сряда, 24 юни 2009 г.


Теза

След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

Добромир Тонев
четвъртък, 18 юни 2009 г.

#47 Жъбар*


От около седмица ходя на зъболекар!
За тези, които ме познават, това има своето разумно обяснение - вероятно съм загубил бас. Иначе как, аджеба, ще отида сам и доброволно на зъбар??? И то шест дни подред??? И продължавам да ходя???
No way!
За останалите ще поясня.
Това е така, заради комбинацията от генетично заложени проблеми със зъбите, вроденият ми страх(или по-точно - първичен ужас) от зъболекарските инструменти, издаващи ОНЕЗИ звуци и гестаповците с червените автобуси идващи едно време в училище да ни зъбооздравяват.
Благодарение на всичко това, днес имам само три четвърти от пълния набор зъби в устата си, като като една трета от тях са произведение на един или друг магьосник. Освен това имам засилена(на съвсем първосигнало ниво) непоносимост към зъболечението и буйствам(малко) на зъболекарския стол. После, естествено, се извинявам, но няма полза.
Всичко това ме прави, меко казано, труден пациент.
Ето затова мога с гордост да заявя, че не съм загубил бас, положението не критично(другата причина, която би могла да ме накара вляза сам в ада) и аз съвсем доброволно и в пълно съзнание ходя всеки ден на зъболекар. И ще продължавам да ходя до момента, в който ми каже, че няма какво повече да се направи с наличния материал в устата ми.
ДА! Аз мога! Щом успях да спра цигарите след като осемнадесет години съм пушил по повече от две кутии на ден, значи мога да ходя И на зъболекар. Мога да ходя и по въже, сигурно. И като Майкъл Джексън сигурно мога. Ако поискам , де... :)
Е, дори и след години неуморна и непрестанна работа на зъболечителя, едва ли ще мога да се похваля с усмивката на Longanlon, особено с новия му аватар. Но се успокоявам с мисълта, че той пък никога няма да има усмивка като моята в момента. Хм, това прозвуча доста двусмислено... Сигурно и той би се успокоил с тази мисъл. :)


Цялата тази изповед има за цел да ме извини пред хората, на чиито блогове съм редовен посетител и които не съм спрял да посещавам. Просто не съм състояние да мисля от постоянната болка и по тази причина основно чета и почти не пиша.
Това е. Сега трябва да се стягам отново за ИЗПИТАНИЕТО в десет часа.
Господи, помагай!



-------------------------------------------------------------------------------------
*Въпрос на произношение. Няма нищо общо с италианците. Резултат от моментните липси и допълнителните подутини в устата ми.
сряда, 10 юни 2009 г.

"Мойта малка дъщеря" в петък става на ТРИНАДЕСЕТ!!! Което иде да рече, че аз съм на ...
А, бе май ще излезем набори с Йода. Както вече се оплаках на околните, аз не просто не съм поканен(не, че съм се занатискал, де) на партито, а направо съм нежелан.
"На другите татковците им идват само накрая, за да платят."
Как е, а?
И мислите, че това е всичко? Не. Има и продължение:
"Но ти можеш направо да ми дадеш парите, аз ще се оправя. Ти НЯМА НУЖДА да идваш. Само ще ми покажеш как да снимам с твоя фотоапарат."


"НЯМА НУЖДА" ???


Сега всички ще се хвърлят да ми обясняват, че това е животът, че е нормално и "чакай да видиш след още една-две години..."
Ами, аз си ги знам тези работи. И преди ги знаех - и като бях на тринадесет, и като се жених, и като се раждаха децата ми - знам ги, бе! И сега ги знам.
Ама не помага.