изгражда във филма(според мен) е спойката на филма. Нещото, което кара прекрасното партньорство на актьорите около нея да изглежда още по-внушително.

Край. Няма да продължавам да сипя суперлативи.
Но ще си позволя да Ви препоръчам този филм.
Защото си заслужава.

# 91 Hey Joe

2011-02-14T16:16:00.002+02:00

# 9@ Е, ми, велик е!

2011-01-25T23:41:00.001+02:00

Веднага след "Блекпул" - "Манчестър Юнайтед" мога да повторя нещо, което и преди съм Ви казвал:
БЕРБАТОВ Е ВЕЛИК!
Тъй като това не подлежи на коментари, такива тук няма да има.
Браво, г-н Бербатов.
Браво!

снимка: ЕПА/БГНЕС

#89 Какво ми донесе Дядо Коледа

2011-01-05T08:08:00.004+02:00

Най-напред да кажа на всички
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!
А след това, ако ми позволите[скромна, изчервяваща се физиономия], нека споделя най-[не]очаквания подарък, който Дядо Коледа[вероятно, няма кой друг], ми направи.
Съвсем накратко, става дума[отново] за едни билети. За един концерт на едно място. И четири дни в Лъндън.
Ако Ви звучи като сбъдване на мечта...така е.
Както и друг път съм казвал - на Коледа стават чудеса.

#88 Rodrigo y Gabriela

2010-12-09T21:01:00.002+02:00

Малко късно ги открих, но ми допаднаха много. Намерих ги покрай "ORION":

Витката им:

Разровете се в "тубата" за техни композиции - много приятни за ухото.

№87 HELLO

2010-11-30T18:57:00.003+02:00

Както и предния пост, така и този започва с "ЗДРАВЕЙТЕ".
Този път ""ЗДРАВЕЙТЕ"-то обаче има продължение - WEEN:

На одобряващите ще кажа:
БЛАГОДАРЯ!

На обичайните заподозрени ще кажа:
ДА, да... Знам.

На критикуващите мога да кажа(но не бих), че ще си преместя мнението(им) в другия си крачол.

На едни хора(?!) от БургаЗ ще кажа едно важно нещо.

На една приятелка казвам:
Постоянно се сещам за теб. Честно.

А на съседите още сега ще им кажа:

#86 Юаиьуетше!

2010-11-24T09:42:00.003+02:00

"Здравейте!"
Това е написано най-отгоре, само че в другия режим на "кирилицата".
Не е нищо интригуващо. И по-надолу няма да бъде. Няма да казвам нищо важно. Няма тайни, няма разкрития(е, не знам за съседката, която е към края на деветия месец) и няма сензации.
Толкова за тези, чиито блогрол ме изтикал нагоре - не си губете времето, ако Ви е ценно.
На случайно преминаващите искам да кажа, че са сбъркали адреса.
На останалите - 'брутру!
Толкова от комитета по посрещането.
Сега да съобщя защо, аджеба, точно днес съм решил да се разпиша. Причините са единадесет, но в момента се сещам само за три:
- Светла има рожден ден. Честито, Светле!
- отдавна не съм се вяскал. Честито и на мен!
- третата отиде при останалите осем.
Както и да е.
Вметка.
На намръщените физиономии искам да повторя - аз Ви казах. Още в началото. Бегай!
Край на вметката.
Край на вдъхновението.
Край на съобщението.

Исках още неща да Ви кажа, обаче...напоследък въобще не ми се говори и пише. Мързелува ми се, а с това се справям отлично. Имам особено добри постижения в тази област. Доказателство за това са и поредните няколко килограма, които качих. Дет' се вика - пазя форма. Пък била тя и кръгла.
Обаче ми е гот. Много гот.
Та, така...
Прегледах блоговете.
Прегледах новините.
Прегледах порното.
Само новото, разбира се. Нищо интересно вече пети ден! Срамота! :)
Разписах се в нЕкои форумЕ.
Отивам да се мърляча.
Хубав ден!

#85 И пак. И отново.

2010-10-02T13:38:00.005+03:00

Аз щастлив. :)

#84 Относно невероятния гол на Бербатов

2010-09-19T16:51:00.006+03:00

Току-що Димитър Бербатов вкара абсолютно невероятен(втори) гол от задна ножица във вратата на Ливърпул. Вероятно, утре ще го качат в нета и ще сложа и клипче, но сега искам да Ви кажа следното - направо "пуснах жълтичко" от кеф!
Браво!

Естествено, бравото е за Митко - другото го може всеки. :)

Допълнение.
Мачът завърши 3:2 за Ман. Юнайтед с три гола на Бербатов.
Уникалният гол тук.

#83 Набързо...

2010-08-06T19:27:00.002+03:00

За разлика от нормалните нива на "селяния" в родния ми южен град, които варират между 113-118%, днес се наблюдава количествено и качествено завишение. Причината?
"Планета чалга" е в града и 'сичкото сган се е натъкмило да се изсипе на стадиона. При тези 32С градуса навън ще се получи прекрасно сливане на пот и страсти - едно незабравимо преживяване.
Жалко, че ще пропусна. Налага се да си остана вкъщи да правя компания на "Самотния" Джак и тъжния Ерик.
Съдба...

#82 "Шапката" е готова.

2010-07-14T20:21:00.007+03:00

Тук има .pdf за по-нетърпеливите, а това е обложката:

Книжката заминава най-напред за Варна при гарджето и Нели.. След това има запазено място в София. После ще видим.

P.S.
Използвам възможността да благодаря на Вузеви за излязлата преди дни от печат ТУП!. На мен като не-специалист, преводът на Катя Анчева ми хареса - няма нищо общо с Гугълтранслейтският превод на "Пощоряване".
Браво, Катя.

#81 Просто не можах...

2010-06-29T23:13:00.005+03:00

да се въздържа. Видяното при Христо Блажев сякаш ме помоли да Ви го покажа и аз - шансът да го видят повече хора се увеличава. Ето
тук!
Рядко добро попадение. Браво!

#80 Next?

2010-06-23T20:42:00.006+03:00

Снощи бях тук:

Мога да го опиша кратичко - РАЗМАЗВАНЕ!
А днес?
Днес с поглед напред...

На тези, които ми завиждат мъничко, нека кажа - днес бе един от най-отвратителните дни в последните ми две години. Каръшки ден с много нерви. Но зарядът от снощи свърши работа. Добра работа!

#79 "Инвалиди, мимвалиди..."

2010-06-11T11:58:00.004+03:00

За тези, които не са запознати, нека кажа, че след като се видя как четирите(а може би и пет) "паяка" не могат да насмогнат да извозват неправилно паркирали автомобили, и Хасково най-после посиня. Тоест, централната градска част и голяма част от първа зона около нея, станаха "синя зона". Няма лошо, ред трябва да има. Минаха, нарисуваха в синичко, отпечатаха заверени в МФ бланки, наеха бая хора и машинката се завъртя. "Паяците" натиснаха кварталите, а в центъра човек може да си избере на кого да плати - на общината или на частните паркинги.
Обаче...ако не сте "човек", а инвалид?
На паркингите с бариери, били те частни или общински, места за инвалиди не са предвидени. Вероятно защото системата на таксуване на входа не го позволява. Вероятно и в останалата част от Европа, а и в Щатите е така. :)
Не съм запознат в подробности.
На частните паркинги, на които таксуването не е автоматизирано, а се извършва от служител, за инвалидите има предвидени места. Дори и да са необозначени, дори обозначените да са случайно или не заети от не-инвалидни коли, служителите подхождат с разбиране и никога няма да Ви върнат или таксуват. Разбира се, задължително става дума за коли, които по документи са инвалидни, управлявани от инвалид или от единствено упълномощеното за тази цел лице в присъствието на инвалида.
На общинските паркинги, тип "Синя зона" този въпрос още не е разрешен. Няма поставени указателни табели за гарантираните по закон брой места за инвалиди. А както каза един инкасаторите(Борислав Бойдев), инструкциите са, че "докато този въпрос не реши(от общината), всички ще си плащат. Независимо дали са инвалиди или не."
Вероятно в общината този въпрос се обсъжда и в най-скоро време ще се подходи към решаването му с нужния такт и прагматичност - запазена марка на Хасковска община. :)
А дотогава, инвалидите, които имат работа в центъра да се молят до мястото, на което отиват да има частен паркинг и да има свободни места на него.
Пример:
Ако сте инвалид и имате работа в общината, най-близкият безплатен за Вас паркинг е на повече от триста метра - до читалище "Зара" или на паркинга до Областен съвет. Ако има място.
А ако спрете на забранено, "паякът" услужливо ще Ви транспортира колата до наказателния паркинг, откъдето можете да си я вземете без да платите глоба след представяне на ТЕЛК-решението. Е, за да отидете до наказателния паркинг, вероятно ще се бръкнете 2 лв. за такси, но това вече не е проблем на общината, а Ваш.
Успех!

Забележка:
Аз самият не съм инвалид и не съм пряко заинтересована страна. Но имам двама приятели инвалиди, и двама имат проблем с двигателния апарат, и за двамата ходенето не е почивка или удоволствие, а изпитание. А в жегите на лятото си е направо премеждие.

#78 НЕ УМИРАЙ ДНЕС

2010-06-01T21:56:00.002+03:00

освен ако не си си приготвил левчето.:

#77 Порив

2010-05-27T10:02:00.009+03:00

Аз, по принцип, не пускам такива постове. Обаче...аз по принцип и не пия.
А пък напоследък съм станал доста безпринципен, та...
Във връзка с прекрасното настроение, с което се събудих, а така също и с прекрасното настроение с което си легнах, много ми напира(както казваше героят на Т. Колев) да Ви поздравя с една песен.
Заповядайте:

#76 Some news

2010-05-17T22:29:00.002+03:00

Някои от нас чакат нещо...

...

2010-05-17T09:33:00.006+03:00

Отиде си един от любимите ми гласове.
Отиде си една от легендите на рока.
Отиде си един приятел.
Отиде си Дио.
Лека му пръст.

#75 Чук - чук - чук?

2010-05-15T14:50:00.007+03:00

" - Чук - чук - чук?
- Кой чука??
- Който може!"

Дядо Коледа дойде отново.
:)

#74 коментар

2010-05-04T18:19:00.009+03:00

А жена ми най-после се боядиса черна. Е, със сини и не-дотам-сини ивици, заради кичурите... но все пак е стъпка към съвършенството.
Втора седмица ходим на гьола да Идем пържоли, този път забрахме "бейбито" ти - единственото дете там му разказа играта. Ще се учудя ако продължи да идва дори на ежепетъчните среши - пострада лошо. :)
Сменям колите за работа постоянно, а всъщност днес се замислих за "патаретка", с която да си "джъткам" насам-натам по повредите.
Нося ризи. Нарича се "служебен ангажимент" - жена ми ги купува, а аз се ангажирам да ги нося. В тая жега ми "вървят" по три на ден. Ама съм "ебати пича"! Вероятно. :)
Нещо си крива*, развяваш "аривидерчи"-та пред лицето на опасността, но моят мексикански се изчерпва с първите три серии на "Изаура", За сметка на това, и днес(а и вчера) крещях на пешеходците на латински. Щото те пък български не разбират и съзнанието им е толкова целенасочено в нарушаването на РЕДА, че каквото и да им изкрещи човек, те си чуват само "...майката".
Пламен си поръча пушка. И топчета. Пламене, извинявай.
Сонарът ни трябва в този момент да излита от Канада. Ако си оправят графика заради закъсненията. Имам среща с него утре следобяд в Калофер. Или в Елхово. Или в Сливен. Но тук, отсам Атлантика. Тоест, разстояние, което можем да "вземем" и с кола. Или с фанта. Или с "патаретка", ако сме леееко изнервени.
Малко ме наболяват краката, но аз имам право. Както и Софийския университет. Е, той има и други специалности. Но на мен и тази ми стига.
Не пия вкъщи. Знам, че е смешно, но не е виц. Тоест, виц е, но не е смешен. Е, ми, не ми се пие. Да, да...знам, че дракони и комунизъм не съществуват изобщо. А аз и по принцип не пия. Просто бях силно безпринципен доста време... Затова и сега се чувствам притеснен. И те също. Принципите, де.
Ми, май това е. Радвам се, че се "чухме". Обаждай се по-често.

* Едно малко пояснение - този пост всъщност е коментар при Теда, но после реших, че ограничението за брой символи ще го разреже на парчета и затова го преместих тук. Не го четете, лично е. Особено онова за краката.
:)

#73 Evolution

2010-04-16T23:01:00.015+03:00

And now:

И накрая, нека се изфукам с нова си решетка - директна поръчка от ССТ(Студио Селски Тунинг):

Каквото и да си говорим - гъзарията топли! Сега селските ергени ще въздишат подире ми, а аз ще се успокоявам с тази мисъл всеки път, когато лежа под "НИВА"-та.
Обаче съм гъзар, както спомена една от любимите ми варненки наскоро.
А утре отивам на световното изложение на "Лада НИВА" в Калофер. Мисля, че от раз ще вляза в челната тройка.
Конкуренцията е жестока, но аз имам своите шансове.
Поживём, увидим...

P.S.
Снимките, естествено са по-големички. Особено новите. "Maxim"-ът на предната седалка е стар - синът ми го даде, да плакна очите.

№72 Сън

2010-03-30T10:21:00.009+03:00

Представете една голя-я-я-яма равнина – до където Ви стига погледа, все е трева. Е, не е равна като като тепсия, има малки хълмчета, още по-малки вдлъбнатинки тук-там...
Но няма синори. Никъде. И е зелена – едно голямо зелено море, полюшвано от вятъра.
А сега вижте детето. Зелените вълни почти го скриват от погледа ни за миг и само златната му коса от време на време изскача над тях.
А очите му? Ах, очите му... Те са много бледо сиви, когато погледне небето, почти зелени, когато отразяват тревата и някак странно жълто-кафяви, когато срещнат погледа ни. Задават безброй въпроси, които устата не смогва да изрече, носят отговорите на куп още незададени въпроси и най-важното - излъчват щастие.
Детето тича, пада, става, гони нещо свое си и размахва ръце, за да го хване, а вятърът донася до нас онзи неподправен, чист детски смях, който ни кара да се усмихваме неволно.

Това дете съм аз. И тревата не е точно трева, а е жито. Високо е цял бой, защото аз съм малък и то ме покрива. На тати дланта е голяма, колкото тавата за кекс, той е толкова силен, че може да ме вдигне и само с една ръка, а на мама целувката сутрин е най-нежното докосване, заради което се преструвам, че спя, докато тя ме усети. Сестра ми е само едно сладко бебе, което обаче много плаче, а светът е прекрасен.
Да, светът е прекрасен!

снимка:palousepanorama.com

#72 "Народ"-ът срещу... мен.

2010-03-16T18:15:00.006+02:00

Готова. Най-после. Отново благодаря на екипа. Да, чувствам някои от тези хора вече като екип.
Едната бройка отново е предвидена да пътува от човек на човек за четене, започвайки от Рошавата гарга. После ще видим на къде ще я отвее вятърът.
Поздрав за всички поклонници!

№71 ОЧАКВАЙТЕ!

2010-02-24T11:43:00.005+02:00

В най-скоро време ще се появи и следващата книга на Тери Пратчет, издаването на която е заслуга само на ентусиасти. Вина за издаването (ще) носят:

Любителски превод от английски: de Cyrvool ®, 2008
Сътрудничество в превода и редакция: i_m_i и Deimiana, 2008
Предпечат: daff
Дообработка на корицата: Haplio

Тиражът отново е главозамайвайщ - 5(пет) броя и естествено, най-запалените почитатели ще получат по пощата картичка с автентичния подпис на Тифани.

Long live rock'n'roll!

#70 ...

2010-02-19T10:25:00.004+02:00

Мда. Знам, че отдавна не съм писал тук. Смятам е по-добре, отколкото да спамя в блога. По същата причина не коментирам навсякъде - често авторът е казал всичко и няма какво да се добави. Но иначе чета - чета всички Ви, които сте в блогрола ми, чета редовно и всичко. Все пак, шест до осем часа на ден в Мрежата трябва да се уплътняват някак. :)
Но днес трябва да кажа нещо.
Сигурно е важно след толкова мълчание?
Да, важно е. За мен.
Ще я подкарам по-отдалече.
Тези, които ме познават знаят, че аз не съм набожен. Дори изразът "вярващ" трябва доста да се разшири, за да се приложи към мен. В църква влизам само по задължение, а и образът на Българската православна църква в момента не помага с нищо на приобщаването към лоното и. Възпитан съм далеч от религията, всъщност, първият ми досег с нея датира е в часовете по история на Българското Възраждане. Като дете не съм празнувал Коледа, защото не знаех за нея - у нас имаше само "Нова Година". Не съм кръщаван и не го смятам за необходимо. Бих се покръстил, ако децата ми искат да сключат църковен брак и за целта трябва и те да са кръстени. Тоест, отново по задължение.
Защо казвам всичко това?
Защото...днес е единственият ден в годината, в който влизам в църквата по своя воля. И с желание.
На деветнадесети февруари, всяка година, отивам в църква и паля свещичка за Апостола. Защото той е вярвал в Бог.
А аз вярвам в Левски.
Вярвам, че е имал идеали и се е старал да живее според тях. Дали е успял? Да, мисля, че е успял. Няма друг българин, който да е толкова обичан от народа.
Дали е сбъркал някъде по пътя си? Сигурно. Никой не е безгрешен. Лично аз мисля, че се е терзал до края си, заради убийството на ратайчето.
Дали е светец? Не, не е светец, но за мен той е свят човек, защото е вярвал в Народа. Вярвал е истински, безкористно и без превземки. Затова и аз вярвам в Левски.
Може и да Ви звуча патетично, малко превзето и дори отстрани да изглежда пресилено, но на този ден аз мълчаливо му казвам какво съм свършил, къде съм сбъркал и как се старая да бъда по-добър човек.
Защото, гледайки ме от портрета си над компютъра ми или от снимката в колата ми, той ме кара да искам да бъда по-добър човек. Кара ме да се старая да бъда по-добър.
И аз съм му благодарен за това.

