понеделник, 26 януари 2009 г.





Съвсем накратко, искам да благодаря на няколко човека затова, че с тяхна помощ в отвратителния понеделник намерих и нещо хубаво. Най-напред благодаря на Жоро за глътката настроение, с която започна денят.
Също така на alice, която се обади два пъти, за да ми напомни да не хабя всички нерви днес, че има още понеделници. И че не си струва .
На Принцесата за думите, които бих искал да напишат за мен.
Но най-много благодаря на полицая, който глоби пешеходец за неправилно пресичане, точно пред очите ми. И с това ми напълни душата. За съжаление, не ми разреши да снимам, дори и отдалече.


Един прекрасен ден.
Благодаря Ви!
неделя, 18 януари 2009 г.

#27 Complement

Днес ще се похваля. Сам. Колкото и да не е възпитано това, ще го направя. И така, днес ми направиха комплимент! Мда! На мен!!!
---------------------------------------------------------------------------------------
Щях да пиша възторжен пост по този случай, но с напредването на деня ентусиазмът ми загуби инерция и се отказах.
Просто, отдавна непозната(почти) жена не ми беше правила комплимент. Много топли думи.
Майк Рам скоро писа за етикетите, които хората ни поставят.
Споделено:
Изключително приятно усещане е някой друг да мисли за теб това, което и ти би искал да мисли.
Пожелавам Ви го и на Вас.
Бъдете здрави!
петък, 16 януари 2009 г.
"Роб Макена беше жалко копеле и го знаеше, защото през годините много хора бяха подчертавали това пред него и той не виждаше причина да не се съгласи с тях, освен съвсем очевидната, тоест, че му харесваше да не се съгласява с хората, особено с хората, които не му харесват, което в крайна сметка включваше всички.
Той изпусна въздишка и превключи на по-ниска скорост.
Хълмът започваше да става стръмен, а камионът му беше натежал от датски термостати за радиатори.
Не че имаше някакво естествено предразположение към лошото настроение, или поне се надяваше да е така. Просто дъждът го подтискаше, винаги дъждът.
Сега валеше, просто за разнообразие.
Това беше особен дъжд, който той особено ненавиждаше, особено когато шофира. Дъжд номер 17.
Някъде беше прочел, че ескимосите имат над двеста различни думи за сняг, без които разговорите им вероятно биха станали много монотонни. Затова правели разлика между дебел и тънък сняг, лек и тежък сняг, лепкав сняг и хрупкав сняг, сняг, идващ на виелици и сняг идващ на преспи, сняг идващ с подметките на съседа ти върху хубавия чист под на твоето иглу, снеговете на зимата, снеговете на пролетта, снеговете, които помниш от детските си дни - толкова по-хубави от сегашните снегове, ситен сняг, пухкав сняг, сняг от хълма, сняг от долината, сняг, падащ сутринта, сняг, падащ през нощта, сняг, падащ изневиделица точно когато си тръгнал за риба, и сняг, който въпреки всичките усилия да ги дресираш, кучетата ти са напикали.
В малкото си тефтерче Роб Макена бе записал двеста и тридесет вида дъжд и никой от тях не му харесваше.
Превключи на още по-ниска скорост и камионът заръмжа. Оплакваше се по приемлив начин за датските термостати, които носеше.
Откакто бе тръгнал от Дания предния ден, бе преминал през номер 33 (лек, пронизващ ръмеж, който прави пътищата хлъзгави), 39(тежки капки), от 47 до 51(вертикален лек ръмеж, до силно наклонен, лек до умерен, напоителен), 87 и 88(два много прецизно разграничавани типа обилен порой), 100(следпороен бурен вятър, примесен с дъжд), всички типове морски бури номера между 192 и 213 едновременно, 123, 124, 126, 127(леки до умерени талази студ, постоянно и на пристъпи барабанене по кабината), 11(Вятър с капчици), и сега най-малко любимият му номер 17.
Дъжд номер 17 представляваше мръсно плющене в предното стъкло, толкова силно, че нямаше никакво значение дали му работят чистачките или не.
Той провери теория си, като ги спря за малко, но се оказа, че видимостта значително се влоши. Тя просто не се подобри, когато отново ги включи.

Всъщност, едно от перата им започна да пляска по стъклото.
Фшът, фшът, фшът, пляс, фшът, фшът, пляс, фшът, фшът, пляс, фшът, пляс, фшът, пляс пляс, пляс, хрррът.
Заудря волана, зарита пода, заблъска касетофона, докато неочаквано той почна да свири, заблъска го пак, докато спря, и започна да псува и псува, и псува, и псува и псува."



"Сбогом и благодаря за рибата"
автор - Дъглас Адамс
преводач - Владимир Германов
издателство - "Петрум Ко" ООД, 1993г.
вторник, 13 януари 2009 г.

Аз подкрепям националния протест на 14 януари

четвъртък, 8 януари 2009 г.
Вчера, 07 януари, Майк Рам отвори тема за старците, пресичащи неправилно. Аз активно не толерирам(меко казано) тези нарушения и го правя по особено звучен начин. Затова реших да не пиша по темата, предпазвайки я от простака в мен.
НО!
Днес, 08 януари, ми се случи следното, което няма как да пропусна, защото бе ново и за мен.
На най-оживеният булевард в града, пред едно от училищата е поставен пешеходен светофар. Във времето, когато децата идват и си отиват от училище, на светофара има и полицаи - напомнят на шофьорите(а и на пешеходците) кой цвят какво означава.
Спускам се по булеварда, виждам как зеленото светва на около петдесет метра пред мен, намалям скоростта до малко под 30км/ч. Защото зелено, не зелено - децата са си деца. Виждам как от другия край, точно пред тръгващите коли, един дядо на преклонна възраст изскача на платното. Точно като Майкъл Джонсън притичва, помагайки си с бастунчето и спира на островчето между двете платна. Оглежда се, вижда двете коли идващи към него(в едната съм аз) и вече без да бърза, тръгва все едно е в гората за гъби. Спирайки свалих стъклото и му казах:
"Поне малко срам от полицая нямаш ли? Заради тебе са го побили да мръзне тук."
Полицаят, вече на платното, посрещащ дядото с някакъв укор, направо си глътна езика като чу дядката какво ми отговори:
"Ай, млъквайее! Шти е*а майката ей ся"
Шаш и паника! Хората наоколо и те не вярват, че са чули точно това - човека е леко прегърбен, леко накуцва и изглежда като поне осемдесетгодишен. Аз също(съм в шах, а не че изглеждам така).
И сега какво - да го бия ли? Не върви. Изплюх първото, което ми дойде на ума:
"Мааалко ти е късничко, като те гледам..."
Ей, като се врътна тоя човек, като тръгна към колата - псува и налита. Слязох. Ще вземе да счупи нещо. Полицаят се видя в чудо, едва го удържа. Хората се смеят, онзи още повече озверява.
Полицаят ми махна да си отивам и аз(пуста проклетия), качвам се обратно и подхвърлям:
"Това те прави много повече мъж. Сега вече ще кажа на мама да внимава."
През рамото на полицая успя да хвърли бастуна по колата.
Тоя път и полицая се разхили и стана една...
Изнесох се с мръсна газ, все едно съм обрал банка.
Въобще, размина ми се на косъм.
Аз, вероятно, в един момент щях да го ударя. Не защото искам или одобрявам това, а защото се познавам и знам, че идва такъв момент, в който не мога да се контролирам.
И щях да съжалявам за това, естествено.
Затова смятам, че днес късметлията бях аз и по този случай сега ще отида да си пусна тото. Пеша!
А Вие?
Поставете се на мое място. Как щеше да се развие ситуацията при Вас? Щяхте ли да удържите на напъна?
Защото си доста трудничко дори за човек с железни нерви.
Пожелавам Ви здрави нерви и все по-малко поводи да ги тествате.
Бъдете здрави!
четвъртък, 1 януари 2009 г.
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!