Чувал бях, че депресията се лекувала с shopping-терапия. Да, но не бях пробвал. Вчера реших да проверя наистина ли съм в депресия. Ако терапията помогне, значи наистина е имало нещо такова.
Ако не помогне - вероятно ще изпадна в депресия като се прибера и "ударя чертата". Резултатите са налице:
Новите ми воблери:

Новият ми рутер:

Новата ми шапка:

До тук с показването на покупките. Е, има още някои дреболии, дето радват, но за тях тях няма да споменавам. Че току виж, булката погледнала тука. И после ще трябва да купувам я обувки, я някаква дрешка, я нещо друго(супер наложително). От което ще изпадна в депресия отново, после пак ще я лекувам така... И въобще, влиза се в един порочен кръг, от който няма измъкване. Много хора са се плъзали по тази опасно наклонена плоскост и само малцина от тях са успявали да се разминат с дъното.
Ейййй, ама как боравя само с геометрията, а? "Кръг", "плоскост", "влиза-излиза"...
Е, то всичкото не е баш геометрия, но пък боравенето...
А, бе, дрънкам си ги днес с ушите...само глупости ми са в главата.
Което иде да покаже, че вече съм си аз. Или по-скоро "ние". Аз и моят въображаем приятел Евлоги. И нашето морско свинче Караманчо, което е с разстройство. Тежко душевно разстройство - мисли се пингвин, а всички знаят, че е лебед.
Както и да е.
"Всичко ще се оправи. Важното е младите да се обичат. Ние ще помагаме с каквото можем от село."
Не, не съм се напушил. Нито съм пил, каквото и да било. Просто ми е готино. Даже май повече, отколкото трябва. Я да ида и да върна шапката...