четвъртък, 13 август 2009 г.

#51 ***

Опряла на прозореца ми лапи,
космата, зла, със зинала уста,
готова всеки миг да ме ухапе,
като вълчица гледа ме нощта.
Ала пердето дръпвам и отстъпва
за миг, за два ликът й озверен.
Но в себе си какво перде да дръпна?
Вълчицата е влязла вътре в мен.
















Източник:
Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК "Христо Ботев", С. 1993 ISBN 953-445-114-5. Набрал и въвел в мрежата: Мартин Митов