събота, 6 декември 2008 г.
Провокиран от развълнувания тон в поста на Христина, почнах да и пиша отговор. Като приключих, видях, че съм написал едва ли не роман. Затова го преместих тук.
И аз съм ги спрял за малко. След осемнадесет години активен пушек, последните пет от които, по две и половина кутии на ден, си мислех, че ако успея един-единствен ден да не запаля и повече няма да пуша. Пробвах веднъж, изкарах няколко дни с намаляне до една на ден, но тази една, точно преди заспиване , не можах да я преборя. И спрях да мисля за отказване.
После един приятел ги спря. А пушеше, колкото мен. Не вярвах, но ги спря. С хапчета. Изчаках два-три месеца да го видя - не пуши. Брех, викам си, мамка му! Той излезе по-инат от мен. Купих си и аз хапчета, ама страх - айде от утре, айде от други ден... И така, забравил съм ги в жабката на колата. Още два месеца. Намерих ги случайно. Без да казвам на никого почнах, по указанията. Нося си цигари, черпя и както винаги имам една в устата, НО...незапалена. Ако някой пита, казвам, че работата ме е натиснала и съм забравил да я запаля. На шестия ден успях - легнах си без да съм запалил нито една, без да съм дръпнал - нищо. Голяма гордост, ей! И все още никой не знае - ще ме вдигнат на балон от подигравки.
На други ден реших да пробвам пак без да паля. Ако стане, стане. Ако не - здраве да е. Успях. Ей така, заради ината, че мога поне още един ден.
И така вече...на Иванов ден ще станат четири години. Всяка година ми купуват бутилка "Джак" за този ден, което част от бас за доживотен абонамент, ако не пуша. Ако пропуша трябва да върна удвоена бройка на получените бутилки.
Приятелят ми, който без да знае ми даде кураж, пропуши след година и нещо. И още пуши.
На мен все още ми се пуши от време на време, но е за около десет минути и се научих да го превъзмогвам. Не мога обаче да спра да сънувам, че пуша. На моменти е толкова истинско, че събуждайки се, не знам със сигурност пушил ли съм или само съм сънувал.
Това, което научих е, че
НЕ Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА СПРЕШ ЦИГАРИТЕ.
ПО-ТРУДНО Е ДА НЕ ГИ ЗАПОЧНЕШ ОТНОВО.
Успех!
И аз съм ги спрял за малко. След осемнадесет години активен пушек, последните пет от които, по две и половина кутии на ден, си мислех, че ако успея един-единствен ден да не запаля и повече няма да пуша. Пробвах веднъж, изкарах няколко дни с намаляне до една на ден, но тази една, точно преди заспиване , не можах да я преборя. И спрях да мисля за отказване.
После един приятел ги спря. А пушеше, колкото мен. Не вярвах, но ги спря. С хапчета. Изчаках два-три месеца да го видя - не пуши. Брех, викам си, мамка му! Той излезе по-инат от мен. Купих си и аз хапчета, ама страх - айде от утре, айде от други ден... И така, забравил съм ги в жабката на колата. Още два месеца. Намерих ги случайно. Без да казвам на никого почнах, по указанията. Нося си цигари, черпя и както винаги имам една в устата, НО...незапалена. Ако някой пита, казвам, че работата ме е натиснала и съм забравил да я запаля. На шестия ден успях - легнах си без да съм запалил нито една, без да съм дръпнал - нищо. Голяма гордост, ей! И все още никой не знае - ще ме вдигнат на балон от подигравки.
На други ден реших да пробвам пак без да паля. Ако стане, стане. Ако не - здраве да е. Успях. Ей така, заради ината, че мога поне още един ден.
И така вече...на Иванов ден ще станат четири години. Всяка година ми купуват бутилка "Джак" за този ден, което част от бас за доживотен абонамент, ако не пуша. Ако пропуша трябва да върна удвоена бройка на получените бутилки.
Приятелят ми, който без да знае ми даде кураж, пропуши след година и нещо. И още пуши.
На мен все още ми се пуши от време на време, но е за около десет минути и се научих да го превъзмогвам. Не мога обаче да спра да сънувам, че пуша. На моменти е толкова истинско, че събуждайки се, не знам със сигурност пушил ли съм или само съм сънувал.
