#1


В стаята беше задушно като в гъза на крокодил. Вентилацията на хотела още не работеше и спарената миризма на тридневни чорапи лекичко гъделичкаше деликатното му обоняние. В здрача на отиващия си ден той се усмихна кухо и се изсекна. Трупът беше пресен - на не повече от седмица-две. Белите червеи, преяли до болка, се разхождаха мързеливо. Брадвата стърчеше от главата с привидно нехайство, присъщо на новоизгряла рокзвезда. ”Сякаш всички крайници са си на мястото” – мисълта му се втурна да търси подкрепа в реалността, но стърчащите от единият шкаф крака някак си я разколебаха. “ Да-а , ще бъде дълъг ден”- Той си запали и в облачето дим забеляза , че краката в шкафа бяха три. ”Има нещо гнило в Йордания” – спомни си той известната мисъл и с рязко движение отвори вратата му. Краката на четиринадесет пластмасови манекена, разглобени на части, се разсипаха на пода. Огледа отново обстановката – вече му изглеждаше позната. Странното усещане, че нещо му се изплъзва, започна да го притеснява. Тук беше, някъде тук, само трябваше да “Ох, мамка му!” – Бе се спънал в брадвата, която сега изтрополя на пода. Обърна тялото по гръб, за да разгледа лицето му. Не можа. Стара парна ютия беше залепена отгоре със завидна вещина. Започна да прехвърля на ум всички улики: задръстената тоалетна, коня на терасата и пуйката провесена на полилея. “Да не забравя и факта, че ютията беше руска”. Картинката се нареждаше в главата му – едноцветна, червеникава. Картина на задънена улица, път без изход, едно гадно кацамуто, каквото и да означаваше това, по дяволите!
Отказа да се тормози повече и се събуди с чувството на човек избягал от себе си.