... новата зимна история с Тифани.
Следват
редакция,
корица и
печат.
Надявам се за дена на ковача да е готова.
ЧЕСТИТО!

Най-после някои невидими неща станаха видими. Академичната общност е почетена.Всички да спят спокойно.
Книгата е готова от два месеца, но нямаше направена корица. До днес.
Честито на печелившите!


Очакваме "Wintersmith".

Тук има .pdf за по-нетърпеливите, а това е обложката:

Книжката заминава най-напред за Варна при гарджето и Нели.. След това има запазено място в София. После ще видим.


P.S.
Използвам възможността да благодаря на Вузеви за излязлата преди дни от печат ТУП!. На мен като не-специалист, преводът на Катя Анчева ми хареса - няма нищо общо с Гугълтранслейтският превод на "Пощоряване".
Браво, Катя.

Готова. Най-после. Отново благодаря на екипа. Да, чувствам някои от тези хора вече като екип.
Едната бройка отново е предвидена да пътува от човек на човек за четене, започвайки от Рошавата гарга. После ще видим на къде ще я отвее вятърът.
Поздрав за всички поклонници!

КНИГА!

След като реших, че българският издател на Тери Пратчет няма бъдеще в моята библиотека и се наложи да си издам "Пощоряване", сега, девет месеца по-късно, дойде времето и за нейното продължение
"Making Money" - "Да правиш пари". Макар и да се наложи заглавието "Да НАправиш пари".
Въпреки цялата НЕподкрепа на околните, въпреки кризата и тем подобни оправдания, книгата все пак видя бял свят. Този път няма да благодаря на човека, отговорен за предпечата, защото той не свърши работата си, както трябва. Нито ще виня печатницата за грешките при подвързването. Не!
Похвали и адмирации заслужава единствено преводачът de Cyrvool, който все още продължава безкористно да превежда за феновете произведенията на Тери Пратчет. Поклон!
Корицата, както и предния път, е дело на моят приятел Илия, когото мога да опиша с изречението:
"Той е единствения човек, който има късметче(символ на бохемството), наречен на негово име в нашата коледна баница с късмети."
С годините това късметче от баницата става все по-ценно и по-ценно... Но това Вие от моето поколение си го знаете и без да Ви го казвам, нали? :)
Та, за книгата.
Вече е факт.
Тираж - 5(пет) броя. Което е с 25% повече от първия тираж :)
Цена - не питай. Пък и няма значение за тези, които я чакат. Все още. :( Sorry.
Разпределението.
Първата за преводача. Задължително! Без коментар!
Втората за сестра ми. Но не защото ми е сестра. Или, не само за това. :)
Тя не чете този блог, затова мога да го кажа - тя ще се чувства задължена да ми помогне(!) за превода на "Нация". И аз ще и помогна да се чувства така.
Третата е за един много важен за мен човек, когото(надявам се) скоро мога да нарека с чиста съвест свой приятел.
А четвъртата и петата са за мен - една за четене с приятели и една за колекцията Ми.
Това е.
Набирам скорост.
Следват още пет.
Дай Боже и повече.
На Коледа наистина стават чудеса.
Как да не вярваш в Коледа, а?

Всички вероятно се досещате по ника ми, че аз съм почитател на сър Тери Пратчет. Заради него и заради Дъглас Адамс започнах да уча по-сериозно английски. За да мога да ги чета в оригинал. Но тъй като не напредвам с желаните темпове, а притежателят на правата за издаване на Пратчет у нас вече трета година се услушва и не издава нова книга, реших да си издам аз. И си издадох.
Е, така звучи малко надуто. Както всъщност и е. Защото без доброволния труд na преводача, който сподели превода и без помощта на още един голям почитател, който подготви текста и го отпечата върху листове, това нямаше да се получи. Използвам случая, за да им благодаря отново, като искам да добавя, че не познавам никой от двата лично, а единствено от интернет.
Моят скромен принос към работата бе да намеря кой ДА НАПРАВИ корицата и да организирам всичко да влезе и излезе от печатницата - подвързии, рязане, твърди корици, кожа. Разходи.
Пиша разходите последни, защото са на последно място по значимост, но не мога да ги пренебрегна, защото заради ограничения тираж(4бр.) се получи бутиковата цена от около 30лв за брой.
Защо четири броя? Ами, един като подарък за преводача, като израз на благодарност, каквато той без съмнение заслужава.
Един за другият почитател, който се занима с предпечатната подготовка и печата.
Един за мен и моите приятели, който ще четем и препрочитаме и
един за колекцията ми.
Някои вероятно ще си кажат "много шум за нищо". И може да са прави.
Но за мен това е събитие, което ме накара да се почуствам мъъъъничко по-горд от себе си.
А ето и за какво говоря:

А на тези, които колекционират марки мога да подскажа - при по-детайлен преглед може би ще забележите, че най-долната марка на задната корица е по ново идание от другите марки.



Станах издател. Как звучи, а?