# 69 Ubuntu

2010-01-30T21:44:00.003+02:00

Дубр'утру, мили хора!
Това е първият ми пост под Линукс. Най-после се реших. Още не знам нищо, току що открих как да си стартирам кирилицата, благодарение на Гугъл и най-вече на ivodidov. Дори още не съм свикнал на разместените букви.
Но съм зареден с ентусиазъм (и други:) и ще се боря.
Обещавам!
А Вие бъдете здрави!
От тук до края на света!

#68 Кратко съобщение - благодаря!

2010-01-13T13:44:00.000+02:00

Вчера бяхме на преглед в "Токуда". Имаме "Добре!".
Знам, че още е много рано да се радвам, но до вчера се опитвах дори да не мисля за това, което ще ми каже лекарят. А днес...днес имам надежда.
Не зная дали е помогнало, но благодаря на всички, които по един или друг начин, ни стикаха палци.
Благодаря Ви.

#67 ЧЕСТИТА НОВА ...

2009-12-22T23:34:00.005+02:00

КНИГА!

След като реших, че българският издател на Тери Пратчет няма бъдеще в моята библиотека и се наложи да си издам "Пощоряване", сега, девет месеца по-късно, дойде времето и за нейното продължение
"Making Money" - "Да правиш пари". Макар и да се наложи заглавието "Да НАправиш пари".
Въпреки цялата НЕподкрепа на околните, въпреки кризата и тем подобни оправдания, книгата все пак видя бял свят. Този път няма да благодаря на човека, отговорен за предпечата, защото той не свърши работата си, както трябва. Нито ще виня печатницата за грешките при подвързването. Не!
Похвали и адмирации заслужава единствено преводачът de Cyrvool, който все още продължава безкористно да превежда за феновете произведенията на Тери Пратчет. Поклон!
Корицата, както и предния път, е дело на моят приятел Илия, когото мога да опиша с изречението:
"Той е единствения човек, който има късметче(символ на бохемството), наречен на негово име в нашата коледна баница с късмети."
С годините това късметче от баницата става все по-ценно и по-ценно... Но това Вие от моето поколение си го знаете и без да Ви го казвам, нали? :)
Та, за книгата.
Вече е факт.
Тираж - 5(пет) броя. Което е с 25% повече от първия тираж :)
Цена - не питай. Пък и няма значение за тези, които я чакат. Все още. :( Sorry.
Разпределението.
Първата за преводача. Задължително! Без коментар!
Втората за сестра ми. Но не защото ми е сестра. Или, не само за това. :)
Тя не чете този блог, затова мога да го кажа - тя ще се чувства задължена да ми помогне(!) за превода на "Нация". И аз ще и помогна да се чувства така.
Третата е за един много важен за мен човек, когото(надявам се) скоро мога да нарека с чиста съвест свой приятел.
А четвъртата и петата са за мен - една за четене с приятели и една за колекцията Ми.
Това е.
Набирам скорост.
Следват още пет.
Дай Боже и повече.
На Коледа наистина стават чудеса.
Как да не вярваш в Коледа, а?

#66 Мъъъничко джаз

2009-12-13T19:09:00.003+02:00

Мда, имам и такива моменти. Редки, но ги имам. Което(вероятно) ме прави мааалко повече човек в очите на ограничен кръг от хора. На които хора много държа. Благодаря Ви.
Не е нужно да уточнявам, че тези, за които джазът изглежда и звучи сякаш някакви музиканти са на едно и също място, по едно и също време и всеки изпънява СВОЯТА версия на СВОЯТА любима песен едновременно с другите...та, тези същите хора, спокойно могат да си спестят времето и да прочетат нещо друго. Тук иде реч за МУЗИКА. И няма нищо за четене. Сори.

Не можах да намеря видео на тази песен в изпълнение на Pee Wee Ellis, затова Ви предлагам едно друго незабравимо такова:

Съвпадение или не, специален поздрав за теб, Мигле:

Enjoy!

#65 ...лъЖИЦА за всяка уста (3)

2009-11-29T21:05:00.007+02:00

Започвайки тази тема, не си дадох сметка веднага колко необятна е тя и как ще се изправя пред трудния избор да селектирам измежду много велики песни, за да не е претрупан всеки пост с уникати.
Затова и реших, с днешната трета серия, да поспра с тези клипове и само от време на време, когато носталгията по "онова" мое време ме закове на масата с неизменната чаша в едната ръка и дистанционното на "Техникс"-а в другата, да Ви припомням за дивото.
Днес изборът ми на песни е намигване към познавачите на "старата" генерация рокаджии:

И един специален поздрав за специален за мен човек:

А сега, да не пренебрегваме и съседите. Те също(вероятно) с нетърпение чакат своята(!) музикална вечер. Да им я дадем. :)
Наздраве!

снимка http://www.webstrings.com/

#64 По "жицата" (2)

2009-11-27T07:54:00.003+02:00

Стана дума вчера за Музиката, моята музика.
Затова днес няма да има думи - само Тя.

снимка http://www.schoolmusic.co.kr/

#63 "Яко жица, брат!"

2009-11-26T13:34:00.005+02:00

Започвам с уговорката, че тези от Вас, за които рокът не е страст, слабост или съдба, няма да намерят в този пост нищо значимо, нищо специално, нищо вълнуващо.
С останалите(след повторното преброяване) ще споделя как не мога без музика, как тази музика ме кара(все още) да изтръпвам, а понякога се налага дори да спра колата, за да мога да изживея определен момент от песен за пореден път. Пълна зависимост. Нелечима. За каква музика иде реч вече е ставало дума, но за всеки случай, специално за новодошлите(ти там, в края, да) нека поясня, че иде реч за "твърда" музика. За онзи тип твърдост, който придобива китарното звучене от края на шестдесетте, през седемдесетте, осемдесетте и мъъъничко от деветдесетте години. Тук деца не идват, така че няма да уточняваме вековете. :)
Та. Да се върнем на дрогата.
Има някои много специални за мен "парчета", чийто китарни сола всеки път, дори след толкова години, ми припомнят тръпката от това да си млад, да си влюбен, да си бунтар. Рифове, от които косъмчетата по цялото тяло настръхват, фабриката за производство на адреналин се взривява и всичко, което е извън музиката в този момент, целия останал свят, вече не е от голямо значение.
Тъй като не мога да кача тук всичко, а пък и много ще се разтегне страницата, ще ги разделя на порцийки от по три клипчета.
Начало.
Започвам с тези, които и в момента слушам, без да ги степенувам:

Тук трябва да напиша нещо за финал, обаче...ги слушах отново и въобще не ми е до писане. Искам да летя, искам да карам болид от F1, искам да руша! И всичко това едновременно. И сега!

снимка http://www.alleycatsgarden.com

#62 "Тати"

2009-11-20T21:16:00.005+02:00

На днешния ден преди много, много години станах баща за пръв път. Няма да казвам преди колко - а, бе, отдавна.
Днес, когато синът ми навършва шестнадесет(упс) и вече не е малолетен, а е в графата на големите - непълнолетен, си припомних за пореден път неговото раждане. Е, не точно и конкретно самото раждане - от него не помня кой знае колко, а моментът, в който разбрах, че имам дете. "МЪЖКО!"
Знаех, че това е най-радостния момент в живота на всеки мъж и се опитвах да се радвам възможно най-много.
Но тогава още не знаех каво наистина значи това. И поради тази причина не можех да почувствам тази ... няма еднозначна, едновременна дума за това, което изпитвам виждайки децата си - радост, гордост, еуфория, грижовност, фук-фук(както казва една приятелка) и още купища положителни емоции, събрани в една дума. Събрани само в този поглед. Започнах да го осъзнавам месеци след това, когато от грозничкото, ревящо почти постоянно бебе с големи червени бузи, започна да се оформя една нова личност. Със собствено лице, със собствени прищявки, със свой свят. Великият миг на истината бе, когато открих, че аз съм част от този нов свят и то значима част. Тогава за пръв път наистина се почувствах баща. Трудно е за обяснение. А и излишно. За тези, които са минали оттам няма нужда, а на останалите пожелавам от все сърце.
Отплеснах се.
Това, което искам да кажа е, че най-милата дума, която знам на този свят е "тати", казана от децата ми. А това, което ме прави истински щастлив е фактът, че макар децата ми да пораснаха(16г. и 13.5г.), те все още ми казват така - "тати".
Естествено, в разговорите с приятели вероятно съм "баща ми", а може би и "дъртия", но аз получавам своето "тати" всеки ден. Още едно нещо, за което съм благодарен на съдбата, на Бог и на всеки, от когото това зависи.
Знам, че често си позволявам да Ви поучавам(едва ли не) с моите виждания за живота. И може би и днес ще се повторя.
НО!
Човек трябва да оценя това, което има. Сега! Днес! В този момент! Защото "утре"-то идва - ей го на, тропа на вратата. И не просто тропа, а блъска, напира и няма търпение да влезе и да открадне моето "днес", моето "сега".
Ето защо е важен ТОЗИ момент - ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ!
Вземете всичко от него, насладете му се. Защото след малко вече ще е минало. Спомен.
Живейте сега!

#61 Ужилен

2009-11-18T20:08:00.004+02:00

След двумесечно чакане, вчера най-после, денят дойде. Пропускам сложните манЬОври, благодарение на които успяхме да тръгнем още по обед към столицата. Няма да се сприрам и на няколкото кратки мига, в които можах да срещна едни специални хора, които ми липсват много в ежедневието.
Направо пред залата.
До която, за да стигнем в тъмното от "Люлин"10, използвахме персонален гид(дори двама) и опцията "Обади се на приятел".
Пред залата - малка лудница. Както е преди всеки концерт. Всъщност, беше доста по-добре от ужаса при други такива прояви. Фактът, че бяха пуснати по-малко от нужните билети се потвърди от поне трийсетината души, причакващи ни с въпроса "Повече билети?". Подочухме и предлагана цена от 100 лева за билет, но май не се намери кой да вземе парите на човека.
Пред залата имах удоволствието да се запозная "на живо" с едно силно наше момиче, с което имахме предварителна уговорка. Като казвам "наше момиче" имам предвид точно нашата кръвна група - wAsp(+). При това девойката не е загубила онази авантюристична тръпка, с която ние, старците, отдавна вече сме се простили - обича да пътува на стоп и го прави редовно! А, бе - свястна.
Концертът.
Влязохме сред обичайните мерки за сигурност, при които ме накараха да си хвърля минералната вода, но прекарахме видеокамерата. Можехме да вкараме и "катюша", но са морално остарели и не правят добър цифров запис. Както се оказа, камерата ни също не се справи зашеметяващо с това.
Относително спокойна откъм екцесии "публика", макар и да присъстваха задължителните за такива прояви минимален брой задници. Тихо, спокойно, културно.
Подгряващата група, "Sheky &The Bloodrain" се представи доста добре, съдейки по реакцията на екзалтираните фенове точно пред сцената. Мен лично не можаха да ме грабнат, въпреки доброто сценично поведение и почти приличния звук. Не можах да чуя мелодията в песните им, не усетих магията. Може просто да остарявам, а момчетата да са си добри. Дано да е така.
------Началото.-----------------------------------Залата беше пълна.

Много настроение, много желание, много хъс. Не толкова добър звук, макар аз лично да очаквах дори и по-малко от тази зала.
Малък "букет" от ранните песни, за (до)загрявка. Две парчета от новия албум. Майсторите са си майстори. Супер силни като напасване един към друг. Който е гледал други концерти на W.A.S.P. знае, че Блеки в някои мъъънички моменти има нужда от "едно рамо" за вокалните партии. Е, тук се видя, че "рамото" е на място и си го бива. Дори на фона на недобрия саунд, съзвучието, което постига групата е отлично. Майк и Майк бяха на ниво, а Дъг звучеше толкова близо до студийните записи, чак нереално. Може би неговата китара беше най-малко травматизирана от уредбата.
Блеки. Какво да кажа - пича си го бива още и ще го бива още дълго време. Може да е малко напълнял, може малко да е остарял(кой не е), но на сцената си е онзи Блеки, когото всички искат да видят. И да чуят. Като ги зареди една след друга - няма спиране. Публиката пее(м) с него всяка песен с много душа. Много приятно усещане за мощ. За хората, които не само слушат тази група, а успяват и да я чуят, шоуто беше много добро.
Традиционната заигравка с публиката

и задължителния бис сложиха края на изминалите неусетно(за мен) повече от 90 минутил Още веднъж, групата, която ме е вдъхновявала като ученик и ми е била опора в трудни моменти, ме накара да се радвам. Върна ме за малко в онзи сват, в който всичко е само музика, а останалото е без значение.

#60 Равносметка

2009-11-11T07:37:00.003+02:00

Какво имам?
имам страхотно семейство;
имам приятели, за които много хора могат само да мечтаят;
имам почти всички играчки, които порастналото дете в мен си е пожелало. Тук ми се иска да се изфукам, но зная, че не трябва;
имам добра работа, която сам съм си създал;
имам спокойствието, което ми дава работата ми;
имам мечта за къщичка на такова място;
имам чувството, че съм щастлив!
Какво нямам?
Нямам време за всички тези прекрасни неща.
Вече съм на 37!

#59 "Музиката на твоя живот!"

2009-11-06T17:23:00.002+02:00

Аз, както вече сте разбрали, съм си малко(или много) ретро. Някои имат предвид "ретрограден", други биха казали "демоде". Може и така да е. Но на кого му пука, нали? Както и да е...
Да кажа исках, че вчера най-после "пердето ми падна" и след дълго отлагане си купих грамофон. Преди година подарих осем неработещи грамофона от най-различни марки и времена на един момък, който искаше да си декорира дискотеката. И от тогава нямах вкъщи от тази ултрамодерна(за осемдесетте) техника. А плочи дал Бог - купища. Не че вече нямам всичката музика в цифров вид, но някак пукането на "игличката" ми доставя специална наслада. И ето сега съм си приготвил един куп от около шестдесет плочи със стара българска естрада и смятам да разкарам децата в стаята им и да си подаря една българска вечер. Само за мен и моето момиче. Както някога...
Наздраве!