Това, което научих е, че
НЕ Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА СПРЕШ ЦИГАРИТЕ.
ПО-ТРУДНО Е ДА НЕ ГИ ЗАПОЧНЕШ ОТНОВО.
Успех!
Аз сънувам, че пуша от време на време. Иначе от 13ти юни таз година не съм палила. Начи скоро 6 месеца.
Запалих първата си цигара на 15, но никога не съм била особено голям пушач. Идеята беше да не паля изобщо - нито на купони, нито като преям, в никакъв случай. И сега си се чувствам добре - при всички случаи доста по-здрава.
В здравословно отношение разлика не намирам. Пак си се задъхвам, но вече е от килограмите - качих десетина кила. Тук е мястото на засрамения емотикон, но май вече не ми дреме толкова. А пък и знеш ли колко ми е сладко като почна да ям...
Веднъж спирах цигарите... Оказа се безуспешен опит.
Не пуша вече осем години! Не можах да ги откажа от раз. Не бях голям пушач, но редовен. Всяка Нова Година се заричах да ги отказвам и няколко години не успявах. Гадното беше, когато бях в компания със същите хора, с които съм си пушила и преди. Те нали си ме знаеха, че пуша и само ми предлагаха по една по две цигари, а аз отказвах, отказвах, пък накрая запалвах. После си викам "Абе какво само ще ме черпят хората...я да си купя една кутия..." и се започваше отново. 2001-ва обаче се получи...заинатих се, което не ми е много трудно:),казах край и не сложих цигара в устата. И така до днес. Изобщо не съм пушила от тогава. Изби ме обаче на ядене на семки:))) Та такива ми ти работи! Но нямам и дразнител в къщи, който да ми пуши пред носа. Мъжа ми ги отказа много преди мен. В крайна сметка воля си трябва...нито хапчета, нито лепенки, нито каквото и да е ще ти помогне, ако сам не го поискаш!
Поздрави, Морт!:)
Ася (sun_sea):))
п.п. И аз се отпуснах в писане :)))
Браво, Съни.
И аз не съм палил оттогава. Защото знам, че запаля ли една, "реката ще отнесе бента".
P.S.
Проверих как се пише - "от тогава" или "оттогава". Уикиречник смята, че е слято.
:))
Благодаря за поправката! Имам нужда наистина...правя си грешки! Знам си, ама...Срам ме е много, да! Наистина имам нужда отвреме навреме някой да ми показва грешките! Друг е въпросът дали ще запомня веднъж завинаги :))))
Иии...недей да палиш нито една! Аз всъщност не казах цялата истина!;)Една година, след като ги бях отказала, реших да си дръпна от цигарата на сестра ми...Сгади ми се и това окончателно беше края!
Аз, всъщност, не поправях теб, а себе си. Понеже го написах слято, после се замислих, после реших да проверя.
Чак сега виждам, че го има и при теб. Ако бях обърнал внимание по-рано, нямаше да правя тази изключително груба(според мен) забележка. Извинявай. Съжалявам искрено. Беше като опит да предотвратя критики по отношение на правописа ми.
Мамка му! Изложих се.
Хей :))изобщо не съм се засегнала, по никакъв начин! Нали сме приятелчета!:) Пък и да не сме, критиката е полезно нещо! А в случая се получи " Гузен негонен бяга" :)))
Тааа...за цигарите. Чела съм, че на пушачите, като ги откажат, им липсва онова дълбокото вдишване. Та като усетиш, че ти се припушва дишай дълбоко! Аз пък се усещам, че отвреме навреме държа химикалката като цигара...Навик, какво да правиш!:)))
Успех, дано удържиш! :)
Зажелязвам , че все повече хора ги отказват. Успех на всички!
Аз пък още не съм ги отказала, само съм се канила. Знам, че ако поискам наистина, че ги откажа, щото също съм инат. Само дето не поисквам... започнах ги късно, на 21, и то като някакъв вид саморазрушителен порив. Значи, вероятно ще ги откажа, когато си стана по-мила, каквото и да значи това...
@Христина: благодаря:))!!