сряда, 14 ноември 2012 г.
— Старче, никога ли не те е блазнила идеята да се ожениш? - промърмори Война, когато госпожата излезе.
— НЕ. НИТО ВЕДНЪЖ. НИТО ЗА МИГ.
— И защо така?
Смърт се втресе. Все едно да питаш тухлена стена какво мисли за стоматологичните услуги.
В такъв въпрос не можеше да се намери смисъл.
Пренебрегна го.



"Крадец на време"
Тери Пратчет
неделя, 11 ноември 2012 г.

40

賞金馬鹿
祝福

あなたの友人はあなたの言うことを理解していない
вторник, 6 ноември 2012 г.
"What do you get if you multiply six by nine?"
"Six by nine. Forty two."
"That's it. That's all there is."
"I always thought something was fundamentally wrong with the universe"




Артър затвори очи и пъхна ръка в пълната с камъчета хавлия. Поразклати ги малко, измъкна пет н ги подаде на Форд една по една. Форд постави буквите една до друга в същия ред, в който ги бе получил.
- К - каза той, - О, Л, К, О... Колко!~
Премигна.
- Мисля, че става! - каза той.
Артър му бутна още три.
- Щ, Е, С... Щес, О, май че нищо не става - каза Форд.
- Ето още няколко.
- Е, П, О, Л, У... Ще се полу... Страхувам се, че няма смисъл.
Артър измъкна още две букви от торбата. Форд ги нареди по местата им.
- Ч, И, щесеполучи... Ще се получи! - извика Форд. - Става! Невероятно, но наистина става!
- Ето ти още! - Артър вече ги изхвърляше една след друга с трескава бързина.
- А, К, О... - каза Форд - У, М, Н, О, Ж, И, Т, Е... Колко ще се получи, ако умножите... Ш, Е, С, Т... шест... П, О, по, шест по ... колко ще се получи, ако умножите шест по... Д, Е, В, Е, Т ... шест по девет... - Настъпи кратка пауза - Хайде, дай следващата!
- Ъъъ, повече няма - каза Артър, - това е всичко.
Облегна се назад, силно озадачен.
Още веднъж претършува вързаната в торба хавлия, но повече букви не откри.~
- Няма ли други? - попита Форд.
- Нито една.
- Шест по девет. Четиридесет и две.
- Точно така. Това е всичко.
четвъртък, 1 ноември 2012 г.

НЕ МИ ПРОЩАВАЙ.

Преди по-малко месец Балби поиска прошка за това, че няма да се върне. Разбирам го и го подкрепям. Аз също ще се махна. Обаче прошка няма да искам! Решението съм взел по принцип отдавна, но сега вече имам твърдо намерение, точни планове и конкретни срокове. Часовникът работи, обратното броене е включено. Много хора не вярват, усмихват се снизходително и ме потупват разбиращо по рамото. Но... Много хора не вярваха и че ще спра цигарите, защото пушех седемнадесет години по две и половина кутии на ден. Много хора не вярваха и че ще успея да завъртя някакъв бизнес, след като цял живот съм бил нечий аргатин. Много хора не вярваха и когато казах, че ще отида на концерт на Ерик Клептън в Роял Албърт Хол. Недоверието им само ме амбицира повече. :) Децата ми пораснаха. Големият отиде да учи в Единбург от тази есен с изричната заръка да се установи за постоянно там и да си идва само в България само на почивка и на зъболекар. Малката има още три години, за да завърши и също(дай Боже) ще поеме на някъде. Със същите категорични поръчения - нито крачка назад. А след тях и аз. Знам, че много хора са на друго мнение по въпроса за емиграцията. Някои дори са агресивни в налагането на гледната си точка. Знам го, защото и аз съм бил като тях. И то от другата страна на барикадата. Когато приятелите ми заминаваха през 90-те, аз горещо им обяснявах, едва ли не с бой и сръдни, че не е правилно. Че ако всички заминем няма кой да оправи държавата. Че на нас се е паднало да променим мисленето, порядките...всичко. Почти се изпокарах с тях. Сега, петнадесет години по-късно, виждам, че не съм бил прав. И колкото и да е трудно, им го казвам - извинявайте, не бях прав. Сега (вече)виждам, че аз не съм оправил държавата, а тя е "оправила" мен. И продължава да ме "оправя" - грубо, брутално и без вазелин. И най-лошото е, че дори не и пука. Показва ми, демонстрира ми всеки ден, че така ще си ме "оправя" и за напред. Защото... ами, защото така. Защото може. Затова. И ако не ми харесва, да се махам. Е, ми... махам се. И ако поискам прошка, няма да е от държавата. Не! В никакъв случай. Ако поискам прошка, ще е от майка си. Ако поискам прошка, ще е от приятелите си. Ако поискам прошка, ще е дървото пред блока, в който съм израснал. Ако поискам прошка, ще е от гробовете на моите предци. Защото за мен това е Родината. А не скапаната държава. От нея не бих поискал нищо.