сряда, 10 юни 2009 г.
"Мойта малка дъщеря" в петък става на ТРИНАДЕСЕТ!!! Което иде да рече, че аз съм на ...
А, бе май ще излезем набори с Йода. Както вече се оплаках на околните, аз не просто не съм поканен(не, че съм се занатискал, де) на партито, а направо съм нежелан.
"На другите татковците им идват само накрая, за да платят."
Как е, а?
И мислите, че това е всичко? Не. Има и продължение:
"Но ти можеш направо да ми дадеш парите, аз ще се оправя. Ти НЯМА НУЖДА да идваш. Само ще ми покажеш как да снимам с твоя фотоапарат."
"НЯМА НУЖДА" ???
Сега всички ще се хвърлят да ми обясняват, че това е животът, че е нормално и "чакай да видиш след още една-две години..."
Ами, аз си ги знам тези работи. И преди ги знаех - и като бях на тринадесет, и като се жених, и като се раждаха децата ми - знам ги, бе! И сега ги знам.
Ама не помага.
Не помага, ама няма как.
Бъди куражлия и приемай по-философски тези моменти.
Според мен по-важното е, когато каже "Имам нужда от ..." ти да си насреща.
Честит празник на дъщеря ти! Да е здрава и да стане свестен човек! Тогава и ти ще си щастлив. Нали?
:)
Мда, както и аз споделих с околните, моя син, когато навърши януари 14 лета, само ми се обади да ходя да му платя купона, но след като прозвуча следното:- "мамЕ, изчакай да излезнем всички от пицарията и тогава ти влез".
Така е, Морте, остаряваме:)) Жива и здрава да ти е щерката в аванс.Другото- като дойде петък:)
Ох-ох-ох :D:D:D... Извинявай, че се усмихвам така широко, не е от зло, напротив, мило ми е!! Не съм го изпитвала на свой гръб още, освен от обратната страна; но да си знаеш, че не е от остаряването (такова няма), а от шеметната бездна на внезапното порастване (такова пък винаги има) :))). Хай да ти е жива и здрава, и всички вие покрай нея, а другото самО ще се намести!!
Kenkal, права си - важното е да си насреща, когато те повикат; независимо от всичко друго...
Ирония, дали влизаш, когато всички излязат, или ги чакаш да излязат, за да си тръгнеш - важното е, че без теб не минава:)). Жив и здрав и твоят, нищо че със закъснение!!
хахахаха, това ме разсмя наистина! Родителите може само да дават парите, за друго не стават. :D
А вече не е ли модерно вкъщи да се празнува?!?
@ kenkal
Аз съм куражлия - сега ще ходя на зъболекар. Доброволно и без да съм загубил облог. В моя случай това си направо подвиг, защото мога да понеса да ми шият някаква рана без упойка, но звука на зъболекарските инстреументи ми действа първосигнално на нервите и ...малко буйствам. Дори не го съзнавам, при това.
Относно философския поглед - според повечето ми приятели гледам дори прекалено философски на живота.
А за "Имам нужда..." - всъщност, за това живея.
ТедО, сина ти го разбирам, че не иска да те виждат. Аз нали на скоро те видях - ми, право е детето. Ти хич не си гледане.
:) :) :)
Да, да, знам, че ме обичаш и затова ми прощаваш... :)
@satyS
Остаряване има. Ще те видя след трийсетина годинки, като станеш на моите... :)
@ C.O.
И аз се смях Идиотова като каза за сина си. За нейния случай(а и за всеки друг) е смешно, но когато разказваш в първо лице си е страшничко.
"Вкъщи" е модерно само ако живееш в Оринж Каунти.
Благодаря Ви за пожеланията.
Да Ви се връщат тъпкано!
Хохохохо... това за след 30те годинки, кто ми оставали до твоите:)))... Морт, ако взема да го коментирам, ще стане тъжно (не за теб, а за мен:) ), затова няма; поводът в момента е хубав и нека да не го развалям.
Благодаря за пожеланията!!
Ха-ха, това аз ли съм го писала ? :-))) Моята навърши 13 през март и разговорът беше приблизително същият. Еми кво да правя, и аз склоних накрая - дадох и парите, и да се спасява сама. Ооох и ние бяхме такива : "Мамо, не ме изпращай до училище, вече съм голяма" , "Не ме целувай пред съучениците, да не ми се смеят" и тъй нататък, и т.н ... :-)
>"И преди ги знаех - ... И сега ги знам.
Ама не помага. "
Това е!
В две думи хилядолетната история на конфликта между поколенията.
Да ти е жива и здрава :)
Ех, старост-нерадост, уви.
Все пак, хайде, да не стоиш как да е, но не бих се съгласила да ме отсвирят тотално. Отиди накрая, провери всички здрави и читави ли са :)
И честит рожден ден на не-толкова-малката-ти вече дъщеря.
Съвсем порастнала е :) Аз на нейната възраст тъкмо се учих как по дяволите става това гнусно нещо целувката с език :)Докато се чудих и маех, Тошко от 7Б клас, ми показа :) От тук нататък те очаква трудното :)
@ nousha
@ Бу
Благодаря.
@ princesss
Не беше нужно да бъркаме в раната с пръст. Хайде Тошко да вземе да изчака още малко, че "нещо мноу мий нервну" напоследък... А пък тенденциите да ми става все по нервно са ми до болка ясни. А ние с болката сме много "гъсти".
:) :)
Гледай сега, Тошковците са с много буйни хормони, а аз съм длъжна да те предупредя, като не чак толкова отдавна била на 13 :) Няма да се излекуваш, спокойно :) Баща ми още ме ревнува :)
Племенницата ми е на 12 - баща й се е изприщил, щото "разни котараци вече се въртят около блока, че и на гости идват, ама ше ги науча аз"
тъй че, стягай се и за това :)
Имам 3(три), дъщери.
Няма да ти обяснявам какво ти предстои...
Наистина не помага, а и много състарява :P
Да ти е жива и здрава!
Другото - всяко по реда си.
Днес е петък. Честита рожденничка!! И сега се сещам,че е и близнак- муа-ха-хааа( зловещо) :))))
Здравичка, умничка( не като баща си, а повече от него) и с късмета да си върви напред:))
Да ви е жива и здрава!
И не се притеснявай пък толкова, де. Има и свестни мъже:)
И на Вас благодаря за пожеланията.
Но ще отговоря конкретно само на alice - свестни има много, ама мъжете са малко.
В последната минута, но и аз да го кажа точно на датата - жива-здрава, хубавото да я намира, а лошото да губи пътя!!
Хей, това със зъболекаря ми е до болка познато. :) Чак до буйстване не стигам, защото имам много свестен зъболекар, на когото имам доверие, но... винаги съм на ръба на ужаса. :))
Честит да е рождения ден на дъщеря ти. :)))
morrt, Да е жива и здрава красавицата на тати ;-)
Сега не отричай, че докато си писал всичко това една буца ти е била заседнала на гърлото. Усещал си, как детето се изплъзва, а ти не можеш да направиш нищо. Един ден, рано или късно децата "изхвръкват" от дома. Усетих, че този момент ще дойде в деня, в който моята дъщеря проходи и вече можеше да бъде на повече от една ръка разстояние от мен. И наистина, ако не можем да сме физически до тях, трябва да сме ги научили, че винаги имат на кого да се опрат при нужда.
А дали остаряваме с тяхното порастване? Все остарява, но не всеки се предава. Не се предавай и ти.
Благодаря, момичета.
@hope
То и аз имам доверие на моя зъболекар. Но той дали ми има?
Да ти е жива и здрава дъщеричката! Много да те радва и изпълва с щастие!
Не е отдавна времето, когато и аз бях на 13... Преди около 7-8 години, а сякаш беше вчера... Тепърва следват няколко години труден период, сега като се сетя за моя и ме е срам, но пубертета не прощава. :) Сега ще иска да се прави на голяма, ще иска самостоятелност, ще има спорове, караници... Но ще си те обича, дори и да не го показва. Поне при мен така беше. И после този период отминава и ще усетиш как до теб стои вече една пораснала "малка дъщеря". :)