Мда. Знам, че отдавна не съм писал тук. Смятам е по-добре, отколкото да спамя в блога. По същата причина не коментирам навсякъде - често авторът е казал всичко и няма какво да се добави. Но иначе чета - чета всички Ви, които сте в блогрола ми, чета редовно и всичко. Все пак, шест до осем часа на ден в Мрежата трябва да се уплътняват някак. :)
Но днес трябва да кажа нещо.
Сигурно е важно след толкова мълчание?
Да, важно е. За мен.
Ще я подкарам по-отдалече.
Тези, които ме познават знаят, че аз не съм набожен. Дори изразът "вярващ" трябва доста да се разшири, за да се приложи към мен. В църква влизам само по задължение, а и образът на Българската православна църква в момента не помага с нищо на приобщаването към лоното и. Възпитан съм далеч от религията, всъщност, първият ми досег с нея датира е в часовете по история на Българското Възраждане. Като дете не съм празнувал Коледа, защото не знаех за нея - у нас имаше само "Нова Година". Не съм кръщаван и не го смятам за необходимо. Бих се покръстил, ако децата ми искат да сключат църковен брак и за целта трябва и те да са кръстени. Тоест, отново по задължение.
Защо казвам всичко това?
Защото...днес е единственият ден в годината, в който влизам в църквата по своя воля. И с желание.
На деветнадесети февруари, всяка година, отивам в църква и паля свещичка за Апостола. Защото той е вярвал в Бог.
А аз вярвам в Левски.
Вярвам, че е имал идеали и се е старал да живее според тях. Дали е успял? Да, мисля, че е успял. Няма друг българин, който да е толкова обичан от народа.
Дали е сбъркал някъде по пътя си? Сигурно. Никой не е безгрешен. Лично аз мисля, че се е терзал до края си, заради убийството на ратайчето.
Дали е светец? Не, не е светец, но за мен той е свят човек, защото е вярвал в Народа. Вярвал е истински, безкористно и без превземки. Затова и аз вярвам в Левски.
Може и да Ви звуча патетично, малко превзето и дори отстрани да изглежда пресилено, но на този ден аз мълчаливо му казвам какво съм свършил, къде съм сбъркал и как се старая да бъда по-добър човек.
Защото, гледайки ме от портрета си над компютъра ми или от снимката в колата ми, той ме кара да искам да бъда по-добър човек. Кара ме да се старая да бъда по-добър.
И аз съм му благодарен за това.