сряда, 11 март 2009 г.
Днес ми бе намекнато от две места, че нямам нищо ново в блога си.
Истината е, че при мен се случиха много нови неща, но главно неприятни. Е, не неприятни по онзи гаден начин, по който асоциираме написаното току-що, а "гадни" като част от живота. Проблеми с/в работата, проблеми с колите, проблеми с любовниците(абсолютен недостиг - кризата, кризата...), проблеми с желанието да имам любовници(годините си казват думата), проблеми, проблеми... Само нерви.
Затова и не съм писал тук. Гадно е да предаваш на хората своя негативизъм. Приятелите са за това. За да ги обременяваш със своите проблеми. Те да му "берат гайлето". :)
НО!
Днес мога да напиша нещо по темата "Откраднати мигове". В началото мислех да постна само снимки, но без кометар няма да стане ясно какво съм "откраднал". Затова снимките накрая.
В неделя, както всички знаем, аз хода за/на риба. Точка.
Това е почти толкова сигурно, колкото "смъртта и данъците". Ако в неделя не отида за/на риба, няма да имам никаква мотивация в понеделник(повтарям - понеделник), а и в останалите шест дни от седмицата, да стана в 05.12 часа и да тръгна на работа.
Новото в случая е, че в понеделник(няма да повтарям) и във вторник(!!!) също ходих на риба. Е, само от обяд до вечерта, ноооооо...в понеделник! И вторник! Ха хаааа!
Самото напускане на града и отдалечаването от него на непосилните за реакция при повреда 65км, вдигаха нивото на адреналина ми почти до праговете на "НИВА"- та.
Без да броим резултатите. А такива имаше. Но не за тях ми е думата. А за преживяването изобщо. Ето снимки:
Има и весела част:
Мен, знаете, на снимките ме няма - все някой трябва да натиска копчето.
Като свое оправдание за НЕписането тук мога да изтъкна също и факта, че има вероятност(макар и малка) да се появи още една глава на "онова". Работи се в тази насока.
Също така смятам да издам книга. До края на този месец. Е, не моя и не сам, а с помощта на отзивчиви, знаещи и можещи люде. Но ще стана издател! КАК ЗВУЧИ, А?
Тиражът е съвсем скромен - 4(четири) броя, което прави самото издание уникално.
Та, така.
Преди време ме причислиха към интелигенцията, сега издавам книгa, пиша стихове...и "онова".
Както е тръгнало, утре може и да се очовечя...
"Знае ли човек? Пък, смее ли да пита..."
Истината е, че при мен се случиха много нови неща, но главно неприятни. Е, не неприятни по онзи гаден начин, по който асоциираме написаното току-що, а "гадни" като част от живота. Проблеми с/в работата, проблеми с колите, проблеми с любовниците(абсолютен недостиг - кризата, кризата...), проблеми с желанието да имам любовници(годините си казват думата), проблеми, проблеми... Само нерви.
Затова и не съм писал тук. Гадно е да предаваш на хората своя негативизъм. Приятелите са за това. За да ги обременяваш със своите проблеми. Те да му "берат гайлето". :)
НО!
Днес мога да напиша нещо по темата "Откраднати мигове". В началото мислех да постна само снимки, но без кометар няма да стане ясно какво съм "откраднал". Затова снимките накрая.
В неделя, както всички знаем, аз хода за/на риба. Точка.
Това е почти толкова сигурно, колкото "смъртта и данъците". Ако в неделя не отида за/на риба, няма да имам никаква мотивация в понеделник(повтарям - понеделник), а и в останалите шест дни от седмицата, да стана в 05.12 часа и да тръгна на работа.
Новото в случая е, че в понеделник(няма да повтарям) и във вторник(!!!) също ходих на риба. Е, само от обяд до вечерта, ноооооо...в понеделник! И вторник! Ха хаааа!
Самото напускане на града и отдалечаването от него на непосилните за реакция при повреда 65км, вдигаха нивото на адреналина ми почти до праговете на "НИВА"- та.
Без да броим резултатите. А такива имаше. Но не за тях ми е думата. А за преживяването изобщо. Ето снимки:
Има и весела част:
Мен, знаете, на снимките ме няма - все някой трябва да натиска копчето.
Като свое оправдание за НЕписането тук мога да изтъкна също и факта, че има вероятност(макар и малка) да се появи още една глава на "онова". Работи се в тази насока.
Също така смятам да издам книга. До края на този месец. Е, не моя и не сам, а с помощта на отзивчиви, знаещи и можещи люде. Но ще стана издател! КАК ЗВУЧИ, А?
Тиражът е съвсем скромен - 4(четири) броя, което прави самото издание уникално.
Та, така.
Преди време ме причислиха към интелигенцията, сега издавам книгa, пиша стихове...и "онова".
Както е тръгнало, утре може и да се очовечя...
"Знае ли човек? Пък, смее ли да пита..."
:))Айде, оправдан си за неписането! Останалите бакии да се оправят, а "онова"-то доста буди интерес (понеже срещнах твои стихове насам-натам в някои коментари), така че я кажи за какво става въпрос??
(saty=alicegotlost; тия никове ми дойдоха вповече и май ще си мина на истинското име, но засега съм така)
Айде и от мен имаш оправдание.
Рибата си е сериозно алиби, не може да се отрече :)
"Онова"-то и мен ме заинтригува!
Ася - Съни :)
За какво са ти (любовници), (любовница) стига - на място!;)
Сомче и костурче... Ех, как ми се похапва прясна риба, не е истина!;):):)
Ще издаваш, м? ;)
Почвам наобратно.
@Nezabravima
Ами, и аз това се чудя - за какво са ми? Само ще ми крадат от времето за риба.
За сомчето си права - 5кг. А за костура не си - бяла риба, 3Х2кг. Плюс моите от вторник, които от скромност не съм постнал. Снимката малко лъже. Телефонна е.
Точното изречение е "Ще СИ издавам книга." Четири бройки са разпределени така: една за четене, една за колекцията, една за преводача и една за същинският издател - този, който ще я отпечата. Подвързването с твърди корици е от мен. Но да не казваме "хоп" още. :)
@Съни
"Онова"-то много ме озори. Още повече, че вече пет човека ме подпитвха за развитието. Което, колкото гъделичка егото ми, толкова ме и притеснява, заради мнението им занапред. :)
@princesss
Благодаря за разбирането. Малко са жените, които могат да погледнат и от друга гледна точка. Освен женската имам предвид.
То, като се замисля, и принцесите са малко... :)
@saty
Благодаря и на теб за опрощението. :)
За стиховете май не е добра идея да говоря, защото подсказват за вредната комбинация от алкохол и тежки пристъпи на депресия.
Някой ден като ме млатне действителността ще ти се обадя, да видиш черното в мен. :)
:)))Казват, че ако всички всякога бяха щастливи, изкуството нямаше да е същото... Така че за стиховете не се оправдавай, срещала съм ги наистина в коментари тук-там и са си хубави. А книжката издай я, издай... може и да си я копираме по някакъв начин читателите:)).
(п.п. не знам защо, но за 2ри път вече не получавам уведомление по пощата за коментари, не знам случва ли се на някой друг? защото на мен и в други блогове ми се е случвало.)