В неделя на яз. Кърджали, хванах пъвия си сом на кльонк. Четири килограма. Близо е до границата за пускане, ама сефте - как да го оставя. Кръстих го Първан и още вечерта му измерих рандемана. Айде, хаирлия да е.
А във вторник си дадох сметка, че вече е септември. А моите деца не са помирисвали море тази година. Въпреки, че работата ми не позволява да напускам града за повече от шест часа, а почивен ден не съм имал от около две години, реших - време е. "Гъз път да види" е една народна поговорка, коята много добре описва нашата забежка в сряда до Китен. Децата, както се и очакваше, почти не излязоха от водата девет часа. Новото бе, че за пръв път взехме и "третото ни дете" - morrt. To(й) е лабрадор на четири и половина години, а това беше първата му среща с морето. Хареса му. На всички ни хареса. Направихме сники, събирахме мидички и прочие "морски" дейности.

Това е. Хубаво, ама малко. Догодина повече. Дай Боже всекиму.