#58 Любими цитати от любими книги(3)

2009-11-04T17:13:00.002+02:00

Госпожица Флитуърт открехна вратата.
— Какво има? — сопна се недоверчиво.
— Водим Бил Порталски, госпожице Флитуърт.
Тя отвори по-широко.
— Да не го сполетя нещо?
Двамата мъже влязоха непохватно, опитвайки се да крепят фигурата помежду им, по-висока поне с една стъпка. Тя вдигна глава и погледна мътно госпожица Флитуърт.
— Не знам какво го прихвана — сякаш се оправдаваше Дук Потурите.
— Като се развихри, няма спиране — добави Уилям Чучура. — Изкарва си париците, дето му ги плащате.
— Значи е първият свестен работник по тия земи — установи тя кисело.
— Размахваше косата напред-назад по нивата като пощурял, надпреварваше се с оная джаджа на Нед Симнел. Четирима не смогвахме да връзваме сноповете след него. И едва не задмина машината.
— Сложете го на миндера.
— Рекохме му, че се престарава в тая жега…
Дук въртеше глава, за да провери не се ли подават накити и други съкровища от кухненските шкафове.
Госпожица Флитуърт му се изпречи.
— Не се и съмнявам, че сте му рекли. Много ви благодаря. Знам, че бързате да се приберете по домовете си.
— Ако има с какво да помогнем…
— Знам добре къде живееш, Уилям Чучура. Не си плащаш арендата от пет години. Лека ти нощ.
Изпроводи ги до вратата и я затръшна. После се обърна начумерена.
— Какви ги вършиш, господин така наречения Бил Порталски?
— УМОРИХ СЕ, НО МАШИНАТА НЕ СПИРА. — Бил Порталски се хвана за черепа. — А ЧУЧУРА МИ ДАДЕ НА ШЕГА ПИТИЕ ОТ ФЕРМЕНТИРАЛ ЯБЪЛКОВ СОК И СЕГА СЕ ЧУВСТВАМ БОЛЕН.
— Няма нищо чудно. Той вари тая ракия нейде из гората. А ябълките дори не са половината от всичко, което слага в казана.
— НИКОГА ДО ДНЕС НЕ СЪМ СЕ УМОРЯВАЛ, НИТО МИ Е ПРИЗЛЯВАЛО.
— И туй е част от живота.
— КАК Я ПОНАСЯТ ХОРАТА?
— Е, ферментиралият ябълков сок помага от време на време.
Бил Порталски седеше и мрачно зяпаше пода.
— НО НИЕ ОЖЪНАХМЕ НАШАТА НИВА. — В гласа му се прокрадна задоволство, след миг отново притисна длани до черепа си. — АААХ!
Госпожица Флитуърт излезе, заскърца с помпата отвън и след малко се върна с мокра кърпа и чаша вода.
— ВЪТРЕ ИМА ПОПОВА ЛЪЖИЧКА!
— Значи водата е прясна — заяви госпожица Флитуърт[1], извади поповата лъжичка и я пусна на пода, където съществото се завря в най-близката цепнатина.
Бил Порталски понечи да стане.
— ВЕЧЕ НЕ СЕ ИЗНЕНАДВАМ МНОГО, ЧЕ НЯКОИ ХОРА ИСКАТ ДА УМРАТ. ЧУВАЛ СЪМ ЗА БОЛКАТА И МЪКАТА, НО ДОСЕГА НЕ РАЗБИРАХ ДОБРЕ ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЕЗИ ДУМИ.
Госпожица Флитуърт се взираше през прашния прозорец. Облаците, трупали се цял следобед, надвисваха над хълмовете — сивкави, но и със застрашителен жълт оттенък.Задухът стягаше като менгеме.
— Голяма буря се задава.
— ЩЕ СЪСИПЕ ЛИ РЕКОЛТАТА, КОЯТО СЪБРАХ?
— Не. После всичко ще изсъхне.
— КАК Е ДЕТЕТО?
Бил Порталски разтвори пръсти. Госпожица Флитуърт изви питащо вежди. Златният часовник се появи на дланта му и в горната половина нямаше почти нищо. Животомерът ту се мяркаше, ту избледняваше.
— Как го взе? Нали е в горната стая! Тя го стискаше толкова силно…
— ОЩЕ ГО ДЪРЖИ. НО В СЪЩОТО ВРЕМЕ Е ТУК. ИЛИ КЪДЕТО ЩЕ ДА Е. В КРАЯ НА КРАИЩАТА ЧАСОВНИКЪТ Е САМО МЕТАФОРА.
— Онуй, което тя стиска, ми се видя доста истинско.
— АКО НЕЩО Е МЕТАФОРА, КАКВО ПРЕЧИ ДА Е ИСТИНСКО?
Госпожица Флитуърт долавяше слаб екот в гласа му, сякаш двама души изричаха думите в почти пълно съзвучие.
— Колко ти остава?
— БРОЕНИ ЧАСОВЕ.
— А какво стана с косата?
— ДАДОХ НА КОВАЧА НАЙ-ТОЧНИ УКАЗАНИЯ.
Тя се понамръщи.
— Не мога да кажа, че младият Симнел е лошо момче, но сигурен ли си, че ще те послуша? Твърде много искаш от човек с неговия занаят — да унищожи такова сечиво…
— НЯМАХ ИЗБОР. МАЛКАТА ПЕЩ ТУК НЯМАШЕ ДА СВЪРШИ РАБОТА.
— Страховито остра коса, няма спор.
— ОПАСЯВАМ СЕ, ЧЕ МОЖЕ БИ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ОСТРА.
— Никой ли не опита същото срещу теб?
— НАЛИ ИМА ПОГОВОРКА „НЕ МОЖЕШ ДА ОТНЕСЕШ НИЩО СЪС СЕБЕ СИ“?
— Има.
— НО КОЛКО ЛИ ХОРА ДОСЕГА НАИСТИНА СА БИЛИ УБЕДЕНИ В ТОВА?
— Веднъж прочетох — спомни си госпожица Флитуърт — за разни езически царе в пустинята, които си издигали грамадански пирамиди и слагали какво ли не вътре. Дори кораби. Дори момичета по прозрачни панталонки и две капачета отпред. Само не ми казвай, че са постъпвали както е редно.
— НИКОГА НЕ СЪМ ЗНАЕЛ КОЕ Е РЕДНО И КОЕ НЕ — призна Бил Порталски. — НЕ ЗНАМ ИМА ЛИ ДОБРО И ЗЛО. ПРОСТО СА РАЗЛИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ.
— Ами! — възрази тя. — Доброто си е добро, злото си е зло. Възпитана съм да правя разлика.
— ТАКОВА ВЪЗПИТАНИЕ ЛИ ДАВА ЕДИН КОНТРАБАНДИСТ?
— Нищо лошо няма в контрабандата!
— САМО СЕ ОПИТВАМ ДА ИЗТЪКНА, ЧЕ НЯКОИ ХОРА СА УБЕДЕНИ В ОБРАТНОТО.
— Тяхното мнение не се брои!
— НО…
Някъде из хълмовете удари мълния. Гръмотевицата разлюля къщата. Две-три тухли от комина рухнаха в огнището. После прозорците се разтресоха от безмилостни удари.
Бил Порталски прекрачи към вратата и я отвори широко.
Парчета градушка колкото кокоши яйца отскачаха от прага и трополяха по пода на кухнята.
— О, МЕЛОДРАМА…
— Дяволите да го вземат! — Госпожица Флитуърт се шмугна под ръката му. — Тоя пък вятър откъде се взе?!
— НЕ Е ЛИ ОТ НЕБЕТО? — отвърна Бил Порталски, изненадан от внезапната й възбуда.
— Идвай с мен!
Тя нахълта обратно в кухнята и порови в шкафа за фенер и кибрит.
— НАЛИ КАЗАХТЕ, ЧЕ ЩЕ ИЗСЪХНЕ?
— Да, след обикновена буря. Но тази хала ще съсипе ожънатото! Сутринта има да събираме зърно по зърно!
Припряно запали свещта във фенера и хукна.
Бил Порталски се взря в бурята. Свирепият вятър подмяташе стръкове.
— ЩЕ Я СЪСИПЕ ЛИ? МОЯТА РЕКОЛТА? — Той се наежи. — МАМКА МУ!

Тери Пратчет
"Жътварят"
Издание:
ИК „Вузев“ — „Aрхонт-B“ ООД, 2002

#57 Another zero

2009-11-03T14:54:00.002+02:00

Имах намерение да Ви разкажа за неделния риболов на яз. Кърджали, актуална снимка от който виждате тук, отгоре, но някак желанието ми да разказвам, вместо да показвам снимки на улова, кантарчета и ролетки, взе да се изчерпва. Затова ще покажа само някои снимки и въобще няма да стане дума за риболов. А по-скоро за пикник сред природата. С лодка. И бира. И Джак. Този, последния няма да го видите, защото държи да запазим анонимността му, но другите...
Представям Ви помощник-капитана, по съвместителство изпълняващ ролята на живачен стълб и културтрегер, каквото и да имат предвид с тази красива дума:

Както се вижда от показанията(му), времето беше идеално за плаж. Но за съжаление, при опита да ги свалим от простира, едната хавлия се счупи на несиметрични парчета, а другата въобще не можахме да я изстържем от въжето. Така че плаж нямаше.

Слънцето се показваше рядко и за малко и се налагаше от време на време временно изпълняващият длъжността "Главен окултист" да Му се моли по традиционния за региона начин. Без полза.

Равносметката. Още един прекрасен излет сред природата, още един безрезултатен работен ден на сомския фронт. С което излетите тази година стават почти двадесет и седем. За резултатите няма да говорим днес. А и утре, вероятно.
Но!
Никой не си мисли, че някакви си трийсетина неуспешни опита ще ни накарат да закрием сезона, нали? Точно така! Борбата(със стихиите) продължава. Докато замръзне и последния квадратен метър от язовира, ние ще сме там и ще преследваме...каквото там бяга.
"...We shall never surrender!"

Разбираемо е нежеланието ми да влизам в кадър, в който не присъства поне един сом, поне една ИСТИНСКА риба. Нали?

#56 Дрън-дрън

2009-10-30T07:44:00.003+02:00

Добро утро, банда!

Тази сутрин Хитрата сврака ме върна към едни маалко поотминали времена, когато Фафлите бяха по ШЕСТ стотинки, а баничките по ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ. Хубави времена бяха...но да не се отплесваме.
Време е за събуждане:

В най-скоро време ще съм "на линия" с последните новини от яз.Кърджали, предстоящия концерт на W.A.S.P. и плановете за зимните месеци, които(както знаете) също имат недели. Вашите, нашите и техните познати да се чувстват поздравени, а за останалите - ето актуална информация за метеорологичната обстановка на едно място:
Вятър - умерен, до силен. Посоката е без значение, понеже лодката се клати от вълните.
Дъжд - студен, леко горчив на вкус, със средна за периода интензивност. Неприятен, но не пречи.
Температура на въздуха - 6С
Температура на водата - 16.1С
Край на съобщението!

#55 Министерски недомислици № 37

2009-10-06T14:44:00.006+03:00

И отново за прословутата НАРЕДБА № 37 ОТ 21 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ. Много се изписа за нея и още много ще се пише.
Да кажа нека и аз.
Одобрявам и подкрепям идеята, макар да ме засяга лично в негативен план. Здравето на децата ни е най-важното за нас като индивиди, защо тогава да не е и първа грижа на държавата? Браво за инициативата, макар и твърде закъсняла. Но все пак, по-добре късно...а,бе, знаете.
НО!
Ето казах го. Всички знаят, че винаги има (поне)едно голямо "НО!".
Ако трябва честно да си призная, аз наистина си падам (малко) критикар - повече наум, отколкото на глас, но все намирам кусурите на това или онова. За свое успокоение наричам този си недостатък "Болезнен стремеж към съвършенство". Макар това да не променя фактите.
С това лирично отклонение от темата исках само да подчертая, че предстоящите в долните редове критики, вероятно ще се сторят на някои хора като обикновено заяждане на човек, финансово ощетен от нея. Надявам се тези хора да се обосноват. Минавам за "почти интелигентен" и често позволявам да бъда убеден в много неща, особено ако те са верни.
И така - наредбата.
Като най-голяма глупост на тази наредба е поставянето на всички деца под един знаменател - "от 6 до 19 години". Тъпо. Можем ли да сравним първолака с неговите детски нужди и тинейджъра, чийто организъм и съзнание са разпъвани от бесните хормони едновременно във всички страни? Защо, след като образователната ни система така или иначе си е разделена възрастово - основни училища и гимназии/техникуми.
Другото смешно нещо е "на територията на училището". За какво говорим??? Значи павилионът, който е в десет декаровия двор на училището не може да продава кафе, газирани напитки и вредни закуски, а този от другата страна улицата може? Самите проверяващи от РИОКОЗ споделиха как по време на проверките са видели празните лавки и бюфети на училищата и опашките пред капанчетата наоколо. И как плодовете си стоят в стола, а всички масово плющят изброените в наредбата храни. Все едно са я чели и нарочно са си избирали от забранените закуски. И как нищо не могат направят, защото
такъв е законът. Не го измислят те, тяхната работа е да контролират спазването му.
И още нещо - много хубави таблици са спретнали от МЗ. Чистички, здравословни. А колко училища имат столове? А колко училища могат да бъдат контролирани редовно по тази наредба? Ами училищата по селата? Защото ако ще я спазваме, само когато дойде графикът да ни проверяват, всичките усилия се обезсмислят, нали?
Резултатът.
Сега взеха "хляба" на кафеавтоматите и лавките в училище и го подадоха на капанчетата от другата страна на улицата. Ако искаме наистина нещо да се свърши, трябва да има периметър, свободен от вредните храни и напитки, както е с цигарите, както е с алкохола. Пък после контролирай на воля. Ако едно дете наистина иска да яде точно еди-какво-си, никоя наредба не може да го спре. Но може да го накара да се замисли дали си заслужава да губи време от междучасието, за да отиде на триста метра от учлище само и само заради това еди-какво-си.
Ей такива неща...
Хубава работа, ама българска. Половинчата.

#54 По-скоро "ДА"

2009-10-05T19:11:00.005+03:00

Първо прочетох за това при Майк, през него при Аспарух, където и призовах Събина да се изправи пред всички и да си признае. Която елегантно ме "нахендри" сред издайниците. Но пък удържа на думата си и са каза всичко сама.
И така, правилата са много прости, почти колкото мен - копирате си въпросите и им отговаряте,
НО САМО С "ДА" ИЛИ "НЕ".
Никакви обяснения, нищичко. Такива като "Ама не бях аз виновен" и "Гошо ме накара" направо ги забравяте. Е, ако някой попита по подходящия начин, може и да му разясните сва-'нва. Но онли тогаз.
Лично мнение - въпросите не са много интересни за околните. По-интересното в случая е дали може човек да е искрен докрай, след като знае колко хора ще го прочетат и и как пълната липса на обяснения ще остави у някои от тях погрешни впечатления.
А ето го и лексикона.

1. Били ли сте арестувани? да
2. Целували ли сте някой, който не сте харесвали? не
3. Спали ли сте до 5 следобед? да
4. Изключвали ли са ви от училище? не
5. Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? да
6. Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? да
7. Уволнявали ли са ви от работа? да
8. Уволнявали ли сте някого? не
9. Пели ли сте на караоке? да
10. Насочвали ли сте оръжие към някого? не
11. Целували ли сте се под дъжда? да
12. Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? да
13. Виждали ли сте някой да умира? не
14. Играли ли сте на бутилка? да
15. Пушили ли сте пура? да
16. Седяли ли сте на покрив? да
17. Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? не
18. Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? не
19. Чупили ли сте си кост? не
20. Бягали ли сте от училище? да
21. Яли ли сте насекоми? не
22. Ходили ли сте насън? не
23. Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? да
24. Карали ли сте мотоциклет? да
25. Късали ли сте с някого? да
26. Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? да
27. Летели ли сте с хеликоптер? не
28. Бръснали ли сте си главата до голо? да
29. Скачали ли сте от покрив? не
30. Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? да
31. Яли ли сте змия? да
32. Участвали ли сте в протест/демонстрация? да
33. Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? не
34. Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? да
35. Участвали ли сте в банда? не
36. Показвали ли са ви по телевизията? да
37. Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? да
38. Плували ли сте голи? да
39. Правили ли сте шевове на нечия рана? не
40. Карали ли сте сърф? не
41. Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? да
42. Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? да
43. Били ли сте оперирани? да
44. Тичали ли сте голи на обществено място? не
45. Карали ли са ви с линейка в болница? не
46. Губили ли сте съзнание, без да пиете? да
47. Пикали ли сте в храстите? да
48. Бягали ли сте от полиция? да
49. Дарявали ли сте кръв? да
50. Хващали ли сте телена ограда под напрежение? не
51. Яли ли сте крокодилско месо? не
52. Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? да
53. Попикавали ли сте се на обществено място? да
54. Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? да
55. Рисували ли сте графити? не
56. Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? не
57. Слагали ли са ви белезници? да
58. Вярвате ли в любовта? да
59. Били ли сте се? да
60. Крали ли сте нещо? да
61. Яли ли сте охлюви? да
62. Давали ли сте пари на бездомни/просяци? да
63. Помагали ли сте на някой да изкара изпит? да
64. Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? не
65. Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? да
66. Нападало ли ви е куче? да
67. Били ли сте съдени? не

Топката отива при Хриси, Alice, Блага и Ида. Честито.

#53 РИБОЛОВНИ ПО(дви)ЗИ

2009-08-30T17:11:00.015+03:00

Както по-наблюдателните са забелязали, независимо от дискретния намек за рибоУлов в заглавието, такава (почти) не се вижда. Почти, защото народът е казал, че "от единия край на въдицата винаги има риба".
Въпреки оправданието, че "сомското време" сега започва и въпреки, че не е присъщо на рибар да го каже, с много горчивина мога да си призная - НУЛИ НА СВЕТЛИННОТО ТАБЛО, дами и господа. Нямаме друг сом, освен "тапата" в началото на лятото.
Пожелавам на всички сомопочитатели повече слука през кратките осем или девет седмици, които ни предстоят.
Иде нашето време. Възползвайте се максимално.
Успех!

#52 Rock'n'roll

2009-08-21T13:59:00.009+03:00

Както някои от Вас знаят, аз съм почитател на британската култура и традиции, в това число и на британското кино. То има един специфичен(според мен) поглед към света, което е част от британското виждане за "Живота, Вселената и Всичко останало". Затова и не пропускам новите филми от Острова, а и се образовам със старите, които съм "прескочил".
Днес ще насоча вниманието Ви към един от сравнително новите филми - The Boat That Rocked.
Кратко описание:
На всички, които не харесват рокенрол ще кажа - този филм не е за Вас.
На всички, които не харесват духа на 60-те ще кажа - този филм не е за Вас.
На всички, които не харесват английски хумор ще кажа - този филм не е за Вас.
Което, естествено, не пречи да го гледате.
Няма да разказвам филма, нито ще Ви кажа колко(много) ми хареса.
За какво иде реч можете да прочетете тук, ако желаете.
Препоръчвам Ви да го гледате на кино. Но ако нямате тази възможност, филмът вече е качен на по-добрите български тракери. При това в DVD формат, с вградени български субтитри.
Насладете му се.

#51 ***

2009-08-13T09:22:00.002+03:00

Опряла на прозореца ми лапи,
космата, зла, със зинала уста,
готова всеки миг да ме ухапе,
като вълчица гледа ме нощта.
Ала пердето дръпвам и отстъпва
за миг, за два ликът й озверен.
Но в себе си какво перде да дръпна?
Вълчицата е влязла вътре в мен.

