четвъртък, 13 ноември 2008 г.
С годините ставам все по-хубав. Като се погледна в огледалото и ми се иска да му се нахвърля и да се разцелувам - толкова съм хубав.
Ама, толкова много, че се замислям дали вече не съм столетник.



Това е една шега, която си повтарям на всеки свой рожден ден напоследък. Не помага. Не помага нито прекрасната торта, нито разместването на свещите(които въобще не са нужните за случая).

А, бе...остарявам. Не толкова бавно и неусетно, както се пее в песента. Притеснително видимо.
36 ?!?
Преди десетина-дванадесет години си мислех, че хората не живеят до толкова. Че всичко е един мит... Но ето ме сега на тяхната спирка, поглеждайки назад с много носталгия и мъничко тъга. Без илюзии, без розови очила, каквито всеки един от нас е носил в един или друг момент от младостта си.
Само с малко надежда. За това, което предстои.
Защо "малко" ли? Защото живеем в България. И това обобщава всичко.
Както и да е. Важното е да сме здрави.
Пожелавам го и на Вас от все сърце:
Бъдете здрави!


11.11.2008г.