неделя, 26 октомври 2008 г.
С надеждата за нещо различно, днес потеглихме за Кърджали. Под "нещо различно" имам предвид "трофеен", а не "трапезен" сом. Пояснявам - от четири до около двадесет килограма отиват на масата, а извън тези граници се снимат, картотекират и се пускат. За съжаление, до тук имам снимано пускането само на малки сомчета. Големите още ми липсват.
Та така, за надеждата. Останах си само с нея и с едно трапезно, кръстено по този повод Надежда. Тръгнахме с надежда, върнахме се с Надежда. Седем килограма. И малко.
Също така, успяхме да пуснем още едно от бебетата - 2.5 кг.
Кадро - тук:
четвъртък, 23 октомври 2008 г.

#13 Юсуф

След поредното "бягство" в работен ден, имаме и нов приятел в списъка. Кръстен е Юсуф, защото удари точно, когато почна вечерната молитва от джамията на някакво село в баира. Тежи 7кг и е дълъг 96см. Всъщност, това беше вчера, 22.10.2008г. Днес по-актулно би било да говоря за него в минало време. И да добавя, че беше вкусен.
Благодаря ти Юсуфчо.
Списъкът до тук:
Първан - 4 кг.
Петя - 10 кг.
Събин - 6 кг.
Юсуф - 7 кг.
Плюс три-четири маломерни, които бяха върнати, за да доведат свои(или чужди) по-големи роднини.
Забележка:
За всички имена с особено за слуха Ви звучене се обръщайте с коментар към моя приятел Коста. Негово деяние са. Той е с извратено чувство за хумор, което до някъде го оправдава.
вторник, 14 октомври 2008 г.
Две седмици вече не съм драсвал тук. Все се каня, ама пустий мързел...
Какво се случи през тези две седмици? Нищо особено.
"Работиме много,
работим от сутрин до здрач..."
Работата в момента е поносимо натоварена, ядва се.
А в неделя ходим за риба. Напоследък дори хващаме. Смешно, нали?
И на мен ми малко смешно, ама хващаме. Няма шега. Дотук, след Петя, дойде и Събчо(6кг) и още две-три бебета под четири килограма, които пуснахме да пораснат.
На няколко пъти работата беше на косъм, но косъма бе тънък и не издържаше.
Купихме си по-голям мотор - Меркюри, 25 к.с. С него лодката тук-там стъпва на вода. Много приятно усещане.
Вкъщи също ежедневието минава без сериозни сътресния. Оказа се, че липсата на паричен недостиг помага много за рабирателството в семейството.
Какво имам предвид? - Пояснявам.
Усещам назрява скандал. "Началничката" е настроена войнствено и вече е набрала инерция по склона. Не може да бъде спряна. Затова избирам единственото правилно решение - леекичко я побутвам, колкото да смени посоката и да излее яда си на ... който и да е там. Правителството, съдбата, съседката, дето се фръцка с новите си скъпи ботуши. "Поне да приличаха на нещо!"
Оп!!! Тука е! Вълшебната реплика във вълшебния момент:
Ами, коте, вземи си купи едни ботуши, и без това идва сезона. И вземи и покажи на тая "мърла"(тук леко преигравам и се опитвам да не се разхиля), какво означава хубави ботуши.
Следва разбиващото:
Ако намериш, де. То сега вече трудно се намират добри обувки.
Оттук нататък следват обяснения къде е "мернала" някакви, които еди какво си. И едни други дето...
Слушам известно време ангажирано и с ендшпила
"Знам, че ще избереш нещо НАИСТИНА хубаво"
я оставям да планира.
Както казваше татко - "Леко, меко и технично, в стила на майсторите."



P.S.
Понякога ме налягат съмнения кой кого манипулира, но всъщност, има ли значение...
четвъртък, 2 октомври 2008 г.

#11

Днес погребахме Бат' Жорко.
Лека му пръст.