Всички, които наминават насам от време на време знаят, че много си падам по Англия. И не просто по Англия, а по всичко британско изобщо - история, култура, нрави, мироглед. Англия е мястото, където бих желал да живея, а британският английски е сякаш музика за ушите ми. От време на време си пускам аудиокнигите на Сър Тери Пратчет и да Ви кажа, действат ми много разтоварващо. Отделно от това, много обичам британските филми. Това е и основната причина често и редовно да се оглеждам за новости, свързани с кино и ТВ продукцията от Острова.
За "Речта на краля" бях решил да не пиша, защото предвид многото номинации за награди, за филма се изписаха сума ти неща.
Обаче днес, гледайки го за трети път си давам сметка, че се наместил в топ 10 на любимите ми филми и по тази причина заслужава да му посветя две-три думи.
Колин Фърт ми е отдавнашен любимец, но тук е просто блестящ. А партньорството му с Джефри Ръш, който с ролята си на обикновен поданик на Короната е по-внушителен дори от тази в "Карибски пирати" е направило от този филм брилянт.
Сега, за тези, които са готови да ми скочат, че пропускам нещо много важно, нека поясня - оставил съм го за десерт.
Хелена Бонам Картър.
Като оставим настрани факта, че адски много ми допада визията и, образът на кралица Елизабет, който младата дама изгражда във филма(според мен) е спойката на филма. Нещото, което кара прекрасното партньорство на актьорите около нея да изглежда още по-внушително.

Край. Няма да продължавам да сипя суперлативи.
Но ще си позволя да Ви препоръчам този филм.
Защото си заслужава.