петък, 20 ноември 2009 г.

#62 "Тати"



На днешния ден преди много, много години станах баща за пръв път. Няма да казвам преди колко - а, бе, отдавна.
Днес, когато синът ми навършва шестнадесет(упс) и вече не е малолетен, а е в графата на големите - непълнолетен, си припомних за пореден път неговото раждане. Е, не точно и конкретно самото раждане - от него не помня кой знае колко, а моментът, в който разбрах, че имам дете. "МЪЖКО!"
Знаех, че това е най-радостния момент в живота на всеки мъж и се опитвах да се радвам възможно най-много.
Но тогава още не знаех каво наистина значи това. И поради тази причина не можех да почувствам тази ... няма еднозначна, едновременна дума за това, което изпитвам виждайки децата си - радост, гордост, еуфория, грижовност, фук-фук(както казва една приятелка) и още купища положителни емоции, събрани в една дума. Събрани само в този поглед. Започнах да го осъзнавам месеци след това, когато от грозничкото, ревящо почти постоянно бебе с големи червени бузи, започна да се оформя една нова личност. Със собствено лице, със собствени прищявки, със свой свят. Великият миг на истината бе, когато открих, че аз съм част от този нов свят и то значима част. Тогава за пръв път наистина се почувствах баща. Трудно е за обяснение. А и излишно. За тези, които са минали оттам няма нужда, а на останалите пожелавам от все сърце.
Отплеснах се.
Това, което искам да кажа е, че най-милата дума, която знам на този свят е "тати", казана от децата ми. А това, което ме прави истински щастлив е фактът, че макар децата ми да пораснаха(16г. и 13.5г.), те все още ми казват така - "тати".
Естествено, в разговорите с приятели вероятно съм "баща ми", а може би и "дъртия", но аз получавам своето "тати" всеки ден. Още едно нещо, за което съм благодарен на съдбата, на Бог и на всеки, от когото това зависи.
Знам, че често си позволявам да Ви поучавам(едва ли не) с моите виждания за живота. И може би и днес ще се повторя.
НО!
Човек трябва да оценя това, което има. Сега! Днес! В този момент! Защото "утре"-то идва - ей го на, тропа на вратата. И не просто тропа, а блъска, напира и няма търпение да влезе и да открадне моето "днес", моето "сега".
Ето защо е важен ТОЗИ момент - ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ!
Вземете всичко от него, насладете му се. Защото след малко вече ще е минало. Спомен.
Живейте сега!
  1. Да са ти живи и здрави децата.
    Даа, все не ни остава достатъчно време за тях, а в един момент и всичкото време да имаш, те вече са поели по своя път.

    Така че и аз се присъединявам към призива - не губете моментите, които никога повече няма да се върнат.

  2. Да ти е жив и здрав малкият мъж ;)!
    И всички вие около него!
    И... дупе да ти е яко, от сега нататък! :)

  3. Признавам си, че малко ме натъжи. Децата растат, ние стареем, а утре всеки ще поеме по своя път.
    Затова гледам да не изпусна нито миг - да я помилвам, да я целуна, и да кажа, че я обичам.
    Да ти е живо и здраво момченцето, Морти, а на теб ти пожелавам да имаш много поводи да се чувствуваш горд баща! Те осмислят живота ни!

  4. Шестнадесет, ехееей. Помня, че на тази възраст се чувствах ужасно пораснала. Хем си малък, хем всъщност не си - и се дразниш, когато и те третират, според както те виждат. За един родител, и на 50 да станеш, ще си бъдеш просто "детето"... :)
    Хубаво е, че си оставаш 'тати'. На някои им е трудно дори да го изричат.
    Времето така или иначе си минава - юзди не можеш да му сложиш, а да се надпреварваш с него е излишно. Единственото важно е, когато погледнеш децата си, да видиш заложените в тях матрици на всичко онова добро и красиво, което си им предал, като пълни съдинки с хубавини.
    Честито на рожденника, Морти! Жив и здрав да ви е! :)

  5. Carpe Diem! Amеn!!
    Като ветеран в отрасъла мога ти кажа едно - не се страхувай, че ти растат децата. Радвай се. Вярно е, че ще се отдалечават от теб, но след като си успял да изградиш силна връзка с тях - те никога няма да си отидат. А и като станат "големи" пак е хубаво..Честит празник!

  6. Благодаря Ви за пожеланията. Дай Боже да сме здрави, другото ще се нареди. Въпрос само на време.

  7. Колко прекрасно си го казал :) Весел празник и пожелание за още много "тати" и щастливи мигове от мен!

  8. На патерици, ама и аз да те поздравя :)
    Честит празник!

  9. Както винаги пристигам късно, но имам причина и то уважителна :)
    Да ти е живо и здраво детенцето, другото - също.За мен няма по-голямо богатство от децата и много бих искала Бог да ми дари поне още две.Нормално е вие бащите да започвате да се чувствате бащи малко по-късно, тъй като никой не ви е ритал в корема месеци наред, а просто от някъде се появява един малък, ревлив човек и общо взето всички се суетят около него и в същото време го гледат като полезно изкопаемо :)))Така е с всички :)
    Нека детето ти е живо и здраво и да бъдеш горд да се наричаш негов баща.Обратното също - дано с гордост той те нарича "тати".
    /Аз никога не казах на баща ми "Тати", но с гордост го наричам "моят Баща", просто защото няма по-добър от него/ :)))

  10. да ти е вив и здрав:)

  11. Жив и здрав да ти е,че и вие покрай него!:)

  12. Хахааа... от сърце, да ти е живо-здраво мъжкото, че и женското, че и вие "големите" покрай тях!!! Всичко най!!!
    Знаеш ли? Мисля си, че има неразривна връзка м/у това децата да усещат твоето "фук-фук" и това да си останеш "тати", ако ще те да са и на 116 и 113.5. Сериозно го мисля и според мен е жалко, че толкова много хора го нямат като принцип.
    Хм, и не си мисли, че може да те назовават неуважително в компания - когато си ги спечелил наистина, спечелил си и силата им да отстояват уважението и обичта си. Към теб, в частност, и изобщо. Така мисля.

  13. Прекрасен пост! Пожелавам ти още много години да се радваш на любов и уважение от децата си!

  14. Опа,аз май съм най-разсеяната-цяла седмица от тогаз,но по-добре късно ,отколкото никога...morrt,да ти са живи и здрави дечицата/и двете ,нищо ,че единия е "виновника"/,все така да те стоплят и радват!И ти също-жив,здрав и т.н.,щото и те без теб не могат .За родителят тази думичка-обръщение-"тати" или "мама" е най-медното и сладко знънче,звучащо в ушите и отекващо в сърцето му,докато мърда и тупка.

  15. И аз доста късно се включвам, но по-добре късно, отколкото още по-късно.

    Много ме трогна с този пост. Някак замислящо-рефлективен, и в същото време миличък. Успях да изпитам и споделя щастието ти в тези няколко реда.

Публикуване на коментар