Днес, преглеждайки(отново) блога на принцесата, се спрях за n-ти път поста със стоте неща, които е написала за себе си. Много смело.
Отдавна си мисля за това, че познаваме хората в Мрежата само по това, което те са решили да напишат за себе си. Изграждаме си за тях представа на базата на избрани парченца от мозайката на цялостния им образ. Естествено е всеки да се опитва да покаже най-доброто от себе си. И съзнателно или не, да пропусне някоя ми друга
"дребна подробност", показваща го в нежелана от него светлина.
Много е вероятно зад наглед приятния събеседник да се крие...м-м-м...нещо друго. Естествено, не говоря за конкретно за някого.
По-скоро визирам себе си. Често повтарям на хората да се опитат да се погледнат отстрани, с поледа на околните. Много от тях не могат, много от тях не искат от страх, че няма да им хареса гледката. А има и такива, които знаят какво ще видят, но не им пука.
Е, аз днес ще се опитам да кажа някои неща, които знам за себе си. Ще си спестя суперлативите и ще наблегна точно на онези, премълчаваните. С повечето от тях се опитвам да се преборя. С някои успявам, с друга част май не. Предполагам, така е с всеки.
Няма да ги подреждам по някакъв ред, просто ще записвам всичко, за което се сетя.

- не съм достатъчно висок.
Щеше ми се и аз катоЖоро да имам някой сантиметър в повече... Ама нямам. Дори синът ми е по-висок от мен. Вече.

- нямам зелени очи.
Нямам дори сини! Което считам за основна причина за моята неосъществена кариера на секс символ.

-откакто спрях да пуша(за малко) съм качил ...килорами.
Истината е, че качих 12кг и сега приличам на хамстер, комуто са подарили голяма ябълка. Както знаете, хамстерите, за разлика от кучетата, не си заравят храната за после, а си я складират в бузите.

- много съм нервен.
По-точно(но не и по-лесно) е да се каже сприхав. Лесно се паля, бързо избухвам, често за глупости. В много моменти съм нетърпим и благодаря на близките ми хора, че пренебрегват този fuckТ, заради мен.

- говоря на диалект
За разлика от книжовният език, който ползвам, когато пиша, в ежедневието съм обикновен хасковски селяк. Много ми се иска да се оправдая със средата, но не би било честно. Сестра ми също живе тук, но това не и пречи да говори като човек.
Също така, много ми се иска да кажа, че се старая да се поправя. Но ще излъжа - опитвам се, но не се старая.

-напоследък псувам. Много.
Псувам и то като каруцар. Много често псувам непознати хора, нарушаващи ЗДП, използвайки думи, които чувайки на запис, ме карат да потъвам в земята от срам. Боря се с това.

- прекалено строг съм към децата си.
Това е, защото искам да станат най-напред "хора" и след това "успели". Много помага ако се гордеят със себе си, особено ако има защо.

- измързелявам.
Всъщност, не ме мързи да свърша нещо, ако го започна. Но напоследък ме домързява ме да го започна. Работя по въпроса. Жена ми ми помага.

- станал съм егоист.
Прекарвам всяка неделя, отивайки на риба, вместо да използвам времето, за да бъда със семейството си. При все, че оценявам колко малко време ми остава, преди децата ми да станат напълно самостоятелни. Вземам мерки.

- харесвам предимно старите неща.
Жените са единственото изключение от това иначе желязно правило. Но обожавам старата музика(предимно рок и блус), старите филми, старите нрави и не на последно място - старите коли. Имам три - две по на двадесет + години и една на петнадесет. Тази, последната не я харесвам. Бях решил без снимки, но не мога да се въздържа. Мечтая за това:


- заядлив съм.
Специалността ми са подхвърлените немарливо пиперливи забежки. Много съм силен там. Та чак досаден. За да ми се връща тъпкано обаче, синът ми върви по моите стъпки с по-големи от моите крачки и напоследък "ме бие с моите камъни по моята глава".

- пия редовно
Е, не пия много, 50-130г на вечер. Но всяка вечер. Не се напивам, а и когато го правя, нямам тежко пиянство - отивам и си лягам.

- не обичам гости.
У нас по правило идват само хора, които не се чувстват на гости. "Наши хора". По същата причина не обичам да ходя на гости - ходя само там, където не се чувствам гостенин.

- мразя оправданията
Което прави разговорите с мен трудни. Вярвам в принципа, че ако човек иска да свърши работа, ще намери начин. А ако не иска, ще намери оправдание.

Тук смятам да затварям списъка, позовавайки се на петата поправка на американската конституция, даваща право да не свидетелстваме срещу себе си. Предполагам съм казал достатъчно и на базата на новоизнесените данни, много от Вас няма да ми предложат брак. За което им благодаря. На останалите - отговорът ми е "Не!". Вече имам един брак и това, което научих от него е - да сядам при възможност на ъгъла на масата и да се навирам в метящите по центъра циганки, та белким никой не ме вземе в следващите седем(или девет) години.
Засега помага.