четвъртък, 18 юни 2009 г.
От около седмица ходя на зъболекар!
За тези, които ме познават, това има своето разумно обяснение - вероятно съм загубил бас. Иначе как, аджеба, ще отида сам и доброволно на зъбар??? И то шест дни подред??? И продължавам да ходя???
No way!
За останалите ще поясня.
Това е така, заради комбинацията от генетично заложени проблеми със зъбите, вроденият ми страх(или по-точно - първичен ужас) от зъболекарските инструменти, издаващи ОНЕЗИ звуци и гестаповците с червените автобуси идващи едно време в училище да ни зъбооздравяват.
Благодарение на всичко това, днес имам само три четвърти от пълния набор зъби в устата си, като като една трета от тях са произведение на един или друг магьосник. Освен това имам засилена(на съвсем първосигнало ниво) непоносимост към зъболечението и буйствам(малко) на зъболекарския стол. После, естествено, се извинявам, но няма полза.
Всичко това ме прави, меко казано, труден пациент.
Ето затова мога с гордост да заявя, че не съм загубил бас, положението не критично(другата причина, която би могла да ме накара вляза сам в ада) и аз съвсем доброволно и в пълно съзнание ходя всеки ден на зъболекар. И ще продължавам да ходя до момента, в който ми каже, че няма какво повече да се направи с наличния материал в устата ми.
ДА! Аз мога! Щом успях да спра цигарите след като осемнадесет години съм пушил по повече от две кутии на ден, значи мога да ходя И на зъболекар. Мога да ходя и по въже, сигурно. И като Майкъл Джексън сигурно мога. Ако поискам , де... :)
Е, дори и след години неуморна и непрестанна работа на зъболечителя, едва ли ще мога да се похваля с усмивката на Longanlon, особено с новия му аватар. Но се успокоявам с мисълта, че той пък никога няма да има усмивка като моята в момента. Хм, това прозвуча доста двусмислено... Сигурно и той би се успокоил с тази мисъл. :)
Цялата тази изповед има за цел да ме извини пред хората, на чиито блогове съм редовен посетител и които не съм спрял да посещавам. Просто не съм състояние да мисля от постоянната болка и по тази причина основно чета и почти не пиша.
Това е. Сега трябва да се стягам отново за ИЗПИТАНИЕТО в десет часа.
Господи, помагай!
-------------------------------------------------------------------------------------
*Въпрос на произношение. Няма нищо общо с италианците. Резултат от моментните липси и допълнителните подутини в устата ми.
Кураж, човече, знам какво е, всеки знае, но ти си в особено интензивен жъбарски период, ще мине :)
Ауч, дат чеър хъртс :)
Давай смело, Морте! Аз съм с теб духом, тялом и да искаш, няма да стане.Поне докато не "отмиеш" аромата на зъболекарския кабинет:))))Пък след всичко това, може и мен да окуражиш, като ме излъжеш нагло и кажеш,че "никак не боли, даже е много приятно"...:)
@anonimen
Благодаря. Във всички други случаи човек просто би стиснал зъби, докато лошото отмине, нали? :)
@Le_Grand_Elf
ЗА зъболекарския стол не знам, но за електрическия знам, че е изобретен от зъболекар. Аналогията, поне в този момент от живота ми, е натрапчива.
@Ирония Идиотова
Няма вариант да си с мен дори духом. Там, където отива духът ми, когато съм на стола, въобще не е за жени. Даже за хора не е.
И ще ти напомня да подбираш малко от малко глаголите, които ползваш. Заради детската аудитория.
Почти съм сигурен, че няма да те "окуража" - имаш си мъж за тая работа. Аз бих могъл, като твой приятел, евентуално, да те насърча за едно или друго. Да те обнадеждя и други такива.
Но в никакъв слуй "окуража" или "путкокуросам". Или както там се пише.
Целувки.
За Морт, естествено. Ти ще си чакаш реда.
Отказал си цигарите, оправяш си зъбите - как да не те поздрави човек!!! :))
Доста здравословни проблеми се дължат на занемарени зъби, а средностатистическия българин няма дентална култура... Обикновено се оправдават с вездесъщият страх от зъболекари и инструментите им, или с липсата на пари - някои доктори дерат по три кожи.
Но вече сам си убеден, че всичко се изтърпява... защото в пъти е по-добре да казваш "жъбар", и да имаш все пак някаква усмивка, отколкото никаква :)
Аз като виден бивш зъбарец да те поздравя за смелостта, доброволността и новата усмивка (макар и малко крива сега) ;)
@ Хриси
Благодаря. Макар още да е рано. Не съм издържал до края.
А това, че си БИВШ зъбар ми дава надежда, че хората наистина могат да се променят към по-добро. :)
"Шегувам се, разбира се."
(с интонацията на Къци)
А аз просто исках да кажа,че след два дена ще ми махат зъб..Но, ок, вече ще си подбирам думите. Моя грешка беше. Сори за което.
Завалия.
Докато четях всичко това, една сълза-издайница се изтъркули от зеленото в очите ми.Не мога да скрия мъката.
Това е истинска драма и тряба да ти кажа, че аз абсолютно заставам пред теб, зад теб, в ляво от теб, в дясно от теб (върху теб и под теб съвсем умишлено не ги включих)
Имаш подкрепата ми.
P.S Eто, втора сълза напира....
:)
Отказа цигарите ??? РЕСПЕКТ !
Очаквам да напишеш как го докара това чудо, белким и при мен проработи :)
За зъбаря сърдечно ти съчувствувам, но ще потраеш, като е за добро. Дръж се, Морт, ти си българин ! :))
@ princesss
Мдаааа, щом е прозвучало толкова мелодраматично, значи наистина остарявам. Което ни води до втората причина, поради която няма никакво, ама никакво значение(вече) къде ще си застанала, засвидетелствайки подкрепата си, за която искрено и все сърце ти благодаря.
А първата(причина) е в резултат на класическото консервативно британско възпитание, което всеки един джентълмен получава.
Не че съм джентълмен и не че съм го получил...
Просто идеята за това ми харесва много. :)
@ Aquawoman
Не съм отказал цигарите! Това е мнооого силна теза.
Не! Аз просто съм спрял за малко да пуша. А в моя случай това "за малко" е четири и половина години.
За държането - държа се здраво за стола и не плача(много).
А бе, какво знаете вие! Днешните зъболекари зъболекари ли са с техните съвременни машини. Къде са едновремешните бормашинки с маломерно моторче дето не можеше да надвие и спираше при всяко по-силно натискане. Когато главата ти се друсаше в такт с оборотите, от устата излизаше пушек, а упойка се слагаше само при вадене на мъдреци и от нея болеше после по-дълго, отколкото без нея… :-D
Сериозно – поздравления най-напред за цигарите, после и за зъбите! Чисто нов човек ставате!
Ваша светлост,
точно заради това което описвате, днес съм на този хал. Страхът, в комбинация с богата фантазия, подхранвана редовно от научна фантастика, е в състояние да направи чудеса в устата на всеки.
В случая чудеса са с неприятен характер.
Поздравленията приемам с уговорката да ги върна ако пропуша или избягам от този кошмар по-рано от необходимото.
Благодаря Ви.
Направо не се сдържах да пожелая кураж! :) Като четях одисеята ти и коментарите след нея, се сетих за един виц по темата:
"На заболекарския стол жена на ревнивец! Мъжът й се скъсва да й звъни, а тя с разчекната уста няма начин да му вдигне. След поредното влудяващо звънене на зъболекаря му писнало, вдигнал и му казал:
- Свършвам, плюе и тръгва!"
Подходи с настроение мъжки! Мисли си за неустоимата усмивка след страданието! :)
@ Златина
Куражът приет!
А за усмивката - аз редовно си мисля за неустоимата и усмивка. Дори съм и го казвал честичко. И други неща също съм и казвал.
Ама, тя - не ще и не ще...
:)
зъбар....вече има няма 15-16 години не съм ходил....и все така здрава захапка си имам-без проблеми - явно наследствено, но само едно мога да кажа: не искам да идва твоя ден!!!
Включвам се с абсолютно безсмислен коментар, ама нямаше как като вдиях темата...
Изпитвам страшен ужас от зъболекари още от малка и всеки мой страх е свързан със зъболекари (и пуйки...) и беше голям ужас за мен като веднъж един зъболекар ме покани на среща...
Та... пращам позитивна енергия да се справиш с ужаса, който предполагам те завладява като видиш наближаващата бръмчаща, миришеща на изгоряло машинка... (ама го представих много лесно за превъзмогване...)
Абе упойки не слагат ли тези зъбари по вашия край?
Или карат като при социализма - докато издържи пациента.
Кошмар.
И аз съм много зян със зъбите, така че съчувствам искрено.
@ Alex
Да, факторът "наследственост" играе огромна роля. Сестра ми не знае как изглежда зъболекарски кабинет отвътре, но има само една пломба в устата си и то точно от онези червени автобуси, които всяваха ужас с появяването си в учлищния двор.
@ Siera
Дори без да я видя, защото стискам очи, само като я чуя и и ми идва да удрям и да бягам възможно най-бързо, без да се обръщам. Дори кошмарите ми са свързани с зъболечение... :)
@ Божо
Упойките(винаги най-малко две) са задължителен елемент. Уговорката ми с доктора е, че му се извинявам предварително, в случай, че нещо ме заболи и реагирам неадекватно. И не дай си Боже, от тази моя реакция го заболи и него. :)
Не, Божо, не боли. Само чувам къде работи, но не усещам нищо. Проблемът идва от това, че машинарията му е много шумна.
Сега се сещам, че малко ме е страх от упойките вече, защото ходя всеки ден(да използваме куража максимално) и упойките са почти една до друга. Но ако се ходи през два-три дни, дори упойката не е проблем.
Много, много, много познато! Бих казала, че е почти едно към едно с моето положение! В момента отлагам...набирам кураж за следващите инквизиции, които съм наясно, никак, ама никак няма да са приятни!
Поздрави
Ася
имам и аз едно две неща да кажа за зъболечителите, ама ще ползвам нарочна статия за това...
Включвам се със закъснение и най-лошото вероятно е минало:); но не си ли съгласен, че всеки човек си има нещо на тоя свят, което е личният му страховит и неотменим електрически стол. Неотменим като съдбата:).
Ирония, и твойто лошо е минало значи, хай да не повтаряш:))!
Графе, хахаха, картинката удивително напомня кадрите от 1 филм, не му помня името, но беше филм на ужасите наистина:)).
Лонганлон, ама новият ти аватар наистина е чудо:)).
стараем се...
;)