понеделник, 29 декември 2008 г.
28.12.2008г.
Неделя.
Решихме да закрием риболовната година, като идем на едно по-спокойно за риболов през зимата място. Казва се "Шейтана" или "Шейтан дере".. Намира се точно под стената на язовир "Студен кладенец". Ще използвам две снимки на Георги Бонев, а.к.а. A_R_E_S, за да Ви го покажа отгоре.




Вече мога да продължа с мои снимки.
Ние бяхме тук:


Поглед наляво към стената:

Поглед надясно:

Поглед надолу:

Нормално топло за сезона, около (-3)градуса, лек ветрец с постоянно променяща се посока и много приятен риболов. "Хищни" белурки с дължина до 13см(!), от които прибрахме около 2кг. и също толкова големи кефалчета, които бяха изпратени обратно да пораснат. Снимки няма да помествам, защото някак не пасва наред със "сомските гордости" да изтипосам и хамсийки.
Обявявам риболовната 2008 година за закрита!
Новата 2009 се планира да открием на 02 януари. Ако можем.
Весела Нова Година на всички!
Бъдете здрави!
вторник, 23 декември 2008 г.

#21 ...




Дамян Дамянов
Всеки делник има красота -
В най-хубавия миг преди разсъмване


В най-хубавия миг преди разсъмване,
Когато спи на рамото жена ти,
И вън се борят светлото и тъмното
И побелява утринният вятър;
Когато, във възглавката потънало,
Лицето женско в сън ти се усмихва
И нейде на душата ти от дъното
Извира нещо, нещо като стихове -
Неказаното и несподеленото,
В най-хубавия мих любовно-светъл
Изписква във ушите ти сирената:
"Прощавай, неосъществен поете!
Ти мислиш за любов, а аз - за хляба ти!
Часът е вече пет! Я, хайде ставай!"

И работа! И работа! И работа!
Край твоите строежи аз минавам,
Препъвам се във скелите им в тъмното,
Тъга и радост смесват се в сърцето.
В най-хубавия миг преди разсъмване,
В мига на неродените поети.



================================================
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!
петък, 19 декември 2008 г.


Днес беше понеделник. Петият за тази седмица. Вчера си мислех, че съм изкарал най-отвратителния ден от тази година. Днес се убедих колко горчиво съм се лъгал. Ужас и смрад!
Както и да е. Край на оплакването!
Да се надяваме, че лошото беше дотук и да се опитаме да видим и хубавите страни на живота. Защото седмицата имаше и своите хубави моменти. Няколко от тях са:
никой вкъщи не е боледувал;
жена ми все още ме търпи;
Камен Донев и "За народното творчество";
и факта, че днес е петък, което означава две неща - форумна среща и пост при sovichka.
Харесва ми да я чета. Харесва ми даже да обяснявам на критиката И, че ми харесва да я чета. Човек трябва да защитава това, което харесва. Ако слушах чалга, щях да громя наред "мръсните критикари на музиката на народа". Ама не слушам. Слушам блус, рок, хейви метъл и някои по-нежни нещица.
И това, че някаква млада дама, е открила колелото и аерозолния дезодорант, прочитайки няколко велики книги, и е решила да сравнява sovichka с класиците и да търси под вола теле, само ме забалява. Направо си умирам от кеф, четейки дълбокомислените анализи и съвети.

Ех, Цвети, Цвети, колко време(и място) ти отделих, а?
Слабост си ми ти, слабооост...
А уж щях само да се оплача от седмицата.
Хайде, за другия път остава оплакването.
четвъртък, 11 декември 2008 г.
video

След вчерашните постове на
Христина
и
Принцесата,
след носталгичния поглед, хвърлен назад през рамо и не дотам приятната равносметка(36!), днес ми е едно такова...криво. Прекалено изнежено. Лигаво романтично.
И Стинг въобще не ми помага, а не мога да "сменя плочата".
Другата песен, която "върви" постоянно в главата ми е Белая ночь на Чёрный кофе. Няма спасение.
Стига с тая романтика! Късно ми е на мен за романтика!
"Романтиката е сега в моторите"!
събота, 6 декември 2008 г.
Провокиран от развълнувания тон в поста на Христина, почнах да и пиша отговор. Като приключих, видях, че съм написал едва ли не роман. Затова го преместих тук.


И аз съм ги спрял за малко. След осемнадесет години активен пушек, последните пет от които, по две и половина кутии на ден, си мислех, че ако успея един-единствен ден да не запаля и повече няма да пуша. Пробвах веднъж, изкарах няколко дни с намаляне до една на ден, но тази една, точно преди заспиване , не можах да я преборя. И спрях да мисля за отказване.
После един приятел ги спря. А пушеше, колкото мен. Не вярвах, но ги спря. С хапчета. Изчаках два-три месеца да го видя - не пуши. Брех, викам си, мамка му! Той излезе по-инат от мен. Купих си и аз хапчета, ама страх - айде от утре, айде от други ден... И така, забравил съм ги в жабката на колата. Още два месеца. Намерих ги случайно. Без да казвам на никого почнах, по указанията. Нося си цигари, черпя и както винаги имам една в устата, НО...незапалена. Ако някой пита, казвам, че работата ме е натиснала и съм забравил да я запаля. На шестия ден успях - легнах си без да съм запалил нито една, без да съм дръпнал - нищо. Голяма гордост, ей! И все още никой не знае - ще ме вдигнат на балон от подигравки.
На други ден реших да пробвам пак без да паля. Ако стане, стане. Ако не - здраве да е. Успях. Ей така, заради ината, че мога поне още един ден.
И така вече...на Иванов ден ще станат четири години. Всяка година ми купуват бутилка "Джак" за този ден, което част от бас за доживотен абонамент, ако не пуша. Ако пропуша трябва да върна удвоена бройка на получените бутилки.
Приятелят ми, който без да знае ми даде кураж, пропуши след година и нещо. И още пуши.
На мен все още ми се пуши от време на време, но е за около десет минути и се научих да го превъзмогвам. Не мога обаче да спра да сънувам, че пуша. На моменти е толкова истинско, че събуждайки се, не знам със сигурност пушил ли съм или само съм сънувал.
Това, което научих е, че
НЕ Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА СПРЕШ ЦИГАРИТЕ.
ПО-ТРУДНО Е ДА НЕ ГИ ЗАПОЧНЕШ ОТНОВО.

Успех!
сряда, 3 декември 2008 г.


Поради възникнали трудности
временно е преустановен достъпът да форума БРМ.
Моля, използвай тези тема ако възникне
спешна и неотложна нужда(голяма или малка)
да се свържете с някой от форума
или просто да ни кажете нещо.
Вече ми липсвате.
вторник, 2 декември 2008 г.


Напоследък откривам, че си ползвам нета почти само да чета блогове. Днес следя редовно малко повече от двадесет блога и нямам търпение да седна и да проверя кой какво е (на)писал. Не от вчера насам, а от преди малко. Защото преди малко пак проверявах. Точно като наркоман, на когото дозичката идва слаба и има нужда от нова, твърде бързо след първата. Започна се плавно с блогът на sovichka и от там верижно се разрастна до днешното състояние. Единственото, от което мога да се "оплача" е, че не всички пишат толкова редовно, колкото Иво Инджев. Тогава вероятно нямаше въобще да ставам от компютъра и щях да съм още по-щастлив.
Другото "място", което редовно посещавм с удоволствие е Форума на феновете на Ретро радио, което се спомина благодарение на новите си собственици. Това е форум на хора харесващи малко "по-стара" от модерната в момента музика. И малко "по-вечна". Много приятна компания от хора, които смея да нарека вече приятели.
С две думи, бих нарекъл "заболяването" си изключително приятно и съм готов в "Клуба на анонимните Интернетохолици" да стана и да заявя:

- Здравейте, казвам се morrt и
не мога без компютъра си и без Интернет.
Защото чрез тях виждам едни други хора по един друг начин.
Не желая лечение, искам си наркозата!