четвъртък, 28 август 2008 г.

#1

Най-после реших, че ще си направя блог. Отдавна я мисля аз тази работа, но все не намирах отговор на фундаменталния въпрос "ЗАЩО, бе джанъм?"
Сега знам защо - заради моментите, в които ми се иска да крещя, да чупя, да стрелям по хора(мразя оръжията) или просто да се "изрева" на някого. Това е мястото. Тук, ако все пак някой го прочете и вземе отношение, то няма да е ангажирано от субективните фактори, които всяко едно познанство носи. Нито ще е задължаващо. Просто мнение, странично мнение.
Ами, да. Често имам нужда да се погледна отстрани, за да сверя преценката си. За да я направя още по-субективна. Защото си моя. Това е.
Добре дошли на случайно заблудените, четящи тези редове.
  1. Чак сега разбирам за този блог... Е, ще наваксам:)

  2. Смятам вече редовно да чета тези редове! :) А, ако някой мой коментар те подразни - спокойно може да ми се "изревеш" /каквото и да значи това! :)))/

  3. Добре дошла!
    Каквото и да значи това? :)
    Спираш някой напълно непознат на улицата и му разказваш много емоционално и с пълни подробности всичките си проблеми. Натоварваш го максимално и чувстваш как ти олеква.
    Това е, защото си се изревала на нечие рамо. (:=:)

  4. Боже-е-е... Аз реших, че ти иде да изревеш като звяр! :)))

  5. Хахаха... и аз така помислих:)). Явно човек търси да открие агресия във всичко:).

  6. Ей... винаги ми е тъжно, когато някой прибере коментарите. Но понеже и аз съм имала (и имам) желание да го направя, по същата причина, забележки няма да правя. Само ще пожелая всичко да е ок скоро и да се разсеят мъглите, каквито и да са те.

    Всеки знае, че приятелите са не само за радостните моменти. Но когато им говориш 1временно, се получава някак различно, сякаш си по радиоточката, а по радиоточката винаги имаш засилена автоцензура...

    Всичко най и до скоро!!

Публикуване на коментар