О.Ч.З. - Организация на чудовищата и злодеите . Всички(или почти всички) си спомняме за и Мечето Ръкспин и неговите приключения.
Любими на повечето калпазани обаче бяха така колоритните
Туиг
и

ЕлБи
*************************************************************************************

AIRSOFT/Страйкбол е името на популярна военизирана игра за пораснали деца. Има вече доста почитатели в България, както и on line магазин., откъдето да се снабдите с нужните пушкала. Естестетвено има и други български сайтове, посветени на играта, както и други магазини. Цените са почти еднакви.
Всичко, което Ви е необходимо като предварителна подготовка, е хъс. За да се "запалите" е достатъчно да поиграете веднъж-два пъти. После нещата се задвижват от самосебе си.

*************************************************************************************

Каква е връзката между тези две нямащи нищо общо(на пръв поглед) теми?
Ами, ето каква:


Това, драги мои, е емблемата на отбора на Хасково, който вече се представи на двете национални игри, както и на няколко регионални "срещи". Според субективно и твърде пристрастно мнение, отборът се е справил много добре, а според други мнения - просто "добре".
Важното в случая с такъв млад и неопитен отбор е победата на всяка цена, а не самото участие. Мотивация не липсва, тъй като отбора се събира всеки петък, за да се НАмотивира качествено. В повечето случаи успешно.
Отборът е овладял до съвършенство изкуството на мимикрията,

а също така е подготвен да действа на всякави терени, включително и да дебаркира на вражески бряг.










В най-скоро време се предвижда сформирането на ракетен батальон, както и на парашутно-десантен полк към отбора, като част от програмата "Ние сме навсякъде".
Очаквайте продължение.

Благодарение на Иван Бедров, когото чета редовно(и с удоволствие) разбрах, че държавата и правителството е решило да помисли за мен. Че аз съм важен за тях! Брех!
Като се замисля, предвид целите на тази гигантска(по своя замисъл) кампания, май-май, всички сме важни. Което вече започва да намирисва.
Ето за какво иде реч -
Националната програма за предотвратяване на злоупотребата с алкохол в република България (2009-2013).
Е, малко е закъсняла, а и грамовете като да са изсмукани от пръстите. Също така, всички знаем, че макар каузата да е добронамерена, това една предварително загубена битка. Справка - Съветския Съюз и тяхната безсмислена борба.
Аз лично предпочитам да ми дават парите, които програмата е предвидила за мен, на ръка. За самолечение. Предполагам всички го предпочитат. Но както разбираме от поста на Иван Бедров, приложение 2 с финансовия разчет липсва. Излиза, че някой ще пие за наша сметка. Отново!
Което вече не мога да преглътна и за което ми е много мъчно.
Значи, тази вечер ще пия от мъка.

Като контраст на предишния ми пост, тази неделя беше мрачно, облачно и ветровито. С прехвръкващ сняг. Ако мога да перефразирам Д.Адамс - без дори най-незабележима следа от намек за пролет.
Ето, в такива условия "се роди" и първото за годината "геле".
За разлика от миналата седмица, когато на същото място постихнахме много добри резултати -
тази седмица положението беше плачевно.
Шест часа, дванадесет пръчки(4х3), четири пакета "манджа, две кутийки торен и четири бял червей, двадесетина рибки за стръв и ... нула. Пълна и абсолютна нула. Отдавна не бяхме се прибирали
без риба и както всеки път в такива случаи, набедихме ЗеметресениеТО. За незапознатите - когато има земетресение, животинският свят се стресира, в частност - рибата спира всякаква активност. Миналата година, по наши сметки, имаше пет земетресения в неделя в близост до язовирите от каскада "Арда". :)
Все още не съм проверил дали наистина не е имало някакъв трус, защото се случвало и наистина да има.
"Все е имало нямане, ама такова нямане не е имало"
е дежурната реплика за тези моменти. Чухме я.
Имахме огън, бира и винце, разни нещица за хапване и много, много ентусиазъм. Само риба дето нямахме. Но ако се уповаваме на статистика, вчера сме отхвърлили почти 20(двадесет)% от полагащите ни се "геле"-та за календарна година. Това е добрата страна на нещата.
На връщане направихме някоя и друга снимка.
Това не е Рио -
А това не е танк -
В крайна сметка се прибрахме само със снимките и доброто настроение.
НО!
Следващата седмица...

Изпреварвайки малко идването на пролетта, вероятно под въздействието на Nezabravima и навременното включване на Христина, днес се чувствам малко особено. Може би за това ми състояние е спомогнала и nousha, която случайно ми припомни за хубави моменти от близкото минало.
Като резултат си спомних си колко и защо именно толкова обичам жена си; не се карах на децата днес и най-послушното ми дете получи допълнителна порция ласки. Може да съм романтичен като тухла "четворка", но не съм забравил как да бъда нежен - трябва само малко желание.
На всички, които ще празнуват Свети Валентин казвам "Весел празник",
а на нас, останалите - "Наздраве"!
Пролетта иде: