четвъртък, 9 декември 2010 г.
Малко късно ги открих, но ми допаднаха много. Намерих ги покрай "ORION":


Витката им:


Разровете се в "тубата" за техни композиции - много приятни за ухото.
вторник, 30 ноември 2010 г.

№87 HELLO

Както и предния пост, така и този започва с "ЗДРАВЕЙТЕ".
Този път ""ЗДРАВЕЙТЕ"-то обаче има продължение - WEEN:


На одобряващите ще кажа:
БЛАГОДАРЯ!

На обичайните заподозрени ще кажа:
ДА, да... Знам.

На критикуващите мога да кажа(но не бих), че ще си преместя мнението(им) в другия си крачол.

На едни хора(?!) от БургаЗ ще кажа едно важно нещо.

На една приятелка казвам:
Постоянно се сещам за теб. Честно.

А на съседите още сега ще им кажа:
сряда, 24 ноември 2010 г.


"Здравейте!"
Това е написано най-отгоре, само че в другия режим на "кирилицата".
Не е нищо интригуващо. И по-надолу няма да бъде. Няма да казвам нищо важно. Няма тайни, няма разкрития(е, не знам за съседката, която е към края на деветия месец) и няма сензации.
Толкова за тези, чиито блогрол ме изтикал нагоре - не си губете времето, ако Ви е ценно.
На случайно преминаващите искам да кажа, че са сбъркали адреса.
На останалите - 'брутру!
Толкова от комитета по посрещането.
Сега да съобщя защо, аджеба, точно днес съм решил да се разпиша. Причините са единадесет, но в момента се сещам само за три:
- Светла има рожден ден. Честито, Светле!
- отдавна не съм се вяскал. Честито и на мен!
- третата отиде при останалите осем.
Както и да е.
Вметка.
На намръщените физиономии искам да повторя - аз Ви казах. Още в началото. Бегай!
Край на вметката.
Край на вдъхновението.
Край на съобщението.


Исках още неща да Ви кажа, обаче...напоследък въобще не ми се говори и пише. Мързелува ми се, а с това се справям отлично. Имам особено добри постижения в тази област. Доказателство за това са и поредните няколко килограма, които качих. Дет' се вика - пазя форма. Пък била тя и кръгла.
Обаче ми е гот. Много гот.
Та, така...
Прегледах блоговете.
Прегледах новините.
Прегледах порното.
Само новото, разбира се. Нищо интересно вече пети ден! Срамота! :)
Разписах се в нЕкои форумЕ.
Отивам да се мърляча.
Хубав ден!
събота, 2 октомври 2010 г.

Аз щастлив. :)
неделя, 19 септември 2010 г.
Току-що Димитър Бербатов вкара абсолютно невероятен(втори) гол от задна ножица във вратата на Ливърпул. Вероятно, утре ще го качат в нета и ще сложа и клипче, но сега искам да Ви кажа следното - направо "пуснах жълтичко" от кеф!
Браво!


Естествено, бравото е за Митко - другото го може всеки. :)


Допълнение.
Мачът завърши 3:2 за Ман. Юнайтед с три гола на Бербатов.
Уникалният гол тук.
петък, 6 август 2010 г.
За разлика от нормалните нива на "селяния" в родния ми южен град, които варират между 113-118%, днес се наблюдава количествено и качествено завишение. Причината?
"Планета чалга" е в града и 'сичкото сган се е натъкмило да се изсипе на стадиона. При тези 32С градуса навън ще се получи прекрасно сливане на пот и страсти - едно незабравимо преживяване.
Жалко, че ще пропусна. Налага се да си остана вкъщи да правя компания на "Самотния" Джак и тъжния Ерик.
Съдба...
сряда, 14 юли 2010 г.


Тук има .pdf за по-нетърпеливите, а това е обложката:

Книжката заминава най-напред за Варна при гарджето и Нели.. След това има запазено място в София. После ще видим.


P.S.
Използвам възможността да благодаря на Вузеви за излязлата преди дни от печат ТУП!. На мен като не-специалист, преводът на Катя Анчева ми хареса - няма нищо общо с Гугълтранслейтският превод на "Пощоряване".
Браво, Катя.
вторник, 29 юни 2010 г.
да се въздържа. Видяното при Христо Блажев сякаш ме помоли да Ви го покажа и аз - шансът да го видят повече хора се увеличава. Ето
тук!
Рядко добро попадение. Браво!
сряда, 23 юни 2010 г.

#80 Next?

Снощи бях тук:

Мога да го опиша кратичко - РАЗМАЗВАНЕ!
А днес?
Днес с поглед напред...

На тези, които ми завиждат мъничко, нека кажа - днес бе един от най-отвратителните дни в последните ми две години. Каръшки ден с много нерви. Но зарядът от снощи свърши работа. Добра работа!
петък, 11 юни 2010 г.


За тези, които не са запознати, нека кажа, че след като се видя как четирите(а може би и пет) "паяка" не могат да насмогнат да извозват неправилно паркирали автомобили, и Хасково най-после посиня. Тоест, централната градска част и голяма част от първа зона около нея, станаха "синя зона". Няма лошо, ред трябва да има. Минаха, нарисуваха в синичко, отпечатаха заверени в МФ бланки, наеха бая хора и машинката се завъртя. "Паяците" натиснаха кварталите, а в центъра човек може да си избере на кого да плати - на общината или на частните паркинги.
Обаче...ако не сте "човек", а инвалид?
На паркингите с бариери, били те частни или общински, места за инвалиди не са предвидени. Вероятно защото системата на таксуване на входа не го позволява. Вероятно и в останалата част от Европа, а и в Щатите е така. :)
Не съм запознат в подробности.
На частните паркинги, на които таксуването не е автоматизирано, а се извършва от служител, за инвалидите има предвидени места. Дори и да са необозначени, дори обозначените да са случайно или не заети от не-инвалидни коли, служителите подхождат с разбиране и никога няма да Ви върнат или таксуват. Разбира се, задължително става дума за коли, които по документи са инвалидни, управлявани от инвалид или от единствено упълномощеното за тази цел лице в присъствието на инвалида.
На общинските паркинги, тип "Синя зона" този въпрос още не е разрешен. Няма поставени указателни табели за гарантираните по закон брой места за инвалиди. А както каза един инкасаторите(Борислав Бойдев), инструкциите са, че "докато този въпрос не реши(от общината), всички ще си плащат. Независимо дали са инвалиди или не."
Вероятно в общината този въпрос се обсъжда и в най-скоро време ще се подходи към решаването му с нужния такт и прагматичност - запазена марка на Хасковска община. :)
А дотогава, инвалидите, които имат работа в центъра да се молят до мястото, на което отиват да има частен паркинг и да има свободни места на него.
Пример:
Ако сте инвалид и имате работа в общината, най-близкият безплатен за Вас паркинг е на повече от триста метра - до читалище "Зара" или на паркинга до Областен съвет. Ако има място.
А ако спрете на забранено, "паякът" услужливо ще Ви транспортира колата до наказателния паркинг, откъдето можете да си я вземете без да платите глоба след представяне на ТЕЛК-решението. Е, за да отидете до наказателния паркинг, вероятно ще се бръкнете 2 лв. за такси, но това вече не е проблем на общината, а Ваш.
Успех!


Забележка:
Аз самият не съм инвалид и не съм пряко заинтересована страна. Но имам двама приятели инвалиди, и двама имат проблем с двигателния апарат, и за двамата ходенето не е почивка или удоволствие, а изпитание. А в жегите на лятото си е направо премеждие.
вторник, 1 юни 2010 г.
освен ако не си си приготвил левчето.:
четвъртък, 27 май 2010 г.

#77 Порив

Аз, по принцип, не пускам такива постове. Обаче...аз по принцип и не пия.
А пък напоследък съм станал доста безпринципен, та...
Във връзка с прекрасното настроение, с което се събудих, а така също и с прекрасното настроение с което си легнах, много ми напира(както казваше героят на Т. Колев) да Ви поздравя с една песен.
Заповядайте: video
понеделник, 17 май 2010 г.

#76 Some news

Някои от нас чакат нещо...

...


Отиде си един от любимите ми гласове.
Отиде си една от легендите на рока.
Отиде си един приятел.
Отиде си Дио.
Лека му пръст.
събота, 15 май 2010 г.
" - Чук - чук - чук?
- Кой чука??
- Който може!"

Дядо Коледа дойде отново.
:)
вторник, 4 май 2010 г.
А жена ми най-после се боядиса черна. Е, със сини и не-дотам-сини ивици, заради кичурите... но все пак е стъпка към съвършенството.
Втора седмица ходим на гьола да Идем пържоли, този път забрахме "бейбито" ти - единственото дете там му разказа играта. Ще се учудя ако продължи да идва дори на ежепетъчните среши - пострада лошо. :)
Сменям колите за работа постоянно, а всъщност днес се замислих за "патаретка", с която да си "джъткам" насам-натам по повредите.
Нося ризи. Нарича се "служебен ангажимент" - жена ми ги купува, а аз се ангажирам да ги нося. В тая жега ми "вървят" по три на ден. Ама съм "ебати пича"! Вероятно. :)
Нещо си крива*, развяваш "аривидерчи"-та пред лицето на опасността, но моят мексикански се изчерпва с първите три серии на "Изаура", За сметка на това, и днес(а и вчера) крещях на пешеходците на латински. Щото те пък български не разбират и съзнанието им е толкова целенасочено в нарушаването на РЕДА, че каквото и да им изкрещи човек, те си чуват само "...майката".
Пламен си поръча пушка. И топчета. Пламене, извинявай.
Сонарът ни трябва в този момент да излита от Канада. Ако си оправят графика заради закъсненията. Имам среща с него утре следобяд в Калофер. Или в Елхово. Или в Сливен. Но тук, отсам Атлантика. Тоест, разстояние, което можем да "вземем" и с кола. Или с фанта. Или с "патаретка", ако сме леееко изнервени.
Малко ме наболяват краката, но аз имам право. Както и Софийския университет. Е, той има и други специалности. Но на мен и тази ми стига.
Не пия вкъщи. Знам, че е смешно, но не е виц. Тоест, виц е, но не е смешен. Е, ми, не ми се пие. Да, да...знам, че дракони и комунизъм не съществуват изобщо. А аз и по принцип не пия. Просто бях силно безпринципен доста време... Затова и сега се чувствам притеснен. И те също. Принципите, де.
Ми, май това е. Радвам се, че се "чухме". Обаждай се по-често.



* Едно малко пояснение - този пост всъщност е коментар при Теда, но после реших, че ограничението за брой символи ще го разреже на парчета и затова го преместих тук. Не го четете, лично е. Особено онова за краката.
:)
петък, 16 април 2010 г.

#73 Evolution







And now:




И накрая, нека се изфукам с нова си решетка - директна поръчка от ССТ(Студио Селски Тунинг):


Каквото и да си говорим - гъзарията топли! Сега селските ергени ще въздишат подире ми, а аз ще се успокоявам с тази мисъл всеки път, когато лежа под "НИВА"-та.
Обаче съм гъзар, както спомена една от любимите ми варненки наскоро.
А утре отивам на световното изложение на "Лада НИВА" в Калофер. Мисля, че от раз ще вляза в челната тройка.
Конкуренцията е жестока, но аз имам своите шансове.
Поживём, увидим...




P.S.
Снимките, естествено са по-големички. Особено новите. "Maxim"-ът на предната седалка е стар - синът ми го даде, да плакна очите.
вторник, 30 март 2010 г.

№72 Сън




Представете една голя-я-я-яма равнина – до където Ви стига погледа, все е трева. Е, не е равна като като тепсия, има малки хълмчета, още по-малки вдлъбнатинки тук-там...
Но няма синори. Никъде. И е зелена – едно голямо зелено море, полюшвано от вятъра.
А сега вижте детето. Зелените вълни почти го скриват от погледа ни за миг и само златната му коса от време на време изскача над тях.
А очите му? Ах, очите му... Те са много бледо сиви, когато погледне небето, почти зелени, когато отразяват тревата и някак странно жълто-кафяви, когато срещнат погледа ни. Задават безброй въпроси, които устата не смогва да изрече, носят отговорите на куп още незададени въпроси и най-важното - излъчват щастие.
Детето тича, пада, става, гони нещо свое си и размахва ръце, за да го хване, а вятърът донася до нас онзи неподправен, чист детски смях, който ни кара да се усмихваме неволно.


Това дете съм аз. И тревата не е точно трева, а е жито. Високо е цял бой, защото аз съм малък и то ме покрива. На тати дланта е голяма, колкото тавата за кекс, той е толкова силен, че може да ме вдигне и само с една ръка, а на мама целувката сутрин е най-нежното докосване, заради което се преструвам, че спя, докато тя ме усети. Сестра ми е само едно сладко бебе, което обаче много плаче, а светът е прекрасен.
Да, светът е прекрасен!









снимка:palousepanorama.com
вторник, 16 март 2010 г.


Готова. Най-после. Отново благодаря на екипа. Да, чувствам някои от тези хора вече като екип.
Едната бройка отново е предвидена да пътува от човек на човек за четене, започвайки от Рошавата гарга. После ще видим на къде ще я отвее вятърът.
Поздрав за всички поклонници!

сряда, 24 февруари 2010 г.



В най-скоро време ще се появи и следващата книга на Тери Пратчет, издаването на която е заслуга само на ентусиасти. Вина за издаването (ще) носят:

Любителски превод от английски: de Cyrvool ®, 2008
Сътрудничество в превода и редакция: i_m_i и Deimiana, 2008
Предпечат: daff
Дообработка на корицата: Haplio

Тиражът отново е главозамайвайщ - 5(пет) броя и естествено, най-запалените почитатели ще получат по пощата картичка с автентичния подпис на Тифани.


Long live rock'n'roll!
петък, 19 февруари 2010 г.

#70 ...

Мда. Знам, че отдавна не съм писал тук. Смятам е по-добре, отколкото да спамя в блога. По същата причина не коментирам навсякъде - често авторът е казал всичко и няма какво да се добави. Но иначе чета - чета всички Ви, които сте в блогрола ми, чета редовно и всичко. Все пак, шест до осем часа на ден в Мрежата трябва да се уплътняват някак. :)
Но днес трябва да кажа нещо.
Сигурно е важно след толкова мълчание?
Да, важно е. За мен.
Ще я подкарам по-отдалече.
Тези, които ме познават знаят, че аз не съм набожен. Дори изразът "вярващ" трябва доста да се разшири, за да се приложи към мен. В църква влизам само по задължение, а и образът на Българската православна църква в момента не помага с нищо на приобщаването към лоното и. Възпитан съм далеч от религията, всъщност, първият ми досег с нея датира е в часовете по история на Българското Възраждане. Като дете не съм празнувал Коледа, защото не знаех за нея - у нас имаше само "Нова Година". Не съм кръщаван и не го смятам за необходимо. Бих се покръстил, ако децата ми искат да сключат църковен брак и за целта трябва и те да са кръстени. Тоест, отново по задължение.
Защо казвам всичко това?
Защото...днес е единственият ден в годината, в който влизам в църквата по своя воля. И с желание.
На деветнадесети февруари, всяка година, отивам в църква и паля свещичка за Апостола. Защото той е вярвал в Бог.
А аз вярвам в Левски.
Вярвам, че е имал идеали и се е старал да живее според тях. Дали е успял? Да, мисля, че е успял. Няма друг българин, който да е толкова обичан от народа.
Дали е сбъркал някъде по пътя си? Сигурно. Никой не е безгрешен. Лично аз мисля, че се е терзал до края си, заради убийството на ратайчето.
Дали е светец? Не, не е светец, но за мен той е свят човек, защото е вярвал в Народа. Вярвал е истински, безкористно и без превземки. Затова и аз вярвам в Левски.
Може и да Ви звуча патетично, малко превзето и дори отстрани да изглежда пресилено, но на този ден аз мълчаливо му казвам какво съм свършил, къде съм сбъркал и как се старая да бъда по-добър човек.
Защото, гледайки ме от портрета си над компютъра ми или от снимката в колата ми, той ме кара да искам да бъда по-добър човек. Кара ме да се старая да бъда по-добър.
И аз съм му благодарен за това.
събота, 30 януари 2010 г.

# 69 Ubuntu


Дубр'утру, мили хора!
Това е първият ми пост под Линукс. Най-после се реших. Още не знам нищо, току що открих как да си стартирам кирилицата, благодарение на Гугъл и най-вече на ivodidov. Дори още не съм свикнал на разместените букви.
Но съм зареден с ентусиазъм (и други:) и ще се боря.
Обещавам!
А Вие бъдете здрави!
От тук до края на света!
сряда, 13 януари 2010 г.
Вчера бяхме на преглед в "Токуда". Имаме "Добре!".
Знам, че още е много рано да се радвам, но до вчера се опитвах дори да не мисля за това, което ще ми каже лекарят. А днес...днес имам надежда.
Не зная дали е помогнало, но благодаря на всички, които по един или друг начин, ни стикаха палци.
Благодаря Ви.