четвъртък, 8 януари 2009 г.
Вчера, 07 януари, Майк Рам отвори тема за старците, пресичащи неправилно. Аз активно не толерирам(меко казано) тези нарушения и го правя по особено звучен начин. Затова реших да не пиша по темата, предпазвайки я от простака в мен.
НО!
Днес, 08 януари, ми се случи следното, което няма как да пропусна, защото бе ново и за мен.
На най-оживеният булевард в града, пред едно от училищата е поставен пешеходен светофар. Във времето, когато децата идват и си отиват от училище, на светофара има и полицаи - напомнят на шофьорите(а и на пешеходците) кой цвят какво означава.
Спускам се по булеварда, виждам как зеленото светва на около петдесет метра пред мен, намалям скоростта до малко под 30км/ч. Защото зелено, не зелено - децата са си деца. Виждам как от другия край, точно пред тръгващите коли, един дядо на преклонна възраст изскача на платното. Точно като Майкъл Джонсън притичва, помагайки си с бастунчето и спира на островчето между двете платна. Оглежда се, вижда двете коли идващи към него(в едната съм аз) и вече без да бърза, тръгва все едно е в гората за гъби. Спирайки свалих стъклото и му казах:
"Поне малко срам от полицая нямаш ли? Заради тебе са го побили да мръзне тук."
Полицаят, вече на платното, посрещащ дядото с някакъв укор, направо си глътна езика като чу дядката какво ми отговори:
"Ай, млъквайее! Шти е*а майката ей ся"
Шаш и паника! Хората наоколо и те не вярват, че са чули точно това - човека е леко прегърбен, леко накуцва и изглежда като поне осемдесетгодишен. Аз също(съм в шах, а не че изглеждам така).
И сега какво - да го бия ли? Не върви. Изплюх първото, което ми дойде на ума:
"Мааалко ти е късничко, като те гледам..."
Ей, като се врътна тоя човек, като тръгна към колата - псува и налита. Слязох. Ще вземе да счупи нещо. Полицаят се видя в чудо, едва го удържа. Хората се смеят, онзи още повече озверява.
Полицаят ми махна да си отивам и аз(пуста проклетия), качвам се обратно и подхвърлям:
"Това те прави много повече мъж. Сега вече ще кажа на мама да внимава."
През рамото на полицая успя да хвърли бастуна по колата.
Тоя път и полицая се разхили и стана една...
Изнесох се с мръсна газ, все едно съм обрал банка.
Въобще, размина ми се на косъм.
Аз, вероятно, в един момент щях да го ударя. Не защото искам или одобрявам това, а защото се познавам и знам, че идва такъв момент, в който не мога да се контролирам.
И щях да съжалявам за това, естествено.
Затова смятам, че днес късметлията бях аз и по този случай сега ще отида да си пусна тото. Пеша!
А Вие?
Поставете се на мое място. Как щеше да се развие ситуацията при Вас? Щяхте ли да удържите на напъна?
Защото си доста трудничко дори за човек с железни нерви.
Пожелавам Ви здрави нерви и все по-малко поводи да ги тествате.
Бъдете здрави!
НО!
Днес, 08 януари, ми се случи следното, което няма как да пропусна, защото бе ново и за мен.
На най-оживеният булевард в града, пред едно от училищата е поставен пешеходен светофар. Във времето, когато децата идват и си отиват от училище, на светофара има и полицаи - напомнят на шофьорите(а и на пешеходците) кой цвят какво означава.
Спускам се по булеварда, виждам как зеленото светва на около петдесет метра пред мен, намалям скоростта до малко под 30км/ч. Защото зелено, не зелено - децата са си деца. Виждам как от другия край, точно пред тръгващите коли, един дядо на преклонна възраст изскача на платното. Точно като Майкъл Джонсън притичва, помагайки си с бастунчето и спира на островчето между двете платна. Оглежда се, вижда двете коли идващи към него(в едната съм аз) и вече без да бърза, тръгва все едно е в гората за гъби. Спирайки свалих стъклото и му казах:
"Поне малко срам от полицая нямаш ли? Заради тебе са го побили да мръзне тук."
Полицаят, вече на платното, посрещащ дядото с някакъв укор, направо си глътна езика като чу дядката какво ми отговори:
"Ай, млъквайее! Шти е*а майката ей ся"
Шаш и паника! Хората наоколо и те не вярват, че са чули точно това - човека е леко прегърбен, леко накуцва и изглежда като поне осемдесетгодишен. Аз също(съм в шах, а не че изглеждам така).
И сега какво - да го бия ли? Не върви. Изплюх първото, което ми дойде на ума:
"Мааалко ти е късничко, като те гледам..."
Ей, като се врътна тоя човек, като тръгна към колата - псува и налита. Слязох. Ще вземе да счупи нещо. Полицаят се видя в чудо, едва го удържа. Хората се смеят, онзи още повече озверява.
Полицаят ми махна да си отивам и аз(пуста проклетия), качвам се обратно и подхвърлям:
"Това те прави много повече мъж. Сега вече ще кажа на мама да внимава."
През рамото на полицая успя да хвърли бастуна по колата.
Тоя път и полицая се разхили и стана една...
Изнесох се с мръсна газ, все едно съм обрал банка.
Въобще, размина ми се на косъм.
Аз, вероятно, в един момент щях да го ударя. Не защото искам или одобрявам това, а защото се познавам и знам, че идва такъв момент, в който не мога да се контролирам.
И щях да съжалявам за това, естествено.
Затова смятам, че днес късметлията бях аз и по този случай сега ще отида да си пусна тото. Пеша!
А Вие?
Поставете се на мое място. Как щеше да се развие ситуацията при Вас? Щяхте ли да удържите на напъна?
Защото си доста трудничко дори за човек с железни нерви.
Пожелавам Ви здрави нерви и все по-малко поводи да ги тествате.
Бъдете здрави!
Доколкото те познавам, даже се чудя как си се сдържал. Честно! Как щеше да се развие при мен ситуацията? Излизам от колата, пускам децибелите, развивам за има-няма 2 минути тезата ми,че всички пенсии преиграват и злоупотребяват с положението си и го предупреждавам,че, ако до 1 минута не се махне от тук и не позволи трафика да си продължи както си трябва, ще го заведа лично при бабата му. Ако няма баба- толкова по-зле за него. Агресивна ли съм? Не мисля. Мирогледа ми относно нахалните възрастни хора се промени през изминалите 2 години. Така,че всичко, което пиша, го и мисля!
Аз не съм шофьор. Но пък пешеходец см била доста време, та да знам, че и ние си имаме кривините, и то независимо от възрастта.
Конкретно за твоята случка... какво да кажа, на нахъсан нарушител си попаднал:)))... А сериозно, някакси много злоба взе да се натрупва у всеки; почти всеки с нещо се чувства пре(...)небрегнат, ограбен и т.н., а на това усещане следващото е злобата. Само че злобата не всеки умее да я носи както трябва - то вече е до характер. И лошото е, че заради ония, дето я предават по веригата (като тоя войнствен дядо), негативизъм се засажда към всички останали.
"Това те прави много повече мъж. Сега вече ще кажа на мама да внимава." Хахахахаха... Евала!!
Много хубаво пожелание - "здрави нерви и все по-малко поводи да ги тествате". Мерси и подобно!!