понеделник, 2 ноември 2015 г.
                                    Понеделник сутрин, около десет и половина. Зареден предварително с търпение, с готова написана вносна бележка и точни пари,  влизам в сградата на банка ДСК, за да внеса един наем по сметка на клиент. Чакат около двадесет и няколко човека. Вземам си номерче и от него разбирам, че за моята услуга, преди мен има точно седемнадесет души. Сядам и чакам.
За шестнадесетте минути вътре видях, че работи само една каса на първия етаж(на втория николко - връщаха хората), че девойката зад това единствено работещо гише е явно нова, защото през две минути идваше друга колежка да я наблюдава и да ѝ обяснява кое-как, и видях да бъде обслужен само един клиент. Един-единствен. През това време влязоха още петима, трима от тях си тръгнаха при вида на опашката, двама си взеха номерче и зачакаха с нас. Когато след тези петнадесет минути дойде ред да извикат следващия клиент, реших, че може би ще е по-бързо, ако отида до другия им клон, който е на по-малко от километър.
Отивам. Сграда с размерите на прогимназия. Мястото за чакащите клиенти е три на три метра, с поставени единадесет стола, всичките заети. Плюс двама правостоящи. Тук няма номерца. Питам кой е последен и се нареждам да чакам. И тук служители не се виждат. Работи само една каса. Младо момиче, което бавно и спокойно обработва документите - все пак работи с пари, нали? Е, чат-пат телефона ѝ звъни и то работи, говорейки по него, чат-пат се налага да става да отваря врата на колеги, връщащи се от някъде или на момчетата от инкасото, но... какво да се прави. Нали поне работи, а не се обучава. А и хората тук са по-малко - значи ще чакам по-малко.
След мен хора не спират да влизат.  Някои си тръгват, други явно нямат избор и остават да чакат. Стана си задушевна обстановката. След около двадесет и пет минути отнякъде се появи служител, "охрана", както той сам се определи,  разпечата на един лист А4 едно "работно време" и отиде и го залепи на вратата. От него(от листа) разбрахме, че ТОЗИ КЛОН вече има обедна почивка и тя, почивката, започва след половин час. Който реши, да чака - не е като да го няма черно на бяло вече, нали?
И ще ми пишат  навсякъде "УВАЖАЕМИ КЛИЕНТИ" - лицемери.

И понеже съм спокоен човек и се старая да гледам на нещата позитивно, търсейки доброто във всяка ситуация, на хората, организирали работата в банка "ДСК" по този начин, искам да кажа едно весело и жизнерадостно

                ДА ВИ ГО НАЧУКАМ!



С поздрав. Много по-здрав!
петък, 9 октомври 2015 г.
А както вече сте чули, премиерЪТ и неговото(а и наше) правителство са решили да обявят война на джигитите.
Това
http://news.ibox.bg/news/id_749949609
дали ще им помогне?

Честито на печелившите!
Отново.
сряда, 9 септември 2015 г.



http://it.dir.bg/news.php?id=19972878
петък, 21 август 2015 г.
http://dnes.dir.bg/news/more-plaj-zamarsjavane-19835293


По-интересно от самата статия са коментарите под нея, които са показателни - рядко се случва толкова много хора, почти всички, да са обединени в мнението си в такъв разнороден откъм гледни точки сайт.
Аз лично, освен на Джулая, на "морето" не стъпвам.
ГръЦкото ми е на същото разстояние, цените са същите(до +10%), но отношението...
Отношението е като към клиент.
Много приятно отношение.
четвъртък, 30 юли 2015 г.
Според българската поговорка  
 "По дрехите посрещат, по ума изпращат", 
кандидатът за омбудсман Мая Манолова 
бе бита два пъти на среща с избиратели.
неделя, 31 май 2015 г.
"...
АЗ СЪМ ПОТРЕСЕНА!!!Потресена съм от кощунствения акт спрямо една талантлива и обичана поетеса!Как е възможно това в 21-ви век?Но факта,че това се случва в България,обезсмисля въпроса ми...Колко е жалко,че у нас талантът не е защитен...
НЕВЕРОЯТНАТА БУРГАСКА ПОЕТЕСА РАДОСВЕТА
АВРАМОВА, ИЗВЕСТНА НА ВСИЧКИ НИ КАТО
CARIBIANA, е ЗАКРИЛА СВОЯ БЛОГ "Някъде...над покривите на града" и всички други свои блогове!!! Вижте защо:

"Един пост, който няма нищо общо с този блог
Предполагам, че все ще се намерят няколко читатели на “Покривите”, които наминават и оттук.(става въпрос за "Box of Sunsets"-б.м.) На тях искам да се извиня, че затворих блога със стихчетата. Както и всички останали. Този път, мисля, завинаги.
Причината… ами оказа се, че поезията ми е престъпление, заради което адресът на семейството ми е бил издирен чрез полицията. Защото нали това прави полицията - издирва престъпници? След такова брутално и грубо нахлуване не просто в личното ми пространство, а в личния ми живот, в живота на семейството ми, не мога да си позволя да публикувам повече нищо и никъде.
Господинът, позволил си да направи това… ами нямам думи… И преди бях казвала, ще се повторя - ако не съм отговорила на нечий мейл или някакво съобщение някъде - значи не искам да го правя. Така съм преценила, по интуиция. Е, явно интуицията не ме е лъгала за този човек. Не разбирам само що за същество трябва да си, за да решиш, че щом някой не ти отговоря, трябва да го навестиш лично. (И да вкараш в шок бременната му сестра, примерно.)
Ами…и аз съм все още в шок, не мога да спра да плача, страшно ми е, донякъде ми е и обидно и … това е.
Престъпната ми поезия беше до тук.
На всички останали се извинявам.
Но в интернет е пълно с хубава поезия, четете. Харесвайте. Радвайте се. Просто не се обсебвайте от хората, които стоят зад написаното. Страшно е."
https://www.tumblr.com/search/Caribiana"


източник:

https://bg-bg.facebook.com/NeizprateniPismaDoTeb/posts/1592994037586436
четвъртък, 12 март 2015 г.
Благодаря за всичко.
Почивай в мир.






https://hedgefairy.files.wordpress.com/2015/03/pterry.jpg?w=700

http://5kanov.tumblr.com/post/113492728156/noli-timere-messorem








изображение:
http://www.hireanillustrator.com/i/30582/terry-pratchett-illustration-portrait/