понеделник, 16 февруари 2009 г.
.jpg)
Като контраст на предишния ми пост, тази неделя беше мрачно, облачно и ветровито. С прехвръкващ сняг. Ако мога да перефразирам Д.Адамс - без дори най-незабележима следа от намек за пролет.
Ето, в такива условия "се роди" и първото за годината "геле".
За разлика от миналата седмица, когато на същото място постихнахме много добри резултати -
.1.jpg)
тази седмица положението беше плачевно.
Шест часа, дванадесет пръчки(4х3), четири пакета "манджа, две кутийки торен и четири бял червей, двадесетина рибки за стръв и ... нула. Пълна и абсолютна нула. Отдавна не бяхме се прибирали
без риба и както всеки път в такива случаи, набедихме ЗеметресениеТО. За незапознатите - когато има земетресение, животинският свят се стресира, в частност - рибата спира всякаква активност. Миналата година, по наши сметки, имаше пет земетресения в неделя в близост до язовирите от каскада "Арда". :)
Все още не съм проверил дали наистина не е имало някакъв трус, защото се случвало и наистина да има.
"Все е имало нямане, ама такова нямане не е имало"
е дежурната реплика за тези моменти. Чухме я.
Имахме огън, бира и винце, разни нещица за хапване и много, много ентусиазъм. Само риба дето нямахме. Но ако се уповаваме на статистика, вчера сме отхвърлили почти 20(двадесет)% от полагащите ни се "геле"-та за календарна година. Това е добрата страна на нещата.
На връщане направихме някоя и друга снимка.
Това не е Рио -
.1.jpg)
А това не е танк -
.1.jpg)
В крайна сметка се прибрахме само със снимките и доброто настроение.
НО!
Следващата седмица...
Припомних си една случка преди време. Бяхме на бунгала в Дебелец и незнайно защо една сутрин се събудих много рано. Видиш ли... докато се чудех какво да правя, случайно погледът ми попадна на въдиците, които бяха подпрени на едно от бунгалата. Взех една, малко стръв и хайдееее към язовира, който е точно на 10 крачки от хижата. Тъкмо започнах да се изявявам като един от най-великите рибари и на моя приятелка пристига мъжът с още 2 въдици... Метна ги той и след 5 мин. вика: "Аз ще отида за кафенце".
"О, няма проблем, отивай" - отговорих аз.
Озовах се с 3 въдици, сама! Ужас!
Няма да добавям как при мятането на една, оплетох кордата в някакви камъни и когато (гореспоменатият се върна)съвсем се бях оплела в нея. :):) Смешна картинка!:)
Уф, хич не ставам за разказвач.:) Та, така де... и аз обичам да ходя на риба!;):)
Успех, следващият път!:)
Благодаря. Явно ще имаме нужда.
Освен това си уцелила пожеланието. Защото ако някой ни пожелае "Наслука!", хващаме само хрема и хемороиди. Винаги, без изключение.
а другите снимки?:)
Добре са, благодаря.
Но не са като за пред широката общественост. :)
"Само риба дето нямахме." - хахаха...
А иначе, настроението е най-важното наистина. И от мен успех, без хреми и хемороиде!!