Напоследък откривам, че си ползвам нета почти само да чета блогове. Днес следя редовно малко повече от двадесет блога и нямам търпение да седна и да проверя кой какво е (на)писал. Не от вчера насам, а от преди малко. Защото преди малко пак проверявах. Точно като наркоман, на когото дозичката идва слаба и има нужда от нова, твърде бързо след първата. Започна се плавно с блогът на sovichka и от там верижно се разрастна до днешното състояние. Единственото, от което мога да се "оплача" е, че не всички пишат толкова редовно, колкото Иво Инджев. Тогава вероятно нямаше въобще да ставам от компютъра и щях да съм още по-щастлив.
Другото "място", което редовно посещавм с удоволствие е Форума на феновете на Ретро радио, което се спомина благодарение на новите си собственици. Това е форум на хора харесващи малко "по-стара" от модерната в момента музика. И малко "по-вечна". Много приятна компания от хора, които смея да нарека вече приятели.
С две думи, бих нарекъл "заболяването" си изключително приятно и съм готов в "Клуба на анонимните Интернетохолици" да стана и да заявя:

- Здравейте, казвам се morrt и
не мога без компютъра си и без Интернет.
Защото чрез тях виждам едни други хора по един друг начин.
Не желая лечение, искам си наркозата!