Източник:
Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК "Христо Ботев", С. 1993 ISBN 953-445-114-5. Набрал и въвел в мрежата: Мартин Митов

#50 Антракт

2009-07-29T12:38:00.004+03:00

Преди единадесет месеца разпънах шатрата на това място. Беше просто място - пусто, празно, насред нищото. Нямаше никого и единиците, които минаваха оттук, бързо се изнасяха, разбрали забудата си. Мен това място ме устройваше, защото блогът беше създаден заради моментите, в които ми се иска да крещя, да чупя, да стрелям по хора(мразя оръжията) или просто да се "изрева" на някого.
С времето нещата се промениха. Дойдоха хора, предимно хубави хора, а и аз се разходих и се запознах със съседите. И така, малко по малко, шубраците се превърнаха в добре подрязан чемшир, пещерата стана много уютна малка къщичка, пълна с приятели и съседи, пътеките станаха чисти улички с кестени по тротоарите, и като цяло стана предпочитаното ми място за отдих. Тих и закътан квартал, населен(предимно) с мечтатели. Благодаря Ви.
Но.
Днес, когато отново имам нужда да крещя, да ритам стената, да удрям, да руша и да вия срещу луната, откривам, че тук вече не мога. Едно е да натовариш някой непознат с проблемите си, а съвсем друго е приятелите си. Те идват да те видят, да се посмеете заедно на това или онова, и никой не иска(а и не е заслужил) парче от твоята болка.
Ето защо известно време няма да Ви досаждам.
Обещавам да съм на линия в най-кратки срокове.
Сполай Ви.

#49 Пътьом...

2009-07-09T17:13:00.003+03:00

Втора "тежка" седмица. Нямам време(а и желание) да седна на компютъра. Жегата ме мъчи яко, а и зъболекаря не ми помага много. Струпването на много проблеми едновременно не е новост, но всеки път краят на такъв период изглежда далечен и нереален. Да бях поне приключил със зъбите, можех да стискам зъби, докато отмине лошото. А то...
Както и да е. Важна в случая е гледната точка, че неприятностите в света са константа и след като има толкова много при мен, значи за Вас остават по-малко. :)
Поздравявам Ви с настъпването на...нещо си там. Все нещо настъпва или му е време.
Та, поздравени сте. Бъдете здрави!

#48 Малко лирично отклонение

2009-06-24T16:04:00.002+03:00

Теза

След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

Добромир Тонев

#47 Жъбар*

2009-06-18T09:06:00.004+03:00

От около седмица ходя на зъболекар!
За тези, които ме познават, това има своето разумно обяснение - вероятно съм загубил бас. Иначе как, аджеба, ще отида сам и доброволно на зъбар??? И то шест дни подред??? И продължавам да ходя???
No way!
За останалите ще поясня.
Това е така, заради комбинацията от генетично заложени проблеми със зъбите, вроденият ми страх(или по-точно - първичен ужас) от зъболекарските инструменти, издаващи ОНЕЗИ звуци и гестаповците с червените автобуси идващи едно време в училище да ни зъбооздравяват.
Благодарение на всичко това, днес имам само три четвърти от пълния набор зъби в устата си, като като една трета от тях са произведение на един или друг магьосник. Освен това имам засилена(на съвсем първосигнало ниво) непоносимост към зъболечението и буйствам(малко) на зъболекарския стол. После, естествено, се извинявам, но няма полза.
Всичко това ме прави, меко казано, труден пациент.
Ето затова мога с гордост да заявя, че не съм загубил бас, положението не критично(другата причина, която би могла да ме накара вляза сам в ада) и аз съвсем доброволно и в пълно съзнание ходя всеки ден на зъболекар. И ще продължавам да ходя до момента, в който ми каже, че няма какво повече да се направи с наличния материал в устата ми.
ДА! Аз мога! Щом успях да спра цигарите след като осемнадесет години съм пушил по повече от две кутии на ден, значи мога да ходя И на зъболекар. Мога да ходя и по въже, сигурно. И като Майкъл Джексън сигурно мога. Ако поискам , де... :)
Е, дори и след години неуморна и непрестанна работа на зъболечителя, едва ли ще мога да се похваля с усмивката на Longanlon, особено с новия му аватар. Но се успокоявам с мисълта, че той пък никога няма да има усмивка като моята в момента. Хм, това прозвуча доста двусмислено... Сигурно и той би се успокоил с тази мисъл. :)

Цялата тази изповед има за цел да ме извини пред хората, на чиито блогове съм редовен посетител и които не съм спрял да посещавам. Просто не съм състояние да мисля от постоянната болка и по тази причина основно чета и почти не пиша.
Това е. Сега трябва да се стягам отново за ИЗПИТАНИЕТО в десет часа.
Господи, помагай!

-------------------------------------------------------------------------------------
*Въпрос на произношение. Няма нищо общо с италианците. Резултат от моментните липси и допълнителните подутини в устата ми.

#46 "Мойта малка дъщеря"

2009-06-10T10:00:00.003+03:00

"Мойта малка дъщеря" в петък става на ТРИНАДЕСЕТ!!! Което иде да рече, че аз съм на ...
А, бе май ще излезем набори с Йода. Както вече се оплаках на околните, аз не просто не съм поканен(не, че съм се занатискал, де) на партито, а направо съм нежелан.
"На другите татковците им идват само накрая, за да платят."
Как е, а?
И мислите, че това е всичко? Не. Има и продължение:
"Но ти можеш направо да ми дадеш парите, аз ще се оправя. Ти НЯМА НУЖДА да идваш. Само ще ми покажеш как да снимам с твоя фотоапарат."

"НЯМА НУЖДА" ???

Сега всички ще се хвърлят да ми обясняват, че това е животът, че е нормално и "чакай да видиш след още една-две години..."
Ами, аз си ги знам тези работи. И преди ги знаех - и като бях на тринадесет, и като се жених, и като се раждаха децата ми - знам ги, бе! И сега ги знам.
Ама не помага.

6 x 9 = 42

2009-05-25T23:44:00.004+03:00

За тези, които не знаят, днес е денят на хавлията. Поне според моя прочит.
Благодаря на Бат' Стелта, че не ми позволи да забравя.

В памет на човека, дал ми още един поглед към света.

снимка: Wikipedia

#44 На гости на бяло сладко - КАТ Хасково

2009-05-22T17:51:00.009+03:00

От къде да започна?
Ами, нека е от това, че в КАТ има промени.
За да не влагам лично отношение, което ще е под въздействие на все още топлите ми преживявания от последните часове, ще се опитам само да изброя фактите. И промените.
Първо фактите.
В КАТ няма опашки. Казаха ми, че заради кризата коли не се купуват и продават и в КАТ все едно е паднала бомба. Вярно.
Освен това, ми казаха, че в КАТ има въведена нова(за града) организация на работа, която още повече спомага за липсата на опашки. В КАТ дори има това:
ХАРТА НА КЛИЕНТА

Как е, а? Европейска работа, нали?

Но да се върна на фактите. Поглед от страната на клиента. Личен. Преживян. Само факти и никакви чувства.
Начало.
Четвъртък, 21.05.2009г.
Знаейки, че обикновено в КАТ си отиват поне два дни и не знаейки(още) изброеното по-горе, решавам в четвъртък следобед, към 16.20 часа да започна обиколката. Целта е да прехвърля колата на мое име. Времето е избрано съзнателно на базата на предишен опит.
Отивам. Чудесна преценка - в КАТ наистина почти няма хора. За десет минути(!) успявам да си пусна документите и да отида на канала за сверка рама/двигател. Номерата са на лесно място и съвпадат. Прекрасно!
Една надежда бавно надига глава в мен, пробуждайки отдавна забравеното чувство на благодарност към експедитивни държавни служители.
На излизане от канала спирам на валовете за проверка на спирачките.
Предни? Има.
Задни? Чудесно.
Ръчна? А!
Я пак - ръчна?
"Едното ти колело не държи ДОСТАТЪЧНО. Ще се видим като го оправиш."
Момент на паника. Но само момент. Светлината в края на тунела все пак се оказа от идващия насреща влак. Е, рано било за надеждата. Какво си очаквал - всичко днес??? Хе хе! Наивник. Мечтател. Романтик, бих казАл.
Както и да е. Не споря и не мрънкам на човека - това му е работата. Освен това е прав - държи колелото, но не достатъчно. Примирен, изваждам колата от канала и тръгвам към майстора. Обяснявам му ситуацията, а той ме гледа внимателно - да не би да го поднасям нещо. Не, не го поднасям.
Взема звездогаечен <13>, слиза под колата и излиза след невероятните петнадесет секунди! Почти като времето на Шумахер в бокса на Ферари. "Готова е. Бягай!"
Бягай, ама вече е късно. Утре вече...

А ето го и "утре"-то. Решавам да отида малко по-рано, та ако пак нещо се закучи да имам време за реагиране. Опаааа, изненада! В КАТ има едва ли не сватба. Минавам канала бързо(спирачките са бетон) и отивам на гише #2. Където ако има служител, той ще ме обслужи за по-малко от минута. Така и стана - след тринадесет минути ме обслужиха за петдесет секунди. Експедитивно, нали? Браво!
Внимание! Тук вече ще стане дума за промените!
Половината документи вече не се движат с вас от канала до гише #2, от гише #2 до гише #3 и т.н. Те се придвижват служебно. Тоест, служебните лица си ги предават сами един на друг. Същите служители, които ги обработват. Тоест, за да придвижи моите документи от канала до второ гише, служителят трябва да спре работата си на канала и да отиде до гишето. И така всеки път, за всеки клиент. Аналогична е ситуацията нататък по веригата.
Ново също е даването на номерче за ред, с което се избягва блъскането пред гишетата. Служителките извикват всеки, чийто ред е дошъл. Ако има проблем с документите, изпращат го да си ги оправи и след време(?) пак го викат.
С номерцата се решава и проблема с т. нар. "наши хора" - няма пререждане, всеки си знае номера и чува кой номер следва. Е, ако поседите по-дълго... Оп, грешка!
Втори опит. Е, КАТО поседите по-дълго, чакайки реда си, може да Ви направи неволно впечатление как същите служители, които Ви обслужват се движат с разни документи, следвани плътно от разни хора, които са дошли, ама точно преди малко. Но ако се замислите повечко - тези хорица сигурно са били върнати по-рано и служителите, за да им спестят чакането отново, им помагат. Защото и служителите МОГАТ да бъдат хора, нали? Така трябва да е. Макар да не се получава с всички, които са били върнати за едно или друго. Но, както и да е. "Всеки знае себе си."
Та, вземам си аз документите и номерчето от второ гише и отивам да чакам да ме повикат от трето. До моя номер остават още петнадесет, средно по десет минути на човек, плюс почивката от 15.00 до 15.15 часа - значи, имам повече от два часа и половина време. Време за себе си. Време, което никой друг, освен държавата не може да ми осигури. И което дори аз не бих могъл да си дам, просто защото не мога да си го позволя по чисто финансови причини - трябва да се работи.
За да не разтягам още много локумите, ще Ви кажа само, че редът ми дойде в 16.45 часа. После се оказа, че единият служител е объркал нещо в документите. Е, случва се, при толкова много хора... Върнах се при него, но той в момента излизаше по друга работа(вероятно също спешна) и се наложи да го почакам. На косъм хванах банката, която затваря гишето си автоматично в 17.00 и пак при служителката от "трето". "Бягай БЪРЗО да хванеш момчетата да ти свалят номерата и ги помоли да те изчакат, за да ти сложат новите." Защото следват събота и неделя, а без стари и нови номера за къде е таз кола?
Та, след почти три часа, прекаране в кибичене като "следствен" в душната чакалня и опити да не заспя, се наложи да последните двадесет минути да тичам като луд от едно гише на друго и да моля този и онзи да свърши работа. Неговата си работа. "Българска му работа". За която му плащам аз, клиентът. Аз, данъкоплатецът. Защото аз си плащам всички данъци редовно и в срок.
Разгледахте ли хартата на клиента?
Моля, обърнете внимание на последното изречение. Онова за атмосферата.
Е, аз дадох всичко от себе си. Всичко, което ми бе поискано. Особено търпението.
Но такава "приятна атмосфера" не усетих.Вярно, и двата климатика в общото помещение за клиенти бяха изключени, а от отворените за момент гишета на служителите лъхаше свеж, хладен въздух...
Толкова за атмосферата.
Толкова за промените.

...и които обичам!(Специално издание)

2009-05-20T22:56:00.004+03:00

Днес за втори път гледах "Аз коя съм", този път по сателитния БНТ канал.
И пак плаках.
Не мога да не го кажа - обичам Невена!

Почивай в мир!

#43 ...but I like it!

2009-05-07T17:02:00.013+03:00

"Нещата,които харесвам" стигна и до мен благодарение на принцесата. Тя ми е една от слабостите и затова ще поема отговорността да Ви разкажа как по-лесно мога да бъда залъган. Ако някой се реши, де.
Съзнателно няма да се спирам подробно на деца, семейство и приятели, които заемат първите седем места в личният ми списък за обичливост*. Безусловно!
Няма да степенувам и няма да подреждам - просто изброявам. Вие си изберете каквото Ви хареса и гледайте да не се повтаряте.

- шофирането
Като малък имах много колички и камиончета и винаги съм мечтал да стана шофьор. "Шофьор" не като професия, а като призвание. После научих и народната мъдрост, че "Шофьор и курва не се става - те се раждат!".
Ами, аз съм от родените шофьори. Там ми е хвърлен пъпа. Обичам да карам. Дори след повече от милион километра, без да съм излизал зад граница, все още това ми е най-приятния начин за почивка. Качвам се на колата и просто карам. Бавничко, без да бързам, за да разтегля максимално удоволствието от пътуването. Разстоянията нямат значение, посоката също.

- музиката
Не мога без музика! Слушам много и различна по стил музика. Общото за нея е, че е предимно ретро. Най-често слушам блус и рок. Обожавам ранните албуми на "Снейк".
В зависимост от настроението си пускам и джаз, диско, българска естрада, класическа музика. Споменах ли чалга? Не съм??? Съзнателно е. Не, не я мразя, просто не мога да я чуя. Затова и не мога да я харесам, вероятно.

- флиртът
Не водката, естествено. Водката е едно от нещата, които не мога да понасям. Но за нея в другия списък. Тук става дума за вроденото ми желанието да карам жените да се чувстват щастливи. Това е нещо, което ме изпълва със задоволство и вероятно по тази причина се хващам, че флиртувам с всички жени. Не нагло и не ангажиращо, а просто така - заради удоволствието от играта, която е останала в ученическите години.
На тези, на които това е неприятно, се извинявам веднага...
че още не съм ги срещнал. Бъдете търпеливи, въпрос на време е.

- децата
Ами, какво да кажа... Обожавам децата и се разбираме много добре.
Сигурно има връзка с това дето мама постоянно ми повтаря "Кога ще порастнеш?". И защото детето в мен никога не се наигра.
Е, моите порастнаха, но племеницата ми е като хала. И аз също, когато сме заедно.

Като се замисля, ако трябваше да напиша това преди пет-шест години, вероятно тук щяха да свършат общите от тогава и сега неща. Общи са, защото са ми дадени по рождение и си ги нося с мен. Тези, които следват сега, са се променяли с времето, а някои съвсем са изчезнали.

- самотата
За разлика от преди, днес не харесвам шумните компании и големите купони. Идват ми в повече - и емоциите, и шума, и хората. Препочитам тишината, недостъпните за "туристи" места и "лошото" време. Мога да седя с часове на някой дънер в гората, а около мен да вали, да вали...

- Мрежата
Прекарвам много време в Интернет. Между пет и седем часа дневно. Основно четейки блогове. Следя повече от щестдесет блога, както и два-три форума. Когато няма достатъчно за четене, се упражнявам в "търсене". Споделям мнението, че всичко качено в цифров вид някога и някъде, може да бъде намерено.

- книгите
Напоследък чета малко, предимно фантастика и фентъзи. Обожавам Тери Пратчет, но не мога да го чета в оригинал. Препрочитам Радичков и Хайтов, а от време на време и Ивайло Петров. Последната книга, която прочетох беше "BG емигрант в Париж" на Димо Райков, която ми подари Тишо. Сега съм се запънал на "един" Нийл Геймън...

- "Jack"
Обожавам го вечер, преди лягане. С натурален шоколад. Знам, че боли глава от това, ама така го обичам. Ако няма шоколад го пия с "Jack".

- месо
Тук няма да помествам снимка. Не изглеждам твърде цивилизован, когато ям месо. Обичам месо. Много месо. Всякакво месо. Без месо на масата??? Абсурд! Тия кила да не се качват с Фафли, я...

Да взема да приключвам, а? За да могат
Негова светлост,
Бат'Стелта,
alice
и
alice,
а и
нЕкои други
да ни разкажат това-онова за себе си.
Ръкавицата е хвърлена!

-------------------------------------------------------------------------------------
* Не съм проверил има ли такава дума.

