Вчера, 07 януари, Майк Рам отвори тема за старците, пресичащи неправилно. Аз активно не толерирам(меко казано) тези нарушения и го правя по особено звучен начин. Затова реших да не пиша по темата, предпазвайки я от простака в мен.
НО!
Днес, 08 януари, ми се случи следното, което няма как да пропусна, защото бе ново и за мен.
На най-оживеният булевард в града, пред едно от училищата е поставен пешеходен светофар. Във времето, когато децата идват и си отиват от училище, на светофара има и полицаи - напомнят на шофьорите(а и на пешеходците) кой цвят какво означава.
Спускам се по булеварда, виждам как зеленото светва на около петдесет метра пред мен, намалям скоростта до малко под 30км/ч. Защото зелено, не зелено - децата са си деца. Виждам как от другия край, точно пред тръгващите коли, един дядо на преклонна възраст изскача на платното. Точно като Майкъл Джонсън притичва, помагайки си с бастунчето и спира на островчето между двете платна. Оглежда се, вижда двете коли идващи към него(в едната съм аз) и вече без да бърза, тръгва все едно е в гората за гъби. Спирайки свалих стъклото и му казах:
"Поне малко срам от полицая нямаш ли? Заради тебе са го побили да мръзне тук."
Полицаят, вече на платното, посрещащ дядото с някакъв укор, направо си глътна езика като чу дядката какво ми отговори:
"Ай, млъквайее! Шти е*а майката ей ся"
Шаш и паника! Хората наоколо и те не вярват, че са чули точно това - човека е леко прегърбен, леко накуцва и изглежда като поне осемдесетгодишен. Аз също(съм в шах, а не че изглеждам така).
И сега какво - да го бия ли? Не върви. Изплюх първото, което ми дойде на ума:
"Мааалко ти е късничко, като те гледам..."
Ей, като се врътна тоя човек, като тръгна към колата - псува и налита. Слязох. Ще вземе да счупи нещо. Полицаят се видя в чудо, едва го удържа. Хората се смеят, онзи още повече озверява.
Полицаят ми махна да си отивам и аз(пуста проклетия), качвам се обратно и подхвърлям:
"Това те прави много повече мъж. Сега вече ще кажа на мама да внимава."
През рамото на полицая успя да хвърли бастуна по колата.
Тоя път и полицая се разхили и стана една...
Изнесох се с мръсна газ, все едно съм обрал банка.
Въобще, размина ми се на косъм.
Аз, вероятно, в един момент щях да го ударя. Не защото искам или одобрявам това, а защото се познавам и знам, че идва такъв момент, в който не мога да се контролирам.
И щях да съжалявам за това, естествено.
Затова смятам, че днес късметлията бях аз и по този случай сега ще отида да си пусна тото. Пеша!
А Вие?
Поставете се на мое място. Как щеше да се развие ситуацията при Вас? Щяхте ли да удържите на напъна?
Защото си доста трудничко дори за човек с железни нерви.
Пожелавам Ви здрави нерви и все по-малко поводи да ги тествате.
Бъдете здрави!