петък, 16 януари 2009 г.
"Роб Макена беше жалко копеле и го знаеше, защото през годините много хора бяха подчертавали това пред него и той не виждаше причина да не се съгласи с тях, освен съвсем очевидната, тоест, че му харесваше да не се съгласява с хората, особено с хората, които не му харесват, което в крайна сметка включваше всички.
Той изпусна въздишка и превключи на по-ниска скорост.
Хълмът започваше да става стръмен, а камионът му беше натежал от датски термостати за радиатори.
Не че имаше някакво естествено предразположение към лошото настроение, или поне се надяваше да е така. Просто дъждът го подтискаше, винаги дъждът.
Сега валеше, просто за разнообразие.
Това беше особен дъжд, който той особено ненавиждаше, особено когато шофира. Дъжд номер 17.
Някъде беше прочел, че ескимосите имат над двеста различни думи за сняг, без които разговорите им вероятно биха станали много монотонни. Затова правели разлика между дебел и тънък сняг, лек и тежък сняг, лепкав сняг и хрупкав сняг, сняг, идващ на виелици и сняг идващ на преспи, сняг идващ с подметките на съседа ти върху хубавия чист под на твоето иглу, снеговете на зимата, снеговете на пролетта, снеговете, които помниш от детските си дни - толкова по-хубави от сегашните снегове, ситен сняг, пухкав сняг, сняг от хълма, сняг от долината, сняг, падащ сутринта, сняг, падащ през нощта, сняг, падащ изневиделица точно когато си тръгнал за риба, и сняг, който въпреки всичките усилия да ги дресираш, кучетата ти са напикали.
В малкото си тефтерче Роб Макена бе записал двеста и тридесет вида дъжд и никой от тях не му харесваше.
Превключи на още по-ниска скорост и камионът заръмжа. Оплакваше се по приемлив начин за датските термостати, които носеше.
Откакто бе тръгнал от Дания предния ден, бе преминал през номер 33 (лек, пронизващ ръмеж, който прави пътищата хлъзгави), 39(тежки капки), от 47 до 51(вертикален лек ръмеж, до силно наклонен, лек до умерен, напоителен), 87 и 88(два много прецизно разграничавани типа обилен порой), 100(следпороен бурен вятър, примесен с дъжд), всички типове морски бури номера между 192 и 213 едновременно, 123, 124, 126, 127(леки до умерени талази студ, постоянно и на пристъпи барабанене по кабината), 11(Вятър с капчици), и сега най-малко любимият му номер 17.
Дъжд номер 17 представляваше мръсно плющене в предното стъкло, толкова силно, че нямаше никакво значение дали му работят чистачките или не.
Той провери теория си, като ги спря за малко, но се оказа, че видимостта значително се влоши. Тя просто не се подобри, когато отново ги включи.

Всъщност, едно от перата им започна да пляска по стъклото.
Фшът, фшът, фшът, пляс, фшът, фшът, пляс, фшът, фшът, пляс, фшът, пляс, фшът, пляс пляс, пляс, хрррът.
Заудря волана, зарита пода, заблъска касетофона, докато неочаквано той почна да свири, заблъска го пак, докато спря, и започна да псува и псува, и псува, и псува и псува."



"Сбогом и благодаря за рибата"
автор - Дъглас Адамс
преводач - Владимир Германов
издателство - "Петрум Ко" ООД, 1993г.
  1. хмм отдавна подозирах, но отегчителната лелка от рекламната агенция, дошла да прогони и последните ми напъни за пробуждане, ми подари шансът да потвърдя подозренията си - цялата съврменна интелигенция сте се изнесли в тези блогчета, четете си ги един на друг и си ги коментирате :) туй ще да е еволюирала форма на форумите, по които ние - простаците - все още тук-таме се срещаме. .. мда, това обяснява и намалялата ви там активност.

    иначе това за дъжда е особено актуално тези дни, пък и връща спомени..

    поздрави

  2. Колебая се дали да приема горното като комплимент - за пръв път някой ме "вкара" сред интелигенцията. Благодаря?
    Линкам и по форумите. Все още.
    Блоговете открих неотдавна и не виждам голяма разлика между тях и форумите. Освен може би в малко повечето лична свобода, която предлагат, за да може човек да се изложи на воля. В който смисъл ти харесва.

  3. Обожавам точно тази част от книгата,много пъти съм си се смяла самичка(събуждайки странни помисли в околните)гледайки как вали.

  4. Поздрав за това:)))))... и давай още!!

    М/удругото, тази е единствената от 5те части на 3логията, която не съм чела, ето че ми напомняш.

    Хм... да ти призная, не се имам за еталон на интелигентност (интелигенция е понятие, което си има много недостатъци), но блогуването едва ли е най-тъпото нещо, което съм правила. Освен това, ние, самомнителните с блоговете, може да сме с псевдоними, но поне не сме анонимни. Не се засягай от сенки, исках да кажа:))

  5. Относно книгата - в "читанка"-та я има, но превода е различен от този в книжното издание. При все, че е упоменат същия преводач. "Хартиеният" превод ми харесва повече.
    Относно интелигенцията. Впечатленията ми от имащи се за интелектуаци хора не са добри. Без да искам да обидя никого, сигурно моят досег с тази социална група е твърде бегъл, но изглеждат като хора, които не могат да правят нищо друго и затова са се именували като такива.
    За анонимните - не ме притесняват.
    Засега. :)

  6. На мен пък ми стана интересно,кого има предвид Анонимен под знаменателя интелигенция.Може би хората,които четат книги или онези с що годе нормален правопис?Или онези,чиито компютърни умения стигат,за да направят блог?Е,то в такъв случай всички сме многооо ЕнтЕлегентни...Пък и все си мисля,че висенето по форумите си е до определена възраст(моля без да ме замеряте с камъни).

  7. М/увременно прочетох я книжката, от Читанка (1 любимо ми място също), и верно преводът е плачевен. И то без да е нужно да го сравняваш. Чудя се изобщо прочетено ли е 2ри път от преводача; изобщо чудя се дали пък не е превеждал дума по дума - на това прилича. Когато пък сравних откъса с дъжда... доплака ми се. Ще я търся и в книжен вариант, няма начин.

Публикуване на коментар