Днес беше понеделник. Петият за тази седмица. Вчера си мислех, че съм изкарал най-отвратителния ден от тази година. Днес се убедих колко горчиво съм се лъгал. Ужас и смрад!
Както и да е. Край на оплакването!
Да се надяваме, че лошото беше дотук и да се опитаме да видим и хубавите страни на живота. Защото седмицата имаше и своите хубави моменти. Няколко от тях са:
никой вкъщи не е боледувал;
жена ми все още ме търпи;
Камен Донев и "За народното творчество";
и факта, че днес е петък, което означава две неща - форумна среща и пост при sovichka.
Харесва ми да я чета. Харесва ми даже да обяснявам на критиката И, че ми харесва да я чета. Човек трябва да защитава това, което харесва. Ако слушах чалга, щях да громя наред "мръсните критикари на музиката на народа". Ама не слушам. Слушам блус, рок, хейви метъл и някои по-нежни нещица.
И това, че някаква млада дама, е открила колелото и аерозолния дезодорант, прочитайки няколко велики книги, и е решила да сравнява sovichka с класиците и да търси под вола теле, само ме забалява. Направо си умирам от кеф, четейки дълбокомислените анализи и съвети.

Ех, Цвети, Цвети, колко време(и място) ти отделих, а?
Слабост си ми ти, слабооост...
А уж щях само да се оплача от седмицата.
Хайде, за другия път остава оплакването.