петък, 22 май 2009 г.
От къде да започна?
Ами, нека е от това, че в КАТ има промени.
За да не влагам лично отношение, което ще е под въздействие на все още топлите ми преживявания от последните часове, ще се опитам само да изброя фактите. И промените.
Първо фактите.
В КАТ няма опашки. Казаха ми, че заради кризата коли не се купуват и продават и в КАТ все едно е паднала бомба. Вярно.
Освен това, ми казаха, че в КАТ има въведена нова(за града) организация на работа, която още повече спомага за липсата на опашки. В КАТ дори има това:
ХАРТА НА КЛИЕНТА










Как е, а? Европейска работа, нали?





Но да се върна на фактите. Поглед от страната на клиента. Личен. Преживян. Само факти и никакви чувства.
Начало.
Четвъртък, 21.05.2009г.
Знаейки, че обикновено в КАТ си отиват поне два дни и не знаейки(още) изброеното по-горе, решавам в четвъртък следобед, към 16.20 часа да започна обиколката. Целта е да прехвърля колата на мое име. Времето е избрано съзнателно на базата на предишен опит.
Отивам. Чудесна преценка - в КАТ наистина почти няма хора. За десет минути(!) успявам да си пусна документите и да отида на канала за сверка рама/двигател. Номерата са на лесно място и съвпадат. Прекрасно!
Една надежда бавно надига глава в мен, пробуждайки отдавна забравеното чувство на благодарност към експедитивни държавни служители.
На излизане от канала спирам на валовете за проверка на спирачките.
Предни? Има.
Задни? Чудесно.
Ръчна? А!
Я пак - ръчна?
"Едното ти колело не държи ДОСТАТЪЧНО. Ще се видим като го оправиш."
Момент на паника. Но само момент. Светлината в края на тунела все пак се оказа от идващия насреща влак. Е, рано било за надеждата. Какво си очаквал - всичко днес??? Хе хе! Наивник. Мечтател. Романтик, бих казАл.
Както и да е. Не споря и не мрънкам на човека - това му е работата. Освен това е прав - държи колелото, но не достатъчно. Примирен, изваждам колата от канала и тръгвам към майстора. Обяснявам му ситуацията, а той ме гледа внимателно - да не би да го поднасям нещо. Не, не го поднасям.
Взема звездогаечен <13>, слиза под колата и излиза след невероятните петнадесет секунди! Почти като времето на Шумахер в бокса на Ферари. "Готова е. Бягай!"
Бягай, ама вече е късно. Утре вече...

А ето го и "утре"-то. Решавам да отида малко по-рано, та ако пак нещо се закучи да имам време за реагиране. Опаааа, изненада! В КАТ има едва ли не сватба. Минавам канала бързо(спирачките са бетон) и отивам на гише #2. Където ако има служител, той ще ме обслужи за по-малко от минута. Така и стана - след тринадесет минути ме обслужиха за петдесет секунди. Експедитивно, нали? Браво!
Внимание! Тук вече ще стане дума за промените!
Половината документи вече не се движат с вас от канала до гише #2, от гише #2 до гише #3 и т.н. Те се придвижват служебно. Тоест, служебните лица си ги предават сами един на друг. Същите служители, които ги обработват. Тоест, за да придвижи моите документи от канала до второ гише, служителят трябва да спре работата си на канала и да отиде до гишето. И така всеки път, за всеки клиент. Аналогична е ситуацията нататък по веригата.
Ново също е даването на номерче за ред, с което се избягва блъскането пред гишетата. Служителките извикват всеки, чийто ред е дошъл. Ако има проблем с документите, изпращат го да си ги оправи и след време(?) пак го викат.
С номерцата се решава и проблема с т. нар. "наши хора" - няма пререждане, всеки си знае номера и чува кой номер следва. Е, ако поседите по-дълго... Оп, грешка!
Втори опит. Е, КАТО поседите по-дълго, чакайки реда си, може да Ви направи неволно впечатление как същите служители, които Ви обслужват се движат с разни документи, следвани плътно от разни хора, които са дошли, ама точно преди малко. Но ако се замислите повечко - тези хорица сигурно са били върнати по-рано и служителите, за да им спестят чакането отново, им помагат. Защото и служителите МОГАТ да бъдат хора, нали? Така трябва да е. Макар да не се получава с всички, които са били върнати за едно или друго. Но, както и да е. "Всеки знае себе си."
Та, вземам си аз документите и номерчето от второ гише и отивам да чакам да ме повикат от трето. До моя номер остават още петнадесет, средно по десет минути на човек, плюс почивката от 15.00 до 15.15 часа - значи, имам повече от два часа и половина време. Време за себе си. Време, което никой друг, освен държавата не може да ми осигури. И което дори аз не бих могъл да си дам, просто защото не мога да си го позволя по чисто финансови причини - трябва да се работи.
За да не разтягам още много локумите, ще Ви кажа само, че редът ми дойде в 16.45 часа. После се оказа, че единият служител е объркал нещо в документите. Е, случва се, при толкова много хора... Върнах се при него, но той в момента излизаше по друга работа(вероятно също спешна) и се наложи да го почакам. На косъм хванах банката, която затваря гишето си автоматично в 17.00 и пак при служителката от "трето". "Бягай БЪРЗО да хванеш момчетата да ти свалят номерата и ги помоли да те изчакат, за да ти сложат новите." Защото следват събота и неделя, а без стари и нови номера за къде е таз кола?
Та, след почти три часа, прекаране в кибичене като "следствен" в душната чакалня и опити да не заспя, се наложи да последните двадесет минути да тичам като луд от едно гише на друго и да моля този и онзи да свърши работа. Неговата си работа. "Българска му работа". За която му плащам аз, клиентът. Аз, данъкоплатецът. Защото аз си плащам всички данъци редовно и в срок.
Разгледахте ли хартата на клиента?
Моля, обърнете внимание на последното изречение. Онова за атмосферата.
Е, аз дадох всичко от себе си. Всичко, което ми бе поискано. Особено търпението.
Но такава "приятна атмосфера" не усетих.Вярно, и двата климатика в общото помещение за клиенти бяха изключени, а от отворените за момент гишета на служителите лъхаше свеж, хладен въздух...
Толкова за атмосферата.
Толкова за промените.
  1. Значи нашето образцово обслужване е образцово, ама не съвсем...
    Приятната атмосфера е приятна, ама не съвсем...
    При нас се избягват "своитте" хора, ама не съвсем...
    Ей - всичката ни е все не съвсем!
    Пууу!

    Пък ти и аз, и другите като нас ще си плащаме, щото сме граждани със съзнание...

  2. Хахахахахаххааххаахх...
    Това е.Просто- хахахахахаххахаха...

Публикуване на коментар