вторник, 23 декември 2008 г.

#21 ...




Дамян Дамянов
Всеки делник има красота -
В най-хубавия миг преди разсъмване


В най-хубавия миг преди разсъмване,
Когато спи на рамото жена ти,
И вън се борят светлото и тъмното
И побелява утринният вятър;
Когато, във възглавката потънало,
Лицето женско в сън ти се усмихва
И нейде на душата ти от дъното
Извира нещо, нещо като стихове -
Неказаното и несподеленото,
В най-хубавия мих любовно-светъл
Изписква във ушите ти сирената:
"Прощавай, неосъществен поете!
Ти мислиш за любов, а аз - за хляба ти!
Часът е вече пет! Я, хайде ставай!"

И работа! И работа! И работа!
Край твоите строежи аз минавам,
Препъвам се във скелите им в тъмното,
Тъга и радост смесват се в сърцето.
В най-хубавия миг преди разсъмване,
В мига на неродените поети.



================================================
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!
  1. Този коментар бе премахнат от автора.
  2. (Предното е мое,с малка грешка) Да ти се връща - здраве & щастие (а то 2рото спада към 1вото май)!!

  3. @alicegotlost
    Благодаря.
    Къде се губи до сега? Прегледах блога ти. Много ми хареса, че пишеш първосигнално - "каквото ми е на сърцето, това ми е на езика". Браво.
    И аз се опитвам, но не успявам много, много - връщам се редактирам, поправям. Махам цели постове, защото настроението ми вече е друго.
    А ти - раз, два и край. Браво!
    Весела Коледа.

  4. Ееее... ти ми правиш голям комплимент... чак се колебая дали да си призная, че всъщност не е съвсем заслужен; не всичко, което ми е на сърцето, ми е на езика; опитвам се поне в обратната посока всичко да е 1:1 :))). В интерес на истината, да, тояно това ми е целта - да го направя все по-близо до 1:1 и в 2те посоки. А колкото до "...връщам се редактирам, поправям. Махам цели постове, защото настроението ми вече е друго" - да не мислиш, че не съм го правила и аз; макар и не скоро. Но си мисля, че може би по-правилният начин е вече написаното да се оставя както е, без големи редакции, защото ако настроението или мнението се промени, това по-скоро заслужава нов пост, отколкото заличаване на стария. Затова съм решила да не редактирам вече твърде много.
    Брее, че дълъг коментар се получи, извини ме:))

  5. Ми така стават работите. Трябваше да се махна от Хасково, че да те чета .Шейм он ю!:)) Дължа ти доста честитки и пожелания.Като се започне от рожденния ти ден, та до Новата година. Шейм он ми:))

  6. ...Видя ли сега, че изобщо не пиша така от раз, както ме похвали:))). Има ей такива моменти, в които като реша да се връщам и да се саморевизирам, може и да няма край... и ми се отщява всичко, дори коментирането; тия, дето ме знаят от по-преди, го знаят. Е, по някое време ми минава, ама не се знае кога.

Публикуване на коментар