#42 Любими цитати от любими книги(2)

2009-05-03T07:36:00.004+03:00

Като повечето наистина съдбоносни неща в живота, и този низ от събития остана напълно незабелязан от Форд Префект и Артър Дент. Вниманието им беше насочено към единия от туземците, който навъсено ровичкаше из останалите букви.
— Горкият пещерен човек… — каза Артър.
— Това не са…
— Какво?
— Нищо, няма значение — каза Форд.
Жалкото същество издаде сърцераздирателен вик и удари по камъка.
— Излиза, че досега просто са си губили времето, така ли? — каза Артър
— Ъх ъх ъргххххх — изломоти туземецът в отново удари по камъка.
— Изпреварени са в развитието си от телефонни хигиенисти.
— Ъргх, грр грр, гръх! — настоя туземецът, като продължи да блъска по камъка.
— Защо постоянно блъска по камъка? — попита Артър.
— Доколкото разбирам, иска да продължиш играта с него — каза Форд. — Сочи към буквите.
— Навярно пак е написал КРЗЙГРДЪЛДИЪДК, сиромахът. Хиляда пъти му казах, че КРЗЙГРДЪЛДИЪДК се пише само с едно „Г“.
Туземецът пак удари по камъка.
Погледнаха през рамото му.
Очите им щяха да изскочат от орбитите.
Там, сред бъркотията от букви, се виждаха четиринадесет, подредени в права линия.
Те образуваха две думи.
Думите бяха следните:
„ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ“.
— Гррръргх гъх гъх — поясни туземецът и като разпиля гневно буквите, се оттегли под едно дърво и се излегна до колегата си.
Форд и Артър се загледаха след него. После се спогледаха.
— Там наистина ли пишеше това, което ми се стори, че пишеше? — изрекоха и двамата едновременно.
— Да — отговориха и двамата.
— Четиридесет и две — каза Артър.
— Четиридесет и две — каза Форд.
Артър изтича при двамата туземци.
— Какво се опитвате да ни кажете? — изкрещя той. — Какво означава това?
Единият от тях се затъркаля на земята, изрита няколко пъти във въздуха, отново се претърколи и заспа. Другият се покатери на дървото и започна да замеря Форд Префект с диви кестени. Това, което имаха да казват, вече го бяха казали.
— Знаеш ли какво означава това? — попита Форд.
— Не съвсем.
— Четиридесет и две е числото, което Дълбока мисъл обяви за Вечния отговор.
— Да.
— А Земята е компютърът, който Дълбока мисъл конструира и построи, за да изчисли Въпроса на Вечния отговор.
— Това се опитваха да ни внушат.
— И живи организми са били съставна част от него.
— Щом казваш.
— Казвам го. Това означава, че тези питекантропи са органична част от компютърната програма, докато ние с голгафринчънците НЕ СМЕ!
— Но пещерните хора измират и очевидно тяхното място ще бъде заето от голгафринчънците.
— Именно. Сега разбираш ли какво означава това?
— Какво?
— Пълна каша.
Артър се огледа.
— Която на никого не се услажда — забеляза той.
Няколко секунди Форд нищо не можа да измисли.
— И все пак нещо трябва да е излязло от цялата тази работа — каза той накрая, — защото Марвин каза, че е видял Въпроса, закодиран в мозъчните вълни, които ти излъчваш.
— Но…
— Най-вероятно е грешният въпрос или изопачен вариант на правилния. Но все ще ни отведе до някоя следа, ако го научим. Само че не виждам как може да стане това.
Мълчаха унило известно време. Артър седна на земята и започна да скубе тревички, но скоро откри, че това не е занимание, което може да погълне цялото му внимание. В тревички не можеше да вярва, дърветата нищо не му говореха, хълмовете наоколо не бяха нищо друго освен хълмове, а бъдещето му изглеждаше като тунел, през който трябва някак да изпълзи.
Форд се залови да върти копчетата на своя Суб-Ета-Сенс-О-Матик. Той мълчеше. Въздъхна и го прибра.
Артър вдигна от земята едно от камъчетата с изписана върху него буква. Оказа се „О“. Въздъхна и отново го остави долу. Буквата, на която попадна след това, беше „Н“. Двете заедно правеха „НО“. Подхвърли още няколко букви до първите две. Те пък се случиха „Г“, „О“ и „В“ По някакво странно съвпадение думата, която се получи, съвсем точно отразяваше виждането му за нещата в този момент. Взира се в нея известно време.
Не беше го направил нарочно, беше плод на чиста случайност. Мозъкът му бавно включи на първа скорост.
— Форд — внезапно каза той, — слушай. Ако онзи Въпрос е закодиран в мозъчните ми вълни, но аз не го осъзнавам, значи трябва да е скрит някъде в подсъзнанието ми.
— Да, предполагам.
— А може н да има начин да то измъкнем оттам.
— О, така ли?
— Да, като въведем някакъв произволен компонент и оставим подсъзнанието да го оформи.
— Как например?
— Например като вадя със затворени очи букви от една торба.
Форд скочи на крака.
— Гениално! — каза той.
Измъкна хавлията от чантата си и с няколко изкусно направени възела я превърна в торба.
— Чиста лудост — каза той, — абсолютна глупост. Но ще опитаме, защото е гениална глупост. Хайде, побързай!
Слънцето почтително се скри зад един облак. От небето паднаха няколко тъжни дъждовни капки.
Събраха всички останали букви и ги пуснаха в торбата. След това ги разбъркаха.
— Готово — каза Форд, — затвори си очите. Сега вади. Хайде, хайде, хайде!
Артър затвори очи и пъхна ръка в пълната с камъчета хавлия. Поразклати ги малко, измъкна пет н ги подаде на Форд една по една. Форд постави буквите една до друга в същия ред, в който ги бе получил.
— К — каза той, — О, Л, К, О… Колко!
Премигна.
— Мисля, че става! — каза той.
Артър му бутна още три.
— Щ, Е, С… Щес, О, май че нищо не става — каза Форд.
— Ето още няколко.
— Е, П, О, Л, У… Щесеполу… Страхувам се, че няма смисъл.
Артър измъкна още две букви от торбата. Форд ги нареди по местата им.
— Ч, И, щесеполучи… Ще се получи! — извика Форд. — Става! Невероятно, но наистина става!
— Ето ти още! — Артър вече ги изхвърляше една след друга с трескава бързина.
— А, К, О… — каза Форд — У, М, Н, О, Ж, И, Т, Е… Колко ще се получи, ако умножите… Ш, Е, С, Т… шест… П, О, по, шест по … колко ще се получи, ако умножите шест по… Д, Е, В, Е, Т … шест по девет… — Настъпи кратка пауза — Хайде, дай следващата!
— Ъъъ, повече няма — каза Артър, — това е всичко.
Облегна се назад, силно озадачен.
Още веднъж претършува вързаната в торба хавлия, но повече букви не откри.
— Няма ли други? — попита Форд.
— Нито една.
— Шест по девет. Четиридесет и две.

# Оригинално заглавие: The Hitch Hiker’s Guide to Galaxy, 1979 (Пълни авторски права)
# Превод от английски: Саркис Асланян, 1988 (Пълни авторски права)

#41 Истината или поне част от нея.

2009-04-28T20:40:00.006+03:00

Днес, преглеждайки(отново) блога на принцесата, се спрях за n-ти път поста със стоте неща, които е написала за себе си. Много смело.
Отдавна си мисля за това, че познаваме хората в Мрежата само по това, което те са решили да напишат за себе си. Изграждаме си за тях представа на базата на избрани парченца от мозайката на цялостния им образ. Естествено е всеки да се опитва да покаже най-доброто от себе си. И съзнателно или не, да пропусне някоя ми друга
"дребна подробност", показваща го в нежелана от него светлина.
Много е вероятно зад наглед приятния събеседник да се крие...м-м-м...нещо друго. Естествено, не говоря за конкретно за някого.
По-скоро визирам себе си. Често повтарям на хората да се опитат да се погледнат отстрани, с поледа на околните. Много от тях не могат, много от тях не искат от страх, че няма да им хареса гледката. А има и такива, които знаят какво ще видят, но не им пука.
Е, аз днес ще се опитам да кажа някои неща, които знам за себе си. Ще си спестя суперлативите и ще наблегна точно на онези, премълчаваните. С повечето от тях се опитвам да се преборя. С някои успявам, с друга част май не. Предполагам, така е с всеки.
Няма да ги подреждам по някакъв ред, просто ще записвам всичко, за което се сетя.

- не съм достатъчно висок.
Щеше ми се и аз катоЖоро да имам някой сантиметър в повече... Ама нямам. Дори синът ми е по-висок от мен. Вече.

- нямам зелени очи.
Нямам дори сини! Което считам за основна причина за моята неосъществена кариера на секс символ.

-откакто спрях да пуша(за малко) съм качил ...килорами.
Истината е, че качих 12кг и сега приличам на хамстер, комуто са подарили голяма ябълка. Както знаете, хамстерите, за разлика от кучетата, не си заравят храната за после, а си я складират в бузите.

- много съм нервен.
По-точно(но не и по-лесно) е да се каже сприхав. Лесно се паля, бързо избухвам, често за глупости. В много моменти съм нетърпим и благодаря на близките ми хора, че пренебрегват този fuckТ, заради мен.

- говоря на диалект
За разлика от книжовният език, който ползвам, когато пиша, в ежедневието съм обикновен хасковски селяк. Много ми се иска да се оправдая със средата, но не би било честно. Сестра ми също живе тук, но това не и пречи да говори като човек.
Също така, много ми се иска да кажа, че се старая да се поправя. Но ще излъжа - опитвам се, но не се старая.

-напоследък псувам. Много.
Псувам и то като каруцар. Много често псувам непознати хора, нарушаващи ЗДП, използвайки думи, които чувайки на запис, ме карат да потъвам в земята от срам. Боря се с това.

- прекалено строг съм към децата си.
Това е, защото искам да станат най-напред "хора" и след това "успели". Много помага ако се гордеят със себе си, особено ако има защо.

- измързелявам.
Всъщност, не ме мързи да свърша нещо, ако го започна. Но напоследък ме домързява ме да го започна. Работя по въпроса. Жена ми ми помага.

- станал съм егоист.
Прекарвам всяка неделя, отивайки на риба, вместо да използвам времето, за да бъда със семейството си. При все, че оценявам колко малко време ми остава, преди децата ми да станат напълно самостоятелни. Вземам мерки.

- харесвам предимно старите неща.
Жените са единственото изключение от това иначе желязно правило. Но обожавам старата музика(предимно рок и блус), старите филми, старите нрави и не на последно място - старите коли. Имам три - две по на двадесет + години и една на петнадесет. Тази, последната не я харесвам. Бях решил без снимки, но не мога да се въздържа. Мечтая за това:

- заядлив съм.
Специалността ми са подхвърлените немарливо пиперливи забежки. Много съм силен там. Та чак досаден. За да ми се връща тъпкано обаче, синът ми върви по моите стъпки с по-големи от моите крачки и напоследък "ме бие с моите камъни по моята глава".

- пия редовно
Е, не пия много, 50-130г на вечер. Но всяка вечер. Не се напивам, а и когато го правя, нямам тежко пиянство - отивам и си лягам.

- не обичам гости.
У нас по правило идват само хора, които не се чувстват на гости. "Наши хора". По същата причина не обичам да ходя на гости - ходя само там, където не се чувствам гостенин.

- мразя оправданията
Което прави разговорите с мен трудни. Вярвам в принципа, че ако човек иска да свърши работа, ще намери начин. А ако не иска, ще намери оправдание.

Тук смятам да затварям списъка, позовавайки се на петата поправка на американската конституция, даваща право да не свидетелстваме срещу себе си. Предполагам съм казал достатъчно и на базата на новоизнесените данни, много от Вас няма да ми предложат брак. За което им благодаря. На останалите - отговорът ми е "Не!". Вече имам един брак и това, което научих от него е - да сядам при възможност на ъгъла на масата и да се навирам в метящите по центъра циганки, та белким никой не ме вземе в следващите седем(или девет) години.
Засега помага.

#40 Shopping therapy

2009-04-24T11:32:00.002+03:00

Чувал бях, че депресията се лекувала с shopping-терапия. Да, но не бях пробвал. Вчера реших да проверя наистина ли съм в депресия. Ако терапията помогне, значи наистина е имало нещо такова.
Ако не помогне - вероятно ще изпадна в депресия като се прибера и "ударя чертата". Резултатите са налице:
Новите ми воблери:

Новият ми рутер:

Новата ми шапка:

До тук с показването на покупките. Е, има още някои дреболии, дето радват, но за тях тях няма да споменавам. Че току виж, булката погледнала тука. И после ще трябва да купувам я обувки, я някаква дрешка, я нещо друго(супер наложително). От което ще изпадна в депресия отново, после пак ще я лекувам така... И въобще, влиза се в един порочен кръг, от който няма измъкване. Много хора са се плъзали по тази опасно наклонена плоскост и само малцина от тях са успявали да се разминат с дъното.
Ейййй, ама как боравя само с геометрията, а? "Кръг", "плоскост", "влиза-излиза"...
Е, то всичкото не е баш геометрия, но пък боравенето...
А, бе, дрънкам си ги днес с ушите...само глупости ми са в главата.
Което иде да покаже, че вече съм си аз. Или по-скоро "ние". Аз и моят въображаем приятел Евлоги. И нашето морско свинче Караманчо, което е с разстройство. Тежко душевно разстройство - мисли се пингвин, а всички знаят, че е лебед.
Както и да е.
"Всичко ще се оправи. Важното е младите да се обичат. Ние ще помагаме с каквото можем от село."
Не, не съм се напушил. Нито съм пил, каквото и да било. Просто ми е готино. Даже май повече, отколкото трябва. Я да ида и да върна шапката...

#39 Тъжен

2009-04-22T11:49:00.002+03:00

Има дни, в които се събуждаш с някакво безпричинно безпокойство. Сякаш нещо много важно, което трябвало да бъде свършено вчера, не е било свършено. А днес е късно.
Сякаш нещо неприятно предстои и тягостното очакване е достигнало своята кулминационна точка и не ти дава да дишаш. Като сумист, седнал на гърдите ти.
Не ти се гледат хора. Никакви! Ни чужди, ни свои.
Не ти се говори. С никой!
Ако има начин да не отидеш на работа, да се затвориш някъде сам и да тъгуваш. Винаги има за какво. Освен ако не си абсолютно дърво.
Да слушаш музиката, която те прави по-земен и по-човек...
Да си сипеш "Jack" и да се разтопиш.
Да си поплачеш, ако отдавна си забравил как.
Пристъп на депресия? На кого му пука...
Утре пак ще си със задачите, проблемите, приятелите, усмивките, децата, жената, мечтите, колата, работата, колегите, нервите, съседите и целия останал свят.
Но днес! Днес си само ти.
Мда. Има такива дни.

#38 Голямото земетресение в Хасково

2009-04-17T12:17:00.003+03:00

С малко закъснение(понеже не гледам телевизия и гледам да не общувам много-много с непознати) научих за предстоящото голямо земетресение в Хасково. За трите разрушителни труса и за точния им час. В тази връзка ми хрумна идея за нов виц:

"Ти какво ще правиш между втория и третия трус? Да идем да пием по едно кафе, че много време - четири часа са това..."

Защо пиша това?
Защото съм искрено изненадан как хора, които смятам за интелигентни и начетени са се поддали на масовата психоза и са притеснени. Притеснени до толкова, че да започнат разни противоземетръсни приготовления - застраховка на имот, застраховка "Живот", консерви храна и вода, планове за лична евакуация. Ужас!
Това май ще е единствената неделя, в която няма да отида за риба, въпреки че забраната влиза в сила от 21.04.2009. Ще си остана в града, за да не изглежда сякаш съм избягал. Очертава безкрайно тъпа неделя, защото много хора ще са си по селата(който ги има), къде заради празника, къде заради апокалипсиса. Няма да се сбере и отбора, та да се постреляме малко. Работата отива на "ши видим", което най-често води до битов алкохолизъм.
Е, вярно. Шансовете ми са малки, но земетресение може да има, наистина. И трусовете няма да чак разрушителни. Но както казах на Майк, ако се навие съседката, горе-долу до трета степен по Рихтер ще го докарам. И епицентъра мога да предскажа. Макар, че сега като се замисля, по-скоро оня лаик Лещански ще докара истинско земетресение, отколкото съседката да МЕ усмихне...
Както и да е. "Поживём - увидим". Стават понякога чудеса. Може пък...
Я аз за по-сигурно да ида да я питам пак, да не взема да изпусна "чудото". Че после знае ли човек...още петна'йси години чакане...

снимка: Николай Николов

#37 Активна почивка

2009-04-13T16:25:00.005+03:00

С термина "активна почивка" може да се опише съвсем накратко изминалата седмица.
За да не разтягам излишно, само ще изброя по-важните неща.
Два дни от същата тази седмица никой не ми се обади по работа. Предвид работата ми, това е добре. На мен основно ми звънят за повреди. Лентяйствах.
Избягах в работен ден(!) на риба - на Ивайловград. Никой не ми се обади. Отново!
В събота се събра почти целия ни отбор и си спретнахме лека тренировка. Просто за излизане от зимната летаргия.
Веднага след играта изфучах за Пловдив, където се срещнах с едни хора, с които се знаем от доста време, но които до сега не бях виждал. Въпреки моите притеснения(съдейки по себе си), те излязоха супер приятни типове(и типки) и на живо. Останах очарован от погледа на Ася, усмивката на Хриси и непринуденото, по детски приятелско отношение на Алекс. За мъжете в групата няма да говоря в този стил, за да не стават грешки. За тях с две думи - свестни момчета. От старата школа. Понеже не пиЕХ, се наложи да си тръгна по-рано и да изпусна голяма част от купона. Но другия път ще наваксам, обещавам! Апропо, ЧРД, Съни!
В неделя, както всички вече знаем, бях на риба. Тъй като рибата още не се събудила, в началото на деня, та чак до към средата му, з се занимавах с щракане. Резултатът е тук.
Във втората част на деня, заради опасения, че това може би е последнатани неделя преди забраната за риболов, отидохме на още един гьол, където се отчетохме с някаква риба. За отбелязване е само един кефал(под кило), който се излъга да дойде при мен. Всичката риба бе занесена и пусната в друг водоем, който старателно зарибяваме за стръв. В края на деня ме подсетиха и за едно любимо парче, което бях позабравил:

Чуден ден!
Чудна седмица!

#36 (ОНОВА)*6

2009-03-31T18:14:00.003+03:00

Продължавам от края на предишната глава.
Още на втората година разбра за нотите. Не разбра всичко, но и от малкото, което разбра и стана ясно, че не са създадени за нея. Игнорирайки ги напълно, тя се довери изцяло на прецизния си слух, който изигра основна роля при избора и на любими групи. Много обичаше вечер, след работата в кланицата, да посяда край потока. Там, на меката лунна светлина, сред тишината на нощта, тя си припяваше нежните балади на “Cannibal corpse”, чистейки брадвата си от кръвта.
Преглъщайки последната хапка, тя си взе една бира и я изпи. Уригна се плахо и започна да разтребва. Пътят я зовеше и тя го усещаше. За да не губи време, събра четирите края на покривката заедно и ги завърза на възел. Прибра всичко в коша под мивката, от което той заприлича на Татко Барба. Нахвърля набързо нещата си в куфара и го затвори внимателно, скачайки три пъти върху него от масата.
Беше готова!

* * *

Мърлов идваше в съзнание някак бавно и нерешително, все едно се колебаеше дали въобще си струва. Адреналинът в организма му надвишаваше пет и половина пъти допустимите правителствени норми, а производството му продължаваше със същите ударни темпове. Съвсем скоро можеше да си позволи да изнася прилични количества за Англия и Финландия. Там винаги изпитваха недостиг...
Отвори едно си око, за да проучи обстановката. Веднага го затвори, но беше късно. Неподвластни на желанието му, очите му се облещиха, зениците им се разшириха максимално, а устата му издайнически произнесе фаталната дума “Бггрррхссфф”, вероятно на не много добър естонски.
Супата беше там! Нямаше да му се размине!
Една голяма като лопата лъжица, след която дори Стивън Тайлър би му завидял, описваше правилна траектория към него. Към далечния край на тази своеобразна комета, все още бе прикрепен онзи огромен куп желе с абаносов цвят, главен организатор на завишеното адреналинопроизвоство в него.
Тя му се усмихваше. Опита се да загуби съзнание отново, но единственото, което успя, бе да мигне с очи. С цената на невероятни усилия, Мърлов успя да отвори уста, миг преди лъжицата да му направи алтернативна такава някъде под лявото око. Задави се с топлата течност(толкова различна от обичайния бърбън) и се насили да погледне нещата от добрата им страна – поне вече нямаше да се притеснява за сливиците си. Най-вероятно бяха излезли, окачени на лъжицата, заедно с част от хранопровода му. Сигурно бе поел по-голямата част от супата, докато бе бил в безсъзнание, защото след още три такива екслузивни орални интервенции, упражнението за каляване на волята приключи.
Даръл изтри с голямата си ръка олятото му със супа лице и го щипна покровителствено по бузата. “Мушморок!” – каза му тя със цялата нежност, на която бе способна – “Кого ще къпем сега, а?”
Казват, че в моменти на върхови изпитания, човешкият организъм се сдобивал с нечувана сила и бил способен на дела, каквито в нормални условия не биха били възможни.
Мърлов опита всички невъзможни номера, за които се сети – да стане невидим, да стане Супермен, да умре бързо, а и още няколко по-заплетени трика, но нито един от тях не успя. Значи не беше вярно!
Отказваше да се примири, докато Даръл го носеше към банята, отказваше да се примири, дори когато тя посегна да разкопчае и без това малката риза на Родни. Дори вида на пълната вана не сломи неговия дух. Но когато тя погледна към панталона му, нещо в него се пречупи и той припадна отново.

#35 THE PUBLISHER

2009-03-24T13:03:00.012+02:00

Всички вероятно се досещате по ника ми, че аз съм почитател на сър Тери Пратчет. Заради него и заради Дъглас Адамс започнах да уча по-сериозно английски. За да мога да ги чета в оригинал. Но тъй като не напредвам с желаните темпове, а притежателят на правата за издаване на Пратчет у нас вече трета година се услушва и не издава нова книга, реших да си издам аз. И си издадох.
Е, така звучи малко надуто. Както всъщност и е. Защото без доброволния труд na преводача, който сподели превода и без помощта на още един голям почитател, който подготви текста и го отпечата върху листове, това нямаше да се получи. Използвам случая, за да им благодаря отново, като искам да добавя, че не познавам никой от двата лично, а единствено от интернет.
Моят скромен принос към работата бе да намеря кой ДА НАПРАВИ корицата и да организирам всичко да влезе и излезе от печатницата - подвързии, рязане, твърди корици, кожа. Разходи.
Пиша разходите последни, защото са на последно място по значимост, но не мога да ги пренебрегна, защото заради ограничения тираж(4бр.) се получи бутиковата цена от около 30лв за брой.
Защо четири броя? Ами, един като подарък за преводача, като израз на благодарност, каквато той без съмнение заслужава.
Един за другият почитател, който се занима с предпечатната подготовка и печата.
Един за мен и моите приятели, който ще четем и препрочитаме и
един за колекцията ми.
Някои вероятно ще си кажат "много шум за нищо". И може да са прави.
Но за мен това е събитие, което ме накара да се почуствам мъъъъничко по-горд от себе си.
А ето и за какво говоря:

А на тези, които колекционират марки мога да подскажа - при по-детайлен преглед може би ще забележите, че най-долната марка на задната корица е по ново идание от другите марки.

Станах издател. Как звучи, а?

#34 Първа пролет?

2009-03-22T15:55:00.013+02:00

След почти пролетното настроение отпреди около месец, днес, 22-ри март, първа пролет, ми изглежда някак нереална. Няма да пиша повече, само снимките от днес.
И "ДА!", бях на риба - все пак е неделя. ЕДИНСТВЕНАТА неделя през тази седмица!

Толкова! Честита първа пролет!
Бъдете здрави!

#33 "Нищо ново в блога ти..."

2009-03-11T22:58:00.010+02:00

Днес ми бе намекнато от две места, че нямам нищо ново в блога си.
Истината е, че при мен се случиха много нови неща, но главно неприятни. Е, не неприятни по онзи гаден начин, по който асоциираме написаното току-що, а "гадни" като част от живота. Проблеми с/в работата, проблеми с колите, проблеми с любовниците(абсолютен недостиг - кризата, кризата...), проблеми с желанието да имам любовници(годините си казват думата), проблеми, проблеми... Само нерви.
Затова и не съм писал тук. Гадно е да предаваш на хората своя негативизъм. Приятелите са за това. За да ги обременяваш със своите проблеми. Те да му "берат гайлето". :)
НО!
Днес мога да напиша нещо по темата "Откраднати мигове". В началото мислех да постна само снимки, но без кометар няма да стане ясно какво съм "откраднал". Затова снимките накрая.
В неделя, както всички знаем, аз хода за/на риба. Точка.
Това е почти толкова сигурно, колкото "смъртта и данъците". Ако в неделя не отида за/на риба, няма да имам никаква мотивация в понеделник(повтарям - понеделник), а и в останалите шест дни от седмицата, да стана в 05.12 часа и да тръгна на работа.
Новото в случая е, че в понеделник(няма да повтарям) и във вторник(!!!) също ходих на риба. Е, само от обяд до вечерта, ноооооо...в понеделник! И вторник! Ха хаааа!
Самото напускане на града и отдалечаването от него на непосилните за реакция при повреда 65км, вдигаха нивото на адреналина ми почти до праговете на "НИВА"- та.
Без да броим резултатите. А такива имаше. Но не за тях ми е думата. А за преживяването изобщо. Ето снимки:
Има и весела част:

Мен, знаете, на снимките ме няма - все някой трябва да натиска копчето.

Като свое оправдание за НЕписането тук мога да изтъкна също и факта, че има вероятност(макар и малка) да се появи още една глава на "онова". Работи се в тази насока.
Също така смятам да издам книга. До края на този месец. Е, не моя и не сам, а с помощта на отзивчиви, знаещи и можещи люде. Но ще стана издател! КАК ЗВУЧИ, А?
Тиражът е съвсем скромен - 4(четири) броя, което прави самото издание уникално.
Та, така.
Преди време ме причислиха към интелигенцията, сега издавам книгa, пиша стихове...и "онова".
Както е тръгнало, утре може и да се очовечя...
"Знае ли човек? Пък, смее ли да пита..."

#32 О.Ч.З.

2009-02-26T09:58:00.012+02:00

О.Ч.З. - Организация на чудовищата и злодеите . Всички(или почти всички) си спомняме за и Мечето Ръкспин и неговите приключения.
Любими на повечето калпазани обаче бяха така колоритните
Туиг
и

ЕлБи
*************************************************************************************

AIRSOFT/Страйкбол е името на популярна военизирана игра за пораснали деца. Има вече доста почитатели в България, както и on line магазин., откъдето да се снабдите с нужните пушкала. Естестетвено има и други български сайтове, посветени на играта, както и други магазини. Цените са почти еднакви.
Всичко, което Ви е необходимо като предварителна подготовка, е хъс. За да се "запалите" е достатъчно да поиграете веднъж-два пъти. После нещата се задвижват от самосебе си.

*************************************************************************************

Каква е връзката между тези две нямащи нищо общо(на пръв поглед) теми?
Ами, ето каква:

Това, драги мои, е емблемата на отбора на Хасково, който вече се представи на двете национални игри, както и на няколко регионални "срещи". Според субективно и твърде пристрастно мнение, отборът се е справил много добре, а според други мнения - просто "добре".
Важното в случая с такъв млад и неопитен отбор е победата на всяка цена, а не самото участие. Мотивация не липсва, тъй като отбора се събира всеки петък, за да се НАмотивира качествено. В повечето случаи успешно.
Отборът е овладял до съвършенство изкуството на мимикрията,

а също така е подготвен да действа на всякави терени, включително и да дебаркира на вражески бряг.

В най-скоро време се предвижда сформирането на ракетен батальон, както и на парашутно-десантен полк към отбора, като част от програмата "Ние сме навсякъде".
Очаквайте продължение.

#31 Ставам важен

2009-02-16T19:25:00.003+02:00

Благодарение на Иван Бедров, когото чета редовно(и с удоволствие) разбрах, че държавата и правителството е решило да помисли за мен. Че аз съм важен за тях! Брех!
Като се замисля, предвид целите на тази гигантска(по своя замисъл) кампания, май-май, всички сме важни. Което вече започва да намирисва.
Ето за какво иде реч -
Националната програма за предотвратяване на злоупотребата с алкохол в република България (2009-2013).
Е, малко е закъсняла, а и грамовете като да са изсмукани от пръстите. Също така, всички знаем, че макар каузата да е добронамерена, това една предварително загубена битка. Справка - Съветския Съюз и тяхната безсмислена борба.
Аз лично предпочитам да ми дават парите, които програмата е предвидила за мен, на ръка. За самолечение. Предполагам всички го предпочитат. Но както разбираме от поста на Иван Бедров, приложение 2 с финансовия разчет липсва. Излиза, че някой ще пие за наша сметка. Отново!
Което вече не мога да преглътна и за което ми е много мъчно.
Значи, тази вечер ще пия от мъка.

#30 Първото "геле"

2009-02-16T07:52:00.006+02:00

Като контраст на предишния ми пост, тази неделя беше мрачно, облачно и ветровито. С прехвръкващ сняг. Ако мога да перефразирам Д.Адамс - без дори най-незабележима следа от намек за пролет.
Ето, в такива условия "се роди" и първото за годината "геле".
За разлика от миналата седмица, когато на същото място постихнахме много добри резултати -
тази седмица положението беше плачевно.
Шест часа, дванадесет пръчки(4х3), четири пакета "манджа, две кутийки торен и четири бял червей, двадесетина рибки за стръв и ... нула. Пълна и абсолютна нула. Отдавна не бяхме се прибирали
без риба и както всеки път в такива случаи, набедихме ЗеметресениеТО. За незапознатите - когато има земетресение, животинският свят се стресира, в частност - рибата спира всякаква активност. Миналата година, по наши сметки, имаше пет земетресения в неделя в близост до язовирите от каскада "Арда". :)
Все още не съм проверил дали наистина не е имало някакъв трус, защото се случвало и наистина да има.
"Все е имало нямане, ама такова нямане не е имало"
е дежурната реплика за тези моменти. Чухме я.
Имахме огън, бира и винце, разни нещица за хапване и много, много ентусиазъм. Само риба дето нямахме. Но ако се уповаваме на статистика, вчера сме отхвърлили почти 20(двадесет)% от полагащите ни се "геле"-та за календарна година. Това е добрата страна на нещата.
На връщане направихме някоя и друга снимка.
Това не е Рио -
А това не е танк -
В крайна сметка се прибрахме само със снимките и доброто настроение.
НО!
Следващата седмица...

#29 Почти пролетно

2009-02-09T19:37:00.004+02:00

Изпреварвайки малко идването на пролетта, вероятно под въздействието на Nezabravima и навременното включване на Христина, днес се чувствам малко особено. Може би за това ми състояние е спомогнала и nousha, която случайно ми припомни за хубави моменти от близкото минало.
Като резултат си спомних си колко и защо именно толкова обичам жена си; не се карах на децата днес и най-послушното ми дете получи допълнителна порция ласки. Може да съм романтичен като тухла "четворка", но не съм забравил как да бъда нежен - трябва само малко желание.
На всички, които ще празнуват Свети Валентин казвам "Весел празник",
а на нас, останалите - "Наздраве"!
Пролетта иде:

#28 Денят на луната

2009-01-26T22:20:00.005+02:00

Съвсем накратко, искам да благодаря на няколко човека затова, че с тяхна помощ в отвратителния понеделник намерих и нещо хубаво. Най-напред благодаря на Жоро за глътката настроение, с която започна денят.
Също така на alice, която се обади два пъти, за да ми напомни да не хабя всички нерви днес, че има още понеделници. И че не си струва .
На Принцесата за думите, които бих искал да напишат за мен.
Но най-много благодаря на полицая, който глоби пешеходец за неправилно пресичане, точно пред очите ми. И с това ми напълни душата. За съжаление, не ми разреши да снимам, дори и отдалече.

Един прекрасен ден.
Благодаря Ви!

#27 Complement

2009-01-18T16:09:00.002+02:00

Днес ще се похваля. Сам. Колкото и да не е възпитано това, ще го направя. И така, днес ми направиха комплимент! Мда! На мен!!!
---------------------------------------------------------------------------------------
Щях да пиша възторжен пост по този случай, но с напредването на деня ентусиазмът ми загуби инерция и се отказах.
Просто, отдавна непозната(почти) жена не ми беше правила комплимент. Много топли думи.
Майк Рам скоро писа за етикетите, които хората ни поставят.
Споделено:
Изключително приятно усещане е някой друг да мисли за теб това, което и ти би искал да мисли.
Пожелавам Ви го и на Вас.
Бъдете здрави!

#26 Любими цитати от любими книги(1)

2009-01-16T11:30:00.002+02:00

"Роб Макена беше жалко копеле и го знаеше, защото през годините много хора бяха подчертавали това пред него и той не виждаше причина да не се съгласи с тях, освен съвсем очевидната, тоест, че му харесваше да не се съгласява с хората, особено с хората, които не му харесват, което в крайна сметка включваше всички.
Той изпусна въздишка и превключи на по-ниска скорост.
Хълмът започваше да става стръмен, а камионът му беше натежал от датски термостати за радиатори.
Не че имаше някакво естествено предразположение към лошото настроение, или поне се надяваше да е така. Просто дъждът го подтискаше, винаги дъждът.
Сега валеше, просто за разнообразие.
Това беше особен дъжд, който той особено ненавиждаше, особено когато шофира. Дъжд номер 17.
Някъде беше прочел, че ескимосите имат над двеста различни думи за сняг, без които разговорите им вероятно биха станали много монотонни. Затова правели разлика между дебел и тънък сняг, лек и тежък сняг, лепкав сняг и хрупкав сняг, сняг, идващ на виелици и сняг идващ на преспи, сняг идващ с подметките на съседа ти върху хубавия чист под на твоето иглу, снеговете на зимата, снеговете на пролетта, снеговете, които помниш от детските си дни - толкова по-хубави от сегашните снегове, ситен сняг, пухкав сняг, сняг от хълма, сняг от долината, сняг, падащ сутринта, сняг, падащ през нощта, сняг, падащ изневиделица точно когато си тръгнал за риба, и сняг, който въпреки всичките усилия да ги дресираш, кучетата ти са напикали.
В малкото си тефтерче Роб Макена бе записал двеста и тридесет вида дъжд и никой от тях не му харесваше.
Превключи на още по-ниска скорост и камионът заръмжа. Оплакваше се по приемлив начин за датските термостати, които носеше.
Откакто бе тръгнал от Дания предния ден, бе преминал през номер 33 (лек, пронизващ ръмеж, който прави пътищата хлъзгави), 39(тежки капки), от 47 до 51(вертикален лек ръмеж, до силно наклонен, лек до умерен, напоителен), 87 и 88(два много прецизно разграничавани типа обилен порой), 100(следпороен бурен вятър, примесен с дъжд), всички типове морски бури номера между 192 и 213 едновременно, 123, 124, 126, 127(леки до умерени талази студ, постоянно и на пристъпи барабанене по кабината), 11(Вятър с капчици), и сега най-малко любимият му номер 17.
Дъжд номер 17 представляваше мръсно плющене в предното стъкло, толкова силно, че нямаше никакво значение дали му работят чистачките или не.
Той провери теория си, като ги спря за малко, но се оказа, че видимостта значително се влоши. Тя просто не се подобри, когато отново ги включи.
Всъщност, едно от перата им започна да пляска по стъклото.
Фшът, фшът, фшът, пляс, фшът, фшът, пляс, фшът, фшът, пляс, фшът, пляс, фшът, пляс пляс, пляс, хрррът.
Заудря волана, зарита пода, заблъска касетофона, докато неочаквано той почна да свири, заблъска го пак, докато спря, и започна да псува и псува, и псува, и псува и псува."

"Сбогом и благодаря за рибата"
автор - Дъглас Адамс
преводач - Владимир Германов
издателство - "Петрум Ко" ООД, 1993г.

#25 Aз подкрепям протеста

2009-01-13T09:16:00.001+02:00

#24 Почти весела случка

2009-01-08T12:27:00.006+02:00

Вчера, 07 януари, Майк Рам отвори тема за старците, пресичащи неправилно. Аз активно не толерирам(меко казано) тези нарушения и го правя по особено звучен начин. Затова реших да не пиша по темата, предпазвайки я от простака в мен.
НО!
Днес, 08 януари, ми се случи следното, което няма как да пропусна, защото бе ново и за мен.
На най-оживеният булевард в града, пред едно от училищата е поставен пешеходен светофар. Във времето, когато децата идват и си отиват от училище, на светофара има и полицаи - напомнят на шофьорите(а и на пешеходците) кой цвят какво означава.
Спускам се по булеварда, виждам как зеленото светва на около петдесет метра пред мен, намалям скоростта до малко под 30км/ч. Защото зелено, не зелено - децата са си деца. Виждам как от другия край, точно пред тръгващите коли, един дядо на преклонна възраст изскача на платното. Точно като Майкъл Джонсън притичва, помагайки си с бастунчето и спира на островчето между двете платна. Оглежда се, вижда двете коли идващи към него(в едната съм аз) и вече без да бърза, тръгва все едно е в гората за гъби. Спирайки свалих стъклото и му казах:
"Поне малко срам от полицая нямаш ли? Заради тебе са го побили да мръзне тук."
Полицаят, вече на платното, посрещащ дядото с някакъв укор, направо си глътна езика като чу дядката какво ми отговори:
"Ай, млъквайее! Шти е*а майката ей ся"
Шаш и паника! Хората наоколо и те не вярват, че са чули точно това - човека е леко прегърбен, леко накуцва и изглежда като поне осемдесетгодишен. Аз също(съм в шах, а не че изглеждам така).
И сега какво - да го бия ли? Не върви. Изплюх първото, което ми дойде на ума:
"Мааалко ти е късничко, като те гледам..."
Ей, като се врътна тоя човек, като тръгна към колата - псува и налита. Слязох. Ще вземе да счупи нещо. Полицаят се видя в чудо, едва го удържа. Хората се смеят, онзи още повече озверява.
Полицаят ми махна да си отивам и аз(пуста проклетия), качвам се обратно и подхвърлям:
"Това те прави много повече мъж. Сега вече ще кажа на мама да внимава."
През рамото на полицая успя да хвърли бастуна по колата.
Тоя път и полицая се разхили и стана една...
Изнесох се с мръсна газ, все едно съм обрал банка.
Въобще, размина ми се на косъм.
Аз, вероятно, в един момент щях да го ударя. Не защото искам или одобрявам това, а защото се познавам и знам, че идва такъв момент, в който не мога да се контролирам.
И щях да съжалявам за това, естествено.
Затова смятам, че днес късметлията бях аз и по този случай сега ще отида да си пусна тото. Пеша!
А Вие?
Поставете се на мое място. Как щеше да се развие ситуацията при Вас? Щяхте ли да удържите на напъна?
Защото си доста трудничко дори за човек с железни нерви.
Пожелавам Ви здрави нерви и все по-малко поводи да ги тествате.
Бъдете здрави!

#23 ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

2009-01-01T00:02:00.001+02:00

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!

#22 Закриването

2008-12-29T07:14:00.015+02:00

28.12.2008г.
Неделя.
Решихме да закрием риболовната година, като идем на едно по-спокойно за риболов през зимата място. Казва се "Шейтана" или "Шейтан дере".. Намира се точно под стената на язовир "Студен кладенец". Ще използвам две снимки на Георги Бонев, а.к.а. A_R_E_S, за да Ви го покажа отгоре.

Вече мога да продължа с мои снимки.
Ние бяхме тук:

Поглед наляво към стената:

Поглед надясно:

Поглед надолу:

Нормално топло за сезона, около (-3)градуса, лек ветрец с постоянно променяща се посока и много приятен риболов. "Хищни" белурки с дължина до 13см(!), от които прибрахме около 2кг. и също толкова големи кефалчета, които бяха изпратени обратно да пораснат. Снимки няма да помествам, защото някак не пасва наред със "сомските гордости" да изтипосам и хамсийки.
Обявявам риболовната 2008 година за закрита!
Новата 2009 се планира да открием на 02 януари. Ако можем.
Весела Нова Година на всички!
Бъдете здрави!

#21 ...

2008-12-23T16:22:00.004+02:00

Дамян Дамянов
Всеки делник има красота -
В най-хубавия миг преди разсъмване

В най-хубавия миг преди разсъмване,
Когато спи на рамото жена ти,
И вън се борят светлото и тъмното
И побелява утринният вятър;
Когато, във възглавката потънало,
Лицето женско в сън ти се усмихва
И нейде на душата ти от дъното
Извира нещо, нещо като стихове -
Неказаното и несподеленото,
В най-хубавия мих любовно-светъл
Изписква във ушите ти сирената:
"Прощавай, неосъществен поете!
Ти мислиш за любов, а аз - за хляба ти!
Часът е вече пет! Я, хайде ставай!"

И работа! И работа! И работа!
Край твоите строежи аз минавам,
Препъвам се във скелите им в тъмното,
Тъга и радост смесват се в сърцето.
В най-хубавия миг преди разсъмване,
В мига на неродените поети.

================================================
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!

#20 Петъчни

2008-12-19T14:15:00.007+02:00

Днес беше понеделник. Петият за тази седмица. Вчера си мислех, че съм изкарал най-отвратителния ден от тази година. Днес се убедих колко горчиво съм се лъгал. Ужас и смрад!
Както и да е. Край на оплакването!
Да се надяваме, че лошото беше дотук и да се опитаме да видим и хубавите страни на живота. Защото седмицата имаше и своите хубави моменти. Няколко от тях са:
никой вкъщи не е боледувал;
жена ми все още ме търпи;
Камен Донев и "За народното творчество";
и факта, че днес е петък, което означава две неща - форумна среща и пост при sovichka.
Харесва ми да я чета. Харесва ми даже да обяснявам на критиката И, че ми харесва да я чета. Човек трябва да защитава това, което харесва. Ако слушах чалга, щях да громя наред "мръсните критикари на музиката на народа". Ама не слушам. Слушам блус, рок, хейви метъл и някои по-нежни нещица.
И това, че някаква млада дама, е открила колелото и аерозолния дезодорант, прочитайки няколко велики книги, и е решила да сравнява sovichka с класиците и да търси под вола теле, само ме забалява. Направо си умирам от кеф, четейки дълбокомислените анализи и съвети.

Ех, Цвети, Цвети, колко време(и място) ти отделих, а?
Слабост си ми ти, слабооост...
А уж щях само да се оплача от седмицата.
Хайде, за другия път остава оплакването.

#19 "Късно е, либе, за китка"

2008-12-11T13:34:00.008+02:00

След вчерашните постове на
Христина
и
Принцесата,
след носталгичния поглед, хвърлен назад през рамо и не дотам приятната равносметка(36!), днес ми е едно такова...криво. Прекалено изнежено. Лигаво романтично.
И Стинг въобще не ми помага, а не мога да "сменя плочата".
Другата песен, която "върви" постоянно в главата ми е Белая ночь на Чёрный кофе. Няма спасение.
Стига с тая романтика! Късно ми е на мен за романтика!
"Романтиката е сега в моторите"!

#18 Отговорът

2008-12-06T19:45:00.002+02:00

Провокиран от развълнувания тон в поста на Христина, почнах да и пиша отговор. Като приключих, видях, че съм написал едва ли не роман. Затова го преместих тук.

И аз съм ги спрял за малко. След осемнадесет години активен пушек, последните пет от които, по две и половина кутии на ден, си мислех, че ако успея един-единствен ден да не запаля и повече няма да пуша. Пробвах веднъж, изкарах няколко дни с намаляне до една на ден, но тази една, точно преди заспиване , не можах да я преборя. И спрях да мисля за отказване.
После един приятел ги спря. А пушеше, колкото мен. Не вярвах, но ги спря. С хапчета. Изчаках два-три месеца да го видя - не пуши. Брех, викам си, мамка му! Той излезе по-инат от мен. Купих си и аз хапчета, ама страх - айде от утре, айде от други ден... И така, забравил съм ги в жабката на колата. Още два месеца. Намерих ги случайно. Без да казвам на никого почнах, по указанията. Нося си цигари, черпя и както винаги имам една в устата, НО...незапалена. Ако някой пита, казвам, че работата ме е натиснала и съм забравил да я запаля. На шестия ден успях - легнах си без да съм запалил нито една, без да съм дръпнал - нищо. Голяма гордост, ей! И все още никой не знае - ще ме вдигнат на балон от подигравки.
На други ден реших да пробвам пак без да паля. Ако стане, стане. Ако не - здраве да е. Успях. Ей така, заради ината, че мога поне още един ден.
И така вече...на Иванов ден ще станат четири години. Всяка година ми купуват бутилка "Джак" за този ден, което част от бас за доживотен абонамент, ако не пуша. Ако пропуша трябва да върна удвоена бройка на получените бутилки.
Приятелят ми, който без да знае ми даде кураж, пропуши след година и нещо. И още пуши.
На мен все още ми се пуши от време на време, но е за около десет минути и се научих да го превъзмогвам. Не мога обаче да спра да сънувам, че пуша. На моменти е толкова истинско, че събуждайки се, не знам със сигурност пушил ли съм или само съм сънувал.
Това, което научих е, че
НЕ Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА СПРЕШ ЦИГАРИТЕ.
ПО-ТРУДНО Е ДА НЕ ГИ ЗАПОЧНЕШ ОТНОВО.
Успех!

#17 БРМ Аварийна

2008-12-03T20:19:00.004+02:00

Поради възникнали трудности
временно е преустановен достъпът да форума БРМ.
Моля, използвай тези тема ако възникне
спешна и неотложна нужда(голяма или малка)
да се свържете с някой от форума
или просто да ни кажете нещо.
Вече ми липсвате.

#16 Пристрастяване

2008-12-02T09:20:00.002+02:00

Напоследък откривам, че си ползвам нета почти само да чета блогове. Днес следя редовно малко повече от двадесет блога и нямам търпение да седна и да проверя кой какво е (на)писал. Не от вчера насам, а от преди малко. Защото преди малко пак проверявах. Точно като наркоман, на когото дозичката идва слаба и има нужда от нова, твърде бързо след първата. Започна се плавно с блогът на sovichka и от там верижно се разрастна до днешното състояние. Единственото, от което мога да се "оплача" е, че не всички пишат толкова редовно, колкото Иво Инджев. Тогава вероятно нямаше въобще да ставам от компютъра и щях да съм още по-щастлив.
Другото "място", което редовно посещавм с удоволствие е Форума на феновете на Ретро радио, което се спомина благодарение на новите си собственици. Това е форум на хора харесващи малко "по-стара" от модерната в момента музика. И малко "по-вечна". Много приятна компания от хора, които смея да нарека вече приятели.
С две думи, бих нарекъл "заболяването" си изключително приятно и съм готов в "Клуба на анонимните Интернетохолици" да стана и да заявя:

- Здравейте, казвам се morrt и
не мога без компютъра си и без Интернет.
Защото чрез тях виждам едни други хора по един друг начин.
Не желая лечение, искам си наркозата!

#15 С годините...

2008-11-13T07:58:00.003+02:00

С годините ставам все по-хубав. Като се погледна в огледалото и ми се иска да му се нахвърля и да се разцелувам - толкова съм хубав.
Ама, толкова много, че се замислям дали вече не съм столетник.

Това е една шега, която си повтарям на всеки свой рожден ден напоследък. Не помага. Не помага нито прекрасната торта, нито разместването на свещите(които въобще не са нужните за случая).

А, бе...остарявам. Не толкова бавно и неусетно, както се пее в песента. Притеснително видимо.
36 ?!?
Преди десетина-дванадесет години си мислех, че хората не живеят до толкова. Че всичко е един мит... Но ето ме сега на тяхната спирка, поглеждайки назад с много носталгия и мъничко тъга. Без илюзии, без розови очила, каквито всеки един от нас е носил в един или друг момент от младостта си.
Само с малко надежда. За това, което предстои.
Защо "малко" ли? Защото живеем в България. И това обобщава всичко.
Както и да е. Важното е да сме здрави.
Пожелавам го и на Вас от все сърце:
Бъдете здрави!

11.11.2008г.

#14 Надежда

2008-10-26T21:12:00.004+02:00

С надеждата за нещо различно, днес потеглихме за Кърджали. Под "нещо различно" имам предвид "трофеен", а не "трапезен" сом. Пояснявам - от четири до около двадесет килограма отиват на масата, а извън тези граници се снимат, картотекират и се пускат. За съжаление, до тук имам снимано пускането само на малки сомчета. Големите още ми липсват.
Та така, за надеждата. Останах си само с нея и с едно трапезно, кръстено по този повод Надежда. Тръгнахме с надежда, върнахме се с Надежда. Седем килограма. И малко.
Също така, успяхме да пуснем още едно от бебетата - 2.5 кг.
Кадро - тук:

#13 Юсуф

2008-10-23T12:21:00.003+03:00

След поредното "бягство" в работен ден, имаме и нов приятел в списъка. Кръстен е Юсуф, защото удари точно, когато почна вечерната молитва от джамията на някакво село в баира. Тежи 7кг и е дълъг 96см. Всъщност, това беше вчера, 22.10.2008г. Днес по-актулно би било да говоря за него в минало време. И да добавя, че беше вкусен.
Благодаря ти Юсуфчо.
Списъкът до тук:
Първан - 4 кг.
Петя - 10 кг.
Събин - 6 кг.
Юсуф - 7 кг.
Плюс три-четири маломерни, които бяха върнати, за да доведат свои(или чужди) по-големи роднини.
Забележка:
За всички имена с особено за слуха Ви звучене се обръщайте с коментар към моя приятел Коста. Негово деяние са. Той е с извратено чувство за хумор, което до някъде го оправдава.

#12 ...и други(Събин)

2008-10-14T16:30:00.007+03:00

Две седмици вече не съм драсвал тук. Все се каня, ама пустий мързел...
Какво се случи през тези две седмици? Нищо особено.
"Работиме много,
работим от сутрин до здрач..."
Работата в момента е поносимо натоварена, ядва се.
А в неделя ходим за риба. Напоследък дори хващаме. Смешно, нали?
И на мен ми малко смешно, ама хващаме. Няма шега. Дотук, след Петя, дойде и Събчо(6кг) и още две-три бебета под четири килограма, които пуснахме да пораснат.
На няколко пъти работата беше на косъм, но косъма бе тънък и не издържаше.
Купихме си по-голям мотор - Меркюри, 25 к.с. С него лодката тук-там стъпва на вода. Много приятно усещане.
Вкъщи също ежедневието минава без сериозни сътресния. Оказа се, че липсата на паричен недостиг помага много за рабирателството в семейството.
Какво имам предвид? - Пояснявам.
Усещам назрява скандал. "Началничката" е настроена войнствено и вече е набрала инерция по склона. Не може да бъде спряна. Затова избирам единственото правилно решение - леекичко я побутвам, колкото да смени посоката и да излее яда си на ... който и да е там. Правителството, съдбата, съседката, дето се фръцка с новите си скъпи ботуши. "Поне да приличаха на нещо!"
Оп!!! Тука е! Вълшебната реплика във вълшебния момент:
Ами, коте, вземи си купи едни ботуши, и без това идва сезона. И вземи и покажи на тая "мърла"(тук леко преигравам и се опитвам да не се разхиля), какво означава хубави ботуши.
Следва разбиващото:
Ако намериш, де. То сега вече трудно се намират добри обувки.
Оттук нататък следват обяснения къде е "мернала" някакви, които еди какво си. И едни други дето...
Слушам известно време ангажирано и с ендшпила
"Знам, че ще избереш нещо НАИСТИНА хубаво"
я оставям да планира.
Както казваше татко - "Леко, меко и технично, в стила на майсторите."

P.S.
Понякога ме налягат съмнения кой кого манипулира, но всъщност, има ли значение...

#11

2008-10-02T20:06:00.000+03:00

Днес погребахме Бат' Жорко.
Лека му пръст.

#10 Делнични

2008-09-26T09:36:00.010+03:00

Навън вали от два дни. Бавно, напоително, успокояващо.
Сядам. Имам толкова много неща за казване, а не ми се говори. В случая - не ми се пише. Нито за новите сомчета, нито за работата, нито за семейството. Не ми се говори и това е. Времето не е виновно или не е виновно само то. Мога да седя и да зяпам в точка с часове. Май се уморих. От всичко. Искам почивка. И то не просто почивен ден, какъвто за последните три години съм имал само два пъти. И не за отпуска, две-три седмици, а за голяяяма почивка. Тип "пенсия".
Искам да си имам село, където да отида да живея за постоянно. Малка къщика, ама наистина малка - един етаж с две стаи. И санитарен възел. По възможност вътре в къщата. Голяма и висока ограда - никакви социални контакти. Освен Интернет.
Искам да ставам сутрин в пет часа(аз и сега си ставам) и да отивам на близкото гьолче за риба. Хвърлям една плувчица, слагам си столчето и сядам. Хапвам някой сандвич, нахлупвам си шапката и задрямвам. До обед. Ама кълвяло, ама рибата щяла да ми отнесе цялата въдица - все ми е тая, нищо не искам да знам. На обед се прибирам, една малка ракийка(Хаперативче) и хапване. Леека следобедна дрямка, до към четири и пак на гьола. Прибирам се преди здрачаване и сядам на люлеещия се стол да изпратя деня с един малък "Джак".
Хранене.
Сън.
И отново. И отново. И отново.
"И така, до края на света."
В неделя идват децата и водя внуците на гьолчето да ловим риба заедно. Тяхното "дядо" ме кара да се чувствам жив отново. И малко ме натъжава. Защото идват за малко и ще си тръгнат след малко. Но пак ще дойдат...
Не лошо, нали? Не е съсем невъзможно. Или е?
Е, и? Какво пречи да помечтая?
Да, ама не!
Прави ли Ви впечатление, че навсякъде говоря само в единствено число? Къде е жена ми, другата половина от мен? Как къде - в града. Тя не иска на село. Тя е гражданка, от "центъра". Никакви такива кУкошки, УФци и тем подобни миризливи неща. Нищо! Града и точка! Тоест удивителна.
Мдааа, дори при мечтите има ограничения. Неудобно някак се получава - аз на село, тя в града. Ще трябва друга мечта да си избирам. Нещо по-стандартно - я Порше, я някоя друга скъпа играчка.
А, бе, я аз да взема да поработя, докато се чудя каква мечта да си избера, че работа се събрала. Трябва да се свърши, няма кой друг. Утре ще опитам да помечтая пак.
Или вдруги ден.
Или по-нататък...

#9 Петя

2008-09-15T12:39:00.006+03:00

14.09.2008г.
Днес съм самичък на яз.Кърджали. Единият прави лютеница, защото лютеницата е важна за ... народното стопанство, а другият въобще не се обади два дни. Ами, здраве да е. Мога и сам. Паля колата и ето ме.
Смръщено, подухва, лееекичко скапва - идеалното време за риба, защото няма ли слънце, няма туристи. Няма чалга и кебапчета и прочее "селски" изпълнения. Зареден с много ентусиазъм и с онова усещане, което наричаме "предчувствие", ако се сбъдне и "надежда" ако се разминем с очакванията. Половин час път до мястото, двадесет минути за подготовака, старт. И ето, че след десет минути се появи и моят втори сом на кльонк - 10.3 кг. На същото място като Първан. По същото време на деня. И още три "удара" в рамките на един час, но без резултат. Кръстих го Петя - на братовчедка ми, която има рожден ден днес. Но както казваше Митко "Бомбата" в култовия сериал - "Петелът е женски, господине", моята Петя при меренето на рандемана, се оказа мъжки сом. Вкусен. Паниран, пържен, а утре и печен - всякак. Да дава Бог на всеки такъв улов.
Дано възходящата тенденция се запази и идната неделя да регистрираме нови висоти.

#8 Манифестация няма да има!

2008-09-09T17:58:00.003+03:00

Днес е Девети септември! Да, така го изписвахме преди. С главна буква.
"Преди какво, бе?" - ще попитате.
Ами, преди Десети ноември. Страшна работа! И тогава, и сега.
Казват постоянно, че промяна нямало. Как да няма?! Как да няма??? Нацията толкова се изроди, ценности няма, моралът(където го има) е тотално сбъркан... Нямало промяна.
Промяната е толкова огромна, че на човек, научен да уважава себе си и околните, му е направо трудно да живее.
Как да възпитавам децата си в доброто, като аз вече губя вярата си в него? Има ли го, няма ли го? Кое е "добро", кое "лошо"? Как, като насреща получавам само желязното "к'во ти пука"? К'во ми пука, че тази жена е помъкнала четири-пет годишното си дете в пиковия час и пресича на червено? Че господинът на средна възраст. с перфектно изгладен костюм и "интелигетни" очилца плюе като селянин на улицата? Че онзи там го бият като куче посред бял ден и никой не реагира?
Да, има градация! Утре няма да ми пука, че са затворили вестник(или човек) заради писанията му или че Западните Родопи искат независимост.
Затова още ритам. И ще ритам срещу всичко, което смятам за неправилно. Ако и да остана самичък, пак ще ритам. Дори да ме намразят децата ми, че съм прекалено строг с тях. Аз, за себе си ще знам, че съм дал всичко от себе си да ги направя Човеци.
Ето, стигнах и до заглавието - манифестация няма да има, защото не можем да се съберем достатъчно хора, за такава. Като гледам, около мен виждам двама-трима. И пак добре, че има някой. Представяте ли си ако нямаше никой?
А край Вас има ли хора? Дано да има, иначе горко Ви.

#7 (ОНОВА)*5

2008-09-05T17:50:00.003+03:00

* * *

Сара пътуваше вече трети ден, следвайки повика на сърцето си. Бе спирала само два пъти. Веднъж, за да долее бензин и сега, за да дремне малко. Странно, но въпреки всичките тези часове на волана, сънят не идваше. Лежеше в голямото, раздрънкано легло на някакъв крайпътен мотел, зяпнала тавана в нещо като унес. Пред очите и се сменяха картина след картина, толкова истински, толкова реални... Плъзна бавно ръката си и разроши палавите косъмчета, щръкнали във всички посоки – гордееше се с мустаците си, но понякога и пречеха да диша. Тя се пресегна, взе от тоалетката четката и започна нежно да ги сресва, вадейки по-дългите от носа си. Мисълта за Него караше тялото и да потръпва и я водеше по вече утъпкания път на отдавна забравено удоволствие.Той я бе извадил от еднообразието на сивия, селски делник. Бе я събудил за нов живот. Бе и показал цял един нов свят, изпълнен с трепет и вълнение. И тя му бе благодарна за това. В началото и се стори твърде малък, а всъщност се оказа много по-голям, отколкото на Пиер и вършеше прекрасна работа. Поне докато му свършиха батериите. Разрови чантата и го намери. Е, не рови дълго – той винаги стоеше най-отгоре. Извади го и го погали леко. Присъствието му винаги я успокояваше и я караше да се чувства силна. Беше му купила нови батерии от онези, скъпите, и бе избърсала праха. Погрижи се за него така, както той се грижеше за нея всеки път, носейки облекчение и наслада в дългите, самотни нощи. Сега щеше да го включи отново и то точно навреме. Развълнувана, тя натисна копчето – разнесе познатия глас на водещия: “Вие сте с любимото си радио, “Гласът на юга”, часът е точно три, здравейте!”. Сара се отпусна на възглавницата – стаята започна да губи бавно очертанията си, времето вече не се разпореждаше тук – тя бавно потъна в спомените си: Караше на трета през вече узрялата царевица, надхвърлила човешки бой. Моторът ревеше радостно, чертаейки път през зеленото море. Не път, а магистрала с шест платна. Листа и цели махалки я шибаха весело през лицето, докато изпълняваше леки акробатични номера: двойно задно салто без отскок и троен аксел, стъпила на кормилото…Сърцето и пееше, душата и се смееше. Беше прецакала тъпото копеле, яхвайки “Харлей”-а в момента, в който той влезе в тоалетната. Сега щеше да се повози. Ах, как щеше да се повози! Тогава…я връхлетя онзи луд с комбайна. Засече я от ляво, принуждавайки я да излезе на асфалта. Явно беше луд, защото ръкомахаше нещо и най-вероятно крещеше, съдейки по гримасите му. Пък и какво търсеше тук, насред огромния блок узряла царевица?!
Събуди се стресната и дезориентирана. Не знаеше колко време е спала, трябваха и няколко секунди да си спомни къде е и коя е...Радиото мъркаше някаква сълзливо-сополива балада, часовникът до леглото и показваше седем и десет и тя реши, че е време за лека следобедна закуска. Стана, изми се със студена вода и надникна в огромния куфар, който побираше целия и багаж. Яйцата, пътуващи в една торба, точно под менгемето, не бяха съвсем цели и принудена от обстоятелствата, тя реши този път да не ги вари, а да си приготви омлет. Не си спомняше точно колко яйца беше взела - осемнадесет или двадесет и две. Затова, за по-сигурно, сложи в омлета и около две кила бекон, нарязан на филийки, дебели не повече от три сантиметра. Настърга сиренето и заля цялото нещо с пържено масло. Вече можеше да сяда.
Храненето и носеше невероятно удоволствие, успокояваше я и и вдъхваше онази увереност, която напоследък като че ли малко и се губеше.
Другата и голяма страст беше музиката. Тя я откри с появата първия грамофон в градчето им. Изваден на показ на една веранда, съндъкът не млъкваше до късно вечерта, събирайки младата дамска аудитория. Имаше само две плочи, но това не пречеше на момичетата да стоят там по цял ден. Сара обикновено странеше от тях, защото баща и не и разрешаваше да ги бие, но запленена от магията на музиката, тя пренебрегна забраната му и ги натъркаля като лимонадени шишета по улицата.
Опитите и да пее в стария хамбар не бяха силно насърчавани.Не и след като конят им се самоуби по такъв нелеп начин. Джиндър, расовият им жребец, започна да си удря главата в стената и не спря, дори след като тя спря да пее. Ветеринарят каза на баща и, че не е виждал по-голяма касапница от Виетнамската война насам и прокле шофьора, който явно беше минал през главата на клетото добиче с големия си, лъскав камион.
Сара не се отчая и започна да заделя парите, които и даваше баща и от време на време. Така си купи първия тромбон. Седмица след това съседите от цялата околия събраха пари и и подариха прекрасна китара. Само и само да не се упражнява повече на тромбона. “Фендер”-а беше малко старичък и доста очукан, но това само му придаваше допълнителен чар. Освен това вадеше невероятен звук. Който всички веднага оцениха по достойнство. Набързо се обсъди идеята дали не е било по-добре да и подарят устна хармоника, но това вече нямаше никакво значение. Сара беше влюбена в китарата си и не я оставяше нито за миг. Често, репетирайки, забравяше да се нахрани или да си легне. Заспиваше, прегърнала я с две ръце, сякаш да я опази от лоши очи.
Още на втората година разбра за нотите. Не разбра всичко, но и от малкото което разбра и стана ясно, че не са създадени за нея.

#6 Първан

2008-09-05T09:44:00.003+03:00

В неделя на яз. Кърджали, хванах пъвия си сом на кльонк. Четири килограма. Близо е до границата за пускане, ама сефте - как да го оставя. Кръстих го Първан и още вечерта му измерих рандемана. Айде, хаирлия да е.
А във вторник си дадох сметка, че вече е септември. А моите деца не са помирисвали море тази година. Въпреки, че работата ми не позволява да напускам града за повече от шест часа, а почивен ден не съм имал от около две години, реших - време е. "Гъз път да види" е една народна поговорка, коята много добре описва нашата забежка в сряда до Китен. Децата, както се и очакваше, почти не излязоха от водата девет часа. Новото бе, че за пръв път взехме и "третото ни дете" - morrt. To(й) е лабрадор на четири и половина години, а това беше първата му среща с морето. Хареса му. На всички ни хареса. Направихме сники, събирахме мидички и прочие "морски" дейности.

Това е. Хубаво, ама малко. Догодина повече. Дай Боже всекиму.

#5 (ОНОВА)*4

2008-09-02T22:57:00.002+03:00

* * *

Мърлов отвори очи и първото, което видя бе прекрасното, синьо небе над себе си. Не направи грешката да става веднага, не и преди да е разбрал какво става. Абсолютно беше сигурен, че е завил след, а не преди ъгъла. Тоест, след като сградата беше свършила. Тогава в какво се бе блъснал? “Какво”-то измести синьото от погледа му, запълвайки го с грозота и зловоние.
- Здрасти, миличък!- Кошмарът стана триизмерен. Не можеше да има толкова …каквото и да беше това... събрано на едно място. “Ужас!”.”Ужас!”. Думата, която търсеше толкова усилено, сега заместваше всяка друга дума в изречението, чак до точката! Изправиха го на крака с рязко движение, от което пак му се зави свят. Насили се да погледне “онова нещо” отново. Не беше сън – пред него стоеше 130 килограмова слоница, облечена в черно, с толкова невероятно черен цвят на кожата, доказващ, че и черното може да бъде очернено. И то много. Всичките и зъби, на брой не повече от пет, бяха извадени навън от широко отворената, явно, уста и вероятно това беше положението им за усмивка. Мърлов още не знаеше дали тя го вижда, защото очите и, всяко за себе си, подобно на хамелеон гледаха от двете му страни. Явно го виждаше, защото го сграбчи и с бойния вик “ - Сльъдууър!” му отпера такава яка целувка, че той веднага позна и чесъна и чилито, с които беше прекалила на вечеря. Почти задушен и отровен, той усети как краката му отново омекват. Но при мисълта за евентуално изкуствено дишане и други, Бог знае какви, животоспасяващи операции, той се стегна. В отчаян опит да се спаси, Мърлов напрегна цялата си воля, всеки мускул, всеки нерв… И всичко, което успя да изстиска от себе си беше само едно жално: “Моля Ви! Искам да си ходя.”
- Мама е тук, детето ми! – жадно облиза устни слоницата и го обгърна майчински. При което забучи главата му в огромните си, приличащи на балони, гърди толкова страстно, че той загуби съзнание отново.
Събуди се с вик, инстинктивно закрил лицето си с ръце. Спазмите, които още получаваше, се дължаха предимно на богатата му фантазия – живописни видения от ада, толкова истински, че му се наложи да се ощипе, за да провери дали не сънува.
- Виждам, че вече сте с нас. – гласът беше мек и успокояващ – а както чувам, вече сте се запознали и с нашата мъничка Даръл, ха-ха. Казвам се доктор Зорки, а Вие сте в църквата ”Пресветата Дева Закрилница”, на ъгъла на “Шейсет и трета” и “Осмо авеню”. Вече сте в добри ръце, ха-ха-ха, ако мога така да се изразя. Как се чувствате?
“Стъпкан!” беше единственото, което можеше да опише състоянието му, но каза:
- Даръл ли, докторе??? Да не би да имате предвид “Дабъл”(Double)?
- Не се сърдете, млади човече.Та тя Ви спаси живота!
“Да. След като почти ми го отне”- помисли си Мърлов.
- Донесе Ви до тук на ръце, като бебе! Бяхте много зле! Да не Ви е ударила кола?
- По-скоро камион. – Той се усмихна вяло. – Мога ли да получа нещо за пиене?
- Водата е на масата до Вас.
- После ще се измия. Ако може първо да пийна нещо, чисто и без лед. Ледът, както знаете, разваля доброто питие…-беше научил тази истина от баща си – двойно, ако може.
- Но ние сме в Божия дом!!!
- Е, щом е така, нека не е двойно. Но поне да го бива, нали, док? Как беше, ъ-ъ, Зорге или нещо подобно?
- Зорки. Рихард Зорки.
- Добре, добре, както и да е… Докторе, ще мога ли да ходя отново? Имам предвид ако не пия толкова?
- Двигателния Ви апарат ми изглежда съвсем читав…
- Да Ви го продам тогава? Аз ще вървя пеш! А? Моля Ви! Докторе, много съм я закъсал с парите…
Доктор Зорки се огледа, пресегна се и извади от чантата си спринцовка, толкова голяма, че по-скоро приличаше на балистична ракета.
- Сега ще ти олекне, момчето ми…
Нещо в тона му подсказа на Мърлов, че времето за гости е приключило и той с трескав поглед обходи стаята. Голяма червена табела : “БЕЗ ИЗХОД” замига в главата му - освен вратата имаше само едно прозорче, което необиграното око на някой аматьор би взело за амбразура. Той, все пак, предпочете вратата. Изстреля се от леглото с такава скорост, че дори много от собствените му молекули останаха изненадани и трябваше да го догонват. Естествено сбърка. Даръл, цялата преливаща от майчинска загриженост, бе запълнила цялата пролука, влизайки да му донесе топла супа. Повторният сблъсък с нея го съсипа по-скоро психически, отколкото физически. Последното, което мина през ума му преди да отскочи отново за кратка среща с овцете, беше: “ О, не! Мамка му! Мразя супа!”.