Всички вероятно се досещате по ника ми, че аз съм почитател на сър Тери Пратчет. Заради него и заради Дъглас Адамс започнах да уча по-сериозно английски. За да мога да ги чета в оригинал. Но тъй като не напредвам с желаните темпове, а притежателят на правата за издаване на Пратчет у нас вече трета година се услушва и не издава нова книга, реших да си издам аз. И си издадох.
Е, така звучи малко надуто. Както всъщност и е. Защото без доброволния труд na преводача, който сподели превода и без помощта на още един голям почитател, който подготви текста и го отпечата върху листове, това нямаше да се получи. Използвам случая, за да им благодаря отново, като искам да добавя, че не познавам никой от двата лично, а единствено от интернет.
Моят скромен принос към работата бе да намеря кой ДА НАПРАВИ корицата и да организирам всичко да влезе и излезе от печатницата - подвързии, рязане, твърди корици, кожа. Разходи.
Пиша разходите последни, защото са на последно място по значимост, но не мога да ги пренебрегна, защото заради ограничения тираж(4бр.) се получи бутиковата цена от около 30лв за брой.
Защо четири броя? Ами, един като подарък за преводача, като израз на благодарност, каквато той без съмнение заслужава.
Един за другият почитател, който се занима с предпечатната подготовка и печата.
Един за мен и моите приятели, който ще четем и препрочитаме и
един за колекцията ми.
Някои вероятно ще си кажат "много шум за нищо". И може да са прави.
Но за мен това е събитие, което ме накара да се почуствам мъъъъничко по-горд от себе си.
А ето и за какво говоря:

А на тези, които колекционират марки мога да подскажа - при по-детайлен преглед може би ще забележите, че най-долната марка на задната корица е по ново идание от другите марки.



Станах издател. Как звучи, а?