вторник, 9 септември 2008 г.
Днес е Девети септември! Да, така го изписвахме преди. С главна буква.
"Преди какво, бе?" - ще попитате.
Ами, преди Десети ноември. Страшна работа! И тогава, и сега.
Казват постоянно, че промяна нямало. Как да няма?! Как да няма??? Нацията толкова се изроди, ценности няма, моралът(където го