сряда, 22 април 2009 г.
Има дни, в които се събуждаш с някакво безпричинно безпокойство. Сякаш нещо много важно, което трябвало да бъде свършено вчера, не е било свършено. А днес е късно.
Сякаш нещо неприятно предстои и тягостното очакване е достигнало своята кулминационна точка и не ти дава да дишаш. Като сумист, седнал на гърдите ти.
Не ти се гледат хора. Никакви! Ни чужди, ни свои.
Не ти се говори. С никой!
Ако има начин да не отидеш на работа, да се затвориш някъде сам и да тъгуваш. Винаги има за какво. Освен ако не си абсолютно дърво.
Да слушаш музиката, която те прави по-земен и по-човек...
Да си сипеш "Jack" и да се разтопиш.
Да си поплачеш, ако отдавна си забравил как.
Пристъп на депресия? На кого му пука...
Утре пак ще си със задачите, проблемите, приятелите, усмивките, децата, жената, мечтите, колата, работата, колегите, нервите, съседите и целия останал свят.
Но днес! Днес си само ти.
Мда. Има такива дни.
Да,има дни в които не ти се става от леглото.Иска ти се да се завиеш през глава и да се събудиш чак утре,с тайната надежда всичко кофти да се е стопило в мъглата на живота.Има дни,в които ми се иска да не съм аз и да не съм тук.Особено като вали навън,такова време ме кара да се чувствам като прегазена катерица.Всичко ми е криво,всички са ми криви,всичко ми пречи.И непрестанно ми се плаче,а като се запитам за какво-нямам отговор.Наляга ме и моята запазена марка-носталгията по неизживяното.Мразя дъжда и мъглата...мразя и тъмните облаци...особено ако са и душевни.
Ее, наздраве за тези дни.
Бе как го правиш тва с :"..днес само си ТИ"??
На мен сеемнайсти етаж( 17-ти! етаж!) ми се струва твърде ниско).., а ти..И аз искам да си имам "днес само съм АЗ"..Или пак не съм разбрала?!:)
"Мда. Има такива дни." - Лошото е, ако са много:). При все, че ги описваш направо апетитно.