вторник, 14 октомври 2008 г.

#12 ...и други(Събин)

Две седмици вече не съм драсвал тук. Все се каня, ама пустий мързел...
Какво се случи през тези две седмици? Нищо особено.
"Работиме много,
работим от сутрин до здрач..."
Работата в момента е поносимо натоварена, ядва се.
А в неделя ходим за риба. Напоследък дори хващаме. Смешно, нали?
И на мен ми малко смешно, ама хващаме. Няма шега. Дотук, след Петя, дойде и Събчо(6кг) и още две-три бебета под четири килограма, които пуснахме да пораснат.
На няколко пъти работата беше на косъм, но косъма бе тънък и не издържаше.
Купихме си по-голям мотор - Меркюри, 25 к.с. С него лодката тук-там стъпва на вода. Много приятно усещане.
Вкъщи също ежедневието минава без сериозни сътресния. Оказа се, че липсата на паричен недостиг помага много за рабирателството в семейството.
Какво имам предвид? - Пояснявам.
Усещам назрява скандал. "Началничката" е настроена войнствено и вече е набрала инерция по склона. Не може да бъде спряна. Затова избирам единственото правилно решение - леекичко я побутвам, колкото да смени посоката и да излее яда си на ... който и да е там. Правителството, съдбата, съседката, дето се фръцка с новите си скъпи ботуши. "Поне да приличаха на нещо!"
Оп!!! Тука е! Вълшебната реплика във вълшебния момент:
Ами, коте, вземи си купи едни ботуши, и без това идва сезона. И вземи и покажи на тая "мърла"(тук леко преигравам и се опитвам да не се разхиля), какво означава хубави ботуши.
Следва разбиващото:
Ако намериш, де. То сега вече трудно се намират добри обувки.
Оттук нататък следват обяснения къде е "мернала" някакви, които еди какво си. И едни други дето...
Слушам известно време ангажирано и с ендшпила
"Знам, че ще избереш нещо НАИСТИНА хубаво"
я оставям да планира.
Както казваше татко - "Леко, меко и технично, в стила на майсторите."



P.S.
Понякога ме налягат съмнения кой кого манипулира, но всъщност, има ли значение...

Публикуване на коментар