Днес, преглеждайки(отново) блога на принцесата, се спрях за n-ти път поста със стоте неща, които е написала за себе си. Много смело.
Отдавна си мисля за това, че познаваме хората в Мрежата само по това, което те са решили да напишат за себе си. Изграждаме си за тях представа на базата на избрани парченца от мозайката на цялостния им образ. Естествено е всеки да се опитва да покаже най-доброто от себе си. И съзнателно или не, да пропусне някоя ми друга
"дребна подробност", показваща го в нежелана от него светлина.
Много е вероятно зад наглед приятния събеседник да се крие...м-м-м...нещо друго. Естествено, не говоря за конкретно за някого.
По-скоро визирам себе си. Често повтарям на хората да се опитат да се погледнат отстрани, с поледа на околните. Много от тях не могат, много от тях не искат от страх, че няма да им хареса гледката. А има и такива, които знаят какво ще видят, но не им пука.
Е, аз днес ще се опитам да кажа някои неща, които знам за себе си. Ще си спестя суперлативите и ще наблегна точно на онези, премълчаваните. С повечето от тях се опитвам да се преборя. С някои успявам, с друга част май не. Предполагам, така е с всеки.
Няма да ги подреждам по някакъв ред, просто ще записвам всичко, за което се сетя.

- не съм достатъчно висок.
Щеше ми се и аз катоЖоро да имам някой сантиметър в повече... Ама нямам. Дори синът ми е по-висок от мен. Вече.

- нямам зелени очи.
Нямам дори сини! Което считам за основна причина за моята неосъществена кариера на секс символ.

-откакто спрях да пуша(за малко) съм качил ...килорами.
Истината е, че качих 12кг и сега приличам на хамстер, комуто са подарили голяма ябълка. Както знаете, хамстерите, за разлика от кучетата, не си заравят храната за после, а си я складират в бузите.

- много съм нервен.
По-точно(но не и по-лесно) е да се каже сприхав. Лесно се паля, бързо избухвам, често за глупости. В много моменти съм нетърпим и благодаря на близките ми хора, че пренебрегват този fuckТ, заради мен.

- говоря на диалект
За разлика от книжовният език, който ползвам, когато пиша, в ежедневието съм обикновен хасковски селяк. Много ми се иска да се оправдая със средата, но не би било честно. Сестра ми също живе тук, но това не и пречи да говори като човек.
Също така, много ми се иска да кажа, че се старая да се поправя. Но ще излъжа - опитвам се, но не се старая.

-напоследък псувам. Много.
Псувам и то като каруцар. Много често псувам непознати хора, нарушаващи ЗДП, използвайки думи, които чувайки на запис, ме карат да потъвам в земята от срам. Боря се с това.

- прекалено строг съм към децата си.
Това е, защото искам да станат най-напред "хора" и след това "успели". Много помага ако се гордеят със себе си, особено ако има защо.

- измързелявам.
Всъщност, не ме мързи да свърша нещо, ако го започна. Но напоследък ме домързява ме да го започна. Работя по въпроса. Жена ми ми помага.

- станал съм егоист.
Прекарвам всяка неделя, отивайки на риба, вместо да използвам времето, за да бъда със семейството си. При все, че оценявам колко малко време ми остава, преди децата ми да станат напълно самостоятелни. Вземам мерки.

- харесвам предимно старите неща.
Жените са единственото изключение от това иначе желязно правило. Но обожавам старата музика(предимно рок и блус), старите филми, старите нрави и не на последно място - старите коли. Имам три - две по на двадесет + години и една на петнадесет. Тази, последната не я харесвам. Бях решил без снимки, но не мога да се въздържа. Мечтая за това:


- заядлив съм.
Специалността ми са подхвърлените немарливо пиперливи забежки. Много съм силен там. Та чак досаден. За да ми се връща тъпкано обаче, синът ми върви по моите стъпки с по-големи от моите крачки и напоследък "ме бие с моите камъни по моята глава".

- пия редовно
Е, не пия много, 50-130г на вечер. Но всяка вечер. Не се напивам, а и когато го правя, нямам тежко пиянство - отивам и си лягам.

- не обичам гости.
У нас по правило идват само хора, които не се чувстват на гости. "Наши хора". По същата причина не обичам да ходя на гости - ходя само там, където не се чувствам гостенин.

- мразя оправданията
Което прави разговорите с мен трудни. Вярвам в принципа, че ако човек иска да свърши работа, ще намери начин. А ако не иска, ще намери оправдание.

Тук смятам да затварям списъка, позовавайки се на петата поправка на американската конституция, даваща право да не свидетелстваме срещу себе си. Предполагам съм казал достатъчно и на базата на новоизнесените данни, много от Вас няма да ми предложат брак. За което им благодаря. На останалите - отговорът ми е "Не!". Вече имам един брак и това, което научих от него е - да сядам при възможност на ъгъла на масата и да се навирам в метящите по центъра циганки, та белким никой не ме вземе в следващите седем(или девет) години.
Засега помага.

Чувал бях, че депресията се лекувала с shopping-терапия. Да, но не бях пробвал. Вчера реших да проверя наистина ли съм в депресия. Ако терапията помогне, значи наистина е имало нещо такова.
Ако не помогне - вероятно ще изпадна в депресия като се прибера и "ударя чертата". Резултатите са налице:
Новите ми воблери:

Новият ми рутер:

Новата ми шапка:

До тук с показването на покупките. Е, има още някои дреболии, дето радват, но за тях тях няма да споменавам. Че току виж, булката погледнала тука. И после ще трябва да купувам я обувки, я някаква дрешка, я нещо друго(супер наложително). От което ще изпадна в депресия отново, после пак ще я лекувам така... И въобще, влиза се в един порочен кръг, от който няма измъкване. Много хора са се плъзали по тази опасно наклонена плоскост и само малцина от тях са успявали да се разминат с дъното.
Ейййй, ама как боравя само с геометрията, а? "Кръг", "плоскост", "влиза-излиза"...
Е, то всичкото не е баш геометрия, но пък боравенето...
А, бе, дрънкам си ги днес с ушите...само глупости ми са в главата.
Което иде да покаже, че вече съм си аз. Или по-скоро "ние". Аз и моят въображаем приятел Евлоги. И нашето морско свинче Караманчо, което е с разстройство. Тежко душевно разстройство - мисли се пингвин, а всички знаят, че е лебед.
Както и да е.
"Всичко ще се оправи. Важното е младите да се обичат. Ние ще помагаме с каквото можем от село."
Не, не съм се напушил. Нито съм пил, каквото и да било. Просто ми е готино. Даже май повече, отколкото трябва. Я да ида и да върна шапката...

Има дни, в които се събуждаш с някакво безпричинно безпокойство. Сякаш нещо много важно, което трябвало да бъде свършено вчера, не е било свършено. А днес е късно.
Сякаш нещо неприятно предстои и тягостното очакване е достигнало своята кулминационна точка и не ти дава да дишаш. Като сумист, седнал на гърдите ти.
Не ти се гледат хора. Никакви! Ни чужди, ни свои.
Не ти се говори. С никой!
Ако има начин да не отидеш на работа, да се затвориш някъде сам и да тъгуваш. Винаги има за какво. Освен ако не си абсолютно дърво.
Да слушаш музиката, която те прави по-земен и по-човек...
Да си сипеш "Jack" и да се разтопиш.
Да си поплачеш, ако отдавна си забравил как.
Пристъп на депресия? На кого му пука...
Утре пак ще си със задачите, проблемите, приятелите, усмивките, децата, жената, мечтите, колата, работата, колегите, нервите, съседите и целия останал свят.
Но днес! Днес си само ти.
Мда. Има такива дни.

С малко закъснение(понеже не гледам телевизия и гледам да не общувам много-много с непознати) научих за предстоящото голямо земетресение в Хасково. За трите разрушителни труса и за точния им час. В тази връзка ми хрумна идея за нов виц:

"Ти какво ще правиш между втория и третия трус? Да идем да пием по едно кафе, че много време - четири часа са това..."

Защо пиша това?
Защото съм искрено изненадан как хора, които смятам за интелигентни и начетени са се поддали на масовата психоза и са притеснени. Притеснени до толкова, че да започнат разни противоземетръсни приготовления - застраховка на имот, застраховка "Живот", консерви храна и вода, планове за лична евакуация. Ужас!
Това май ще е единствената неделя, в която няма да отида за риба, въпреки че забраната влиза в сила от 21.04.2009. Ще си остана в града, за да не изглежда сякаш съм избягал. Очертава безкрайно тъпа неделя, защото много хора ще са си по селата(който ги има), къде заради празника, къде заради апокалипсиса. Няма да се сбере и отбора, та да се постреляме малко. Работата отива на "ши видим", което най-често води до битов алкохолизъм.
Е, вярно. Шансовете ми са малки, но земетресение може да има, наистина. И трусовете няма да чак разрушителни. Но както казах на Майк, ако се навие съседката, горе-долу до трета степен по Рихтер ще го докарам. И епицентъра мога да предскажа. Макар, че сега като се замисля, по-скоро оня лаик Лещански ще докара истинско земетресение, отколкото съседката да МЕ усмихне...
Както и да е. "Поживём - увидим". Стават понякога чудеса. Може пък...
Я аз за по-сигурно да ида да я питам пак, да не взема да изпусна "чудото". Че после знае ли човек...още петна'йси години чакане...




снимка: Николай Николов

С термина "активна почивка" може да се опише съвсем накратко изминалата седмица.
За да не разтягам излишно, само ще изброя по-важните неща.
Два дни от същата тази седмица никой не ми се обади по работа. Предвид работата ми, това е добре. На мен основно ми звънят за повреди. Лентяйствах.
Избягах в работен ден(!) на риба - на Ивайловград. Никой не ми се обади. Отново!
В събота се събра почти целия ни отбор и си спретнахме лека тренировка. Просто за излизане от зимната летаргия.
Веднага след играта изфучах за Пловдив, където се срещнах с едни хора, с които се знаем от доста време, но които до сега не бях виждал. Въпреки моите притеснения(съдейки по себе си), те излязоха супер приятни типове(и типки) и на живо. Останах очарован от погледа на Ася, усмивката на Хриси и непринуденото, по детски приятелско отношение на Алекс. За мъжете в групата няма да говоря в този стил, за да не стават грешки. За тях с две думи - свестни момчета. От старата школа. Понеже не пиЕХ, се наложи да си тръгна по-рано и да изпусна голяма част от купона. Но другия път ще наваксам, обещавам! Апропо, ЧРД, Съни!
В неделя, както всички вече знаем, бях на риба. Тъй като рибата още не се събудила, в началото на деня, та чак до към средата му, з се занимавах с щракане. Резултатът е тук.
Във втората част на деня, заради опасения, че това може би е последнатани неделя преди забраната за риболов, отидохме на още един гьол, където се отчетохме с някаква риба. За отбелязване е само един кефал(под кило), който се излъга да дойде при мен. Всичката риба бе занесена и пусната в друг водоем, който старателно зарибяваме за стръв. В края на деня ме подсетиха и за едно любимо парче, което бях позабравил:

Чуден ден!
Чудна седмица!