понеделник, 10 декември 2012 г.

Заваля..



четвъртък, 6 декември 2012 г.




Никакъв шанс!
сряда, 14 ноември 2012 г.
— Старче, никога ли не те е блазнила идеята да се ожениш? - промърмори Война, когато госпожата излезе.
— НЕ. НИТО ВЕДНЪЖ. НИТО ЗА МИГ.
— И защо така?
Смърт се втресе. Все едно да питаш тухлена стена какво мисли за стоматологичните услуги.
В такъв въпрос не можеше да се намери смисъл.
Пренебрегна го.



"Крадец на време"
Тери Пратчет
неделя, 11 ноември 2012 г.

40

賞金馬鹿
祝福

あなたの友人はあなたの言うことを理解していない
вторник, 6 ноември 2012 г.
"What do you get if you multiply six by nine?"
"Six by nine. Forty two."
"That's it. That's all there is."
"I always thought something was fundamentally wrong with the universe"




Артър затвори очи и пъхна ръка в пълната с камъчета хавлия. Поразклати ги малко, измъкна пет н ги подаде на Форд една по една. Форд постави буквите една до друга в същия ред, в който ги бе получил.
- К - каза той, - О, Л, К, О... Колко!~
Премигна.
- Мисля, че става! - каза той.
Артър му бутна още три.
- Щ, Е, С... Щес, О, май че нищо не става - каза Форд.
- Ето още няколко.
- Е, П, О, Л, У... Ще се полу... Страхувам се, че няма смисъл.
Артър измъкна още две букви от торбата. Форд ги нареди по местата им.
- Ч, И, щесеполучи... Ще се получи! - извика Форд. - Става! Невероятно, но наистина става!
- Ето ти още! - Артър вече ги изхвърляше една след друга с трескава бързина.
- А, К, О... - каза Форд - У, М, Н, О, Ж, И, Т, Е... Колко ще се получи, ако умножите... Ш, Е, С, Т... шест... П, О, по, шест по ... колко ще се получи, ако умножите шест по... Д, Е, В, Е, Т ... шест по девет... - Настъпи кратка пауза - Хайде, дай следващата!
- Ъъъ, повече няма - каза Артър, - това е всичко.
Облегна се назад, силно озадачен.
Още веднъж претършува вързаната в торба хавлия, но повече букви не откри.~
- Няма ли други? - попита Форд.
- Нито една.
- Шест по девет. Четиридесет и две.
- Точно така. Това е всичко.
четвъртък, 1 ноември 2012 г.

НЕ МИ ПРОЩАВАЙ.

Преди по-малко месец Балби поиска прошка за това, че няма да се върне. Разбирам го и го подкрепям. Аз също ще се махна. Обаче прошка няма да искам! Решението съм взел по принцип отдавна, но сега вече имам твърдо намерение, точни планове и конкретни срокове. Часовникът работи, обратното броене е включено. Много хора не вярват, усмихват се снизходително и ме потупват разбиращо по рамото. Но... Много хора не вярваха и че ще спра цигарите, защото пушех седемнадесет години по две и половина кутии на ден. Много хора не вярваха и че ще успея да завъртя някакъв бизнес, след като цял живот съм бил нечий аргатин. Много хора не вярваха и когато казах, че ще отида на концерт на Ерик Клептън в Роял Албърт Хол. Недоверието им само ме амбицира повече. :) Децата ми пораснаха. Големият отиде да учи в Единбург от тази есен с изричната заръка да се установи за постоянно там и да си идва само в България само на почивка и на зъболекар. Малката има още три години, за да завърши и също(дай Боже) ще поеме на някъде. Със същите категорични поръчения - нито крачка назад. А след тях и аз. Знам, че много хора са на друго мнение по въпроса за емиграцията. Някои дори са агресивни в налагането на гледната си точка. Знам го, защото и аз съм бил като тях. И то от другата страна на барикадата. Когато приятелите ми заминаваха през 90-те, аз горещо им обяснявах, едва ли не с бой и сръдни, че не е правилно. Че ако всички заминем няма кой да оправи държавата. Че на нас се е паднало да променим мисленето, порядките...всичко. Почти се изпокарах с тях. Сега, петнадесет години по-късно, виждам, че не съм бил прав. И колкото и да е трудно, им го казвам - извинявайте, не бях прав. Сега (вече)виждам, че аз не съм оправил държавата, а тя е "оправила" мен. И продължава да ме "оправя" - грубо, брутално и без вазелин. И най-лошото е, че дори не и пука. Показва ми, демонстрира ми всеки ден, че така ще си ме "оправя" и за напред. Защото... ами, защото така. Защото може. Затова. И ако не ми харесва, да се махам. Е, ми... махам се. И ако поискам прошка, няма да е от държавата. Не! В никакъв случай. Ако поискам прошка, ще е от майка си. Ако поискам прошка, ще е от приятелите си. Ако поискам прошка, ще е дървото пред блока, в който съм израснал. Ако поискам прошка, ще е от гробовете на моите предци. Защото за мен това е Родината. А не скапаната държава. От нея не бих поискал нищо.
вторник, 31 юли 2012 г.

ЖЕЛЕЗЕН!




БЛАГОДАРЯ ТИ, ДАНЧО!






снимки от мрежата
понеделник, 2 юли 2012 г.
петък, 25 май 2012 г.
************************************Today is Towel Day. Don't forget your towel!*******************************
вторник, 20 март 2012 г.
Откъде да започна...
Като начало да кажа, че съм фен на веригата, откакто са на пазара. Всичко(или почти всичко) купено за дома, от нещата, които предлагат, е купено от тях. Защото:
- имат добри(не уникални, но приемливи) цени;
- стоката е подредена и достъпна;
- имат транспорт в рамките на града;
- не на последно място - имат добре направен сайт. Там човек може да види почти всичко, което му трябва да знае за стоката, дето търси, включително и наличността и в конкретния магазин. Не може единствено да види стоката на живо и да я пипне - за това си трябва ходене до магазина.
До тук добре. Обаче...
От последните четири неща, които си купих от там, трите имаха скрит дефект. Веднъж производствен и на два пъти транспортен. Не знам дали е случайно и просто съм имал лош късмет. Не знам дали политиката на фирмата е насочена към продажбата на по-ниско качествени стоки, с цел по-добра цена на пазара. Не знам дали фирмата знае за немарливото отношение към стоката от страна на собствения си персонал - било при вътрешен транспорт из страната или още при приемането на вноса.
Фактът обаче е налице.
Моята история.
От гореспоменатите три дефектни стоки, тази с производствения дефект ми беше заменена(с помощта на работеща в системата братовчедка и малко чар) полу-легално от служителя в конкретния отдел.
Втората от трите стоки, бе пералнята, която при транспортирането бе натисната и задния и капак беше доста деформиран. Което разбрах чак при разопаковането вкъщи. Реших, че ако си работи нормално, не си заслужава главоболията по подмяната. Още повече, че никой няма да се навира зад пералнята да я гледа. Затова поизправих ламарината, колкото успях и въпросът приключи.
Трета, най-новата дефектна стока, е малък кухненски бойлер за монтаж над мивката. Купих го, поседя си в кашона три дни, докато майсторът(който ни подменя старите метални водопроводи с нови пластмасови)стигне до кухнята. При изваждането се оказа, че тръбичката на смесителя е натисната при транспортирането и в кашона и е леко изкривена. Не е фатално, работи си нормално, но някак не пасва на новите плочки и батерия в мивката. Реших да не дразня "началничката" вкъщи и отидох до магазина да споделя.
И...
Първо се обръщам към момъка, който работи в отдела. Той от своя страна се допитва до прекия си началник, който отнася въпроса до управителя на магазина. Откъдето по веригата се връща отговора "Оставете ни телефон, на който да Ви се обадим, когато има резултат."
На мен обаче този отговор не ми обяснява нищо за това, което ще се направи, за да се получи резултата. Затова, прескачайки нивата, директно се обръщам към управителя за съдействие. И го получавам, при това много учтиво:
" Днес е събота, а в събота и неделя никой не работи. В понеделник ще пиша на производителя за това и ще видим какво ще ни отговорят - дали могат да го подменят или не могат.
???
Понеделник?
Производителя?
Дали могат???
Отказах се.
Отказах се да обяснявам, как нямам никаква вина за това, че някой по веригата производител-търговец-клиент не си е свършил работа и това е рефлектирало при мен. Той го знае много добре, без да го обяснявам.
Отказах се да обяснявам, че майсторът вкъщи няма да чака(а и ние с него) няколко дни(?) да стане ясно на коя страна му е китката на производителя;
че вероятно следващия такъв бойлер в този магазин ще продадат след година, и че може да ми замени смесителя с някой от тези в склада, а после да пише и на народното събрание, ако иска.
Отказах се да хабя нерви.
Отказах се да им бъда клиент от тук нататък.
Сега, когато някой ме попита за мнението ми за "ТЕХНОМАРКЕТ ЕВРОПА", без да лъжа ще му дам следния отговор:


ЗА ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО ГОДИНИ, ПОЧТИ ВСЕКИ ПЪТ
МИ СЕ СЛУЧВА ДА ПОЛУЧА ДЕФЕКТНА СТОКА ОТ ТЯХ.
СЛУЖИТЕЛИТЕ СА МНОГО ЛЮБЕЗНИ И ЧОВЕЧНИ, ДОКАТО ТИ ПРОДАВАТ НЕЩО, НО ПОСЛЕ С ЧОВЕЧНОСТТА СЕ ПРИКЛЮЧВА.
"ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ УПРАВИТЕЛЯ" Е НАЙ-ПОВТАРЯНАТА РЕПЛИКА В МАГАЗИНА, ПОЧТИ КОЛКОТО И "МИ АЗ КАКВО ДА НАПРАВЯ?"
УПРАВИТЕЛЯТ, ДАЛИ ПО ПРИРОДА ИЛИ ПО СЛУЖБА, Е БЮРОКРАТ.
ОЧАКВАЙТЕ СЪДЕЙСТВИЕ, НО НЕ И РЕЗЪЛТАТ.
НЕ СИ СТРУВА РАЗХОДКАТА ДО КРАЯ НА ГРАДА ЗАРАДИ ДВАТА ЛЕВА РАЗЛИКА В ЦЕНАТА. ЩЕ ГИ ДАДЕТЕ ЗА ГОРИВО ОЩЕ ПРИ ЗАКУПУВАНЕТО НА СТОКАТА. А АКО СЕ НАЛОЖИ ДА СЕ ВРЪЩАТЕ ДА СЕ ОБЯСНЯВАТЕ СЪС СЛУЖИТЕЛ?
В ЦЕНТЪРА ИМА ДРУГА ВЕРИГА, ПРОДАВАЩА СЪЩАТА СТОКА НА СЪЩИЯ ПРОИЗВОДИТЕЛ. ТЕ СА НОВИ В ГРАДА, ОПИТВАТ СЕ ДА СЕ НАЛОЖАТ И ПРИ ТЯХ "ВРЪТКИ" И ШИКАЛКАВЕНЕ НЯМА.
ИДЕТЕ ТАМ.
неделя, 18 март 2012 г.
...в pdf
тук.
За останалите - най-много месец.
Честито!

добавка
Въпрос към "останалите" - чудя се дали този път да не я направим в А4 формат.
Вие какво мислите?
понеделник, 5 март 2012 г.
... новата зимна история с Тифани.
Следват
редакция,
корица и
печат.
Надявам се за дена на ковача да е готова.
ЧЕСТИТО!
сряда, 11 януари 2012 г.