След двумесечно чакане, вчера най-после, денят дойде. Пропускам сложните манЬОври, благодарение на които успяхме да тръгнем още по обед към столицата. Няма да се сприрам и на няколкото кратки мига, в които можах да срещна едни специални хора, които ми липсват много в ежедневието.
Направо пред залата.
До която, за да стигнем в тъмното от "Люлин"10, използвахме персонален гид(дори двама) и опцията "Обади се на приятел".
Пред залата - малка лудница. Както е преди всеки концерт. Всъщност, беше доста по-добре от ужаса при други такива прояви. Фактът, че бяха пуснати по-малко от нужните билети се потвърди от поне трийсетината души, причакващи ни с въпроса "Повече билети?". Подочухме и предлагана цена от 100 лева за билет, но май не се намери кой да вземе парите на човека.
Пред залата имах удоволствието да се запозная "на живо" с едно силно наше момиче, с което имахме предварителна уговорка. Като казвам "наше момиче" имам предвид точно нашата кръвна група - wAsp(+). При това девойката не е загубила онази авантюристична тръпка, с която ние, старците, отдавна вече сме се простили - обича да пътува на стоп и го прави редовно! А, бе - свястна.
Концертът.
Влязохме сред обичайните мерки за сигурност, при които ме накараха да си хвърля минералната вода, но прекарахме видеокамерата. Можехме да вкараме и "катюша", но са морално остарели и не правят добър цифров запис. Както се оказа, камерата ни също не се справи зашеметяващо с това.
Относително спокойна откъм екцесии "публика", макар и да присъстваха задължителните за такива прояви минимален брой задници. Тихо, спокойно, културно.
Подгряващата група, "Sheky &The Bloodrain" се представи доста добре, съдейки по реакцията на екзалтираните фенове точно пред сцената. Мен лично не можаха да ме грабнат, въпреки доброто сценично поведение и почти приличния звук. Не можах да чуя мелодията в песните им, не усетих магията. Може просто да остарявам, а момчетата да са си добри. Дано да е така.
------Началото.-----------------------------------Залата беше пълна.

Много настроение, много желание, много хъс. Не толкова добър звук, макар аз лично да очаквах дори и по-малко от тази зала.
Малък "букет" от ранните песни, за (до)загрявка. Две парчета от новия албум. Майсторите са си майстори. Супер силни като напасване един към друг. Който е гледал други концерти на W.A.S.P. знае, че Блеки в някои мъъънички моменти има нужда от "едно рамо" за вокалните партии. Е, тук се видя, че "рамото" е на място и си го бива. Дори на фона на недобрия саунд, съзвучието, което постига групата е отлично. Майк и Майк бяха на ниво, а Дъг звучеше толкова близо до студийните записи, чак нереално. Може би неговата китара беше най-малко травматизирана от уредбата.
Блеки. Какво да кажа - пича си го бива още и ще го бива още дълго време. Може да е малко напълнял, може малко да е остарял(кой не е), но на сцената си е онзи Блеки, когото всички искат да видят. И да чуят. Като ги зареди една след друга - няма спиране. Публиката пее(м) с него всяка песен с много душа. Много приятно усещане за мощ. За хората, които не само слушат тази група, а успяват и да я чуят, шоуто беше много добро.
Традиционната заигравка с публиката



и задължителния бис сложиха края на изминалите неусетно(за мен) повече от 90 минутил Още веднъж, групата, която ме е вдъхновявала като ученик и ми е била опора в трудни моменти, ме накара да се радвам. Върна ме за малко в онзи сват, в който всичко е само музика, а останалото е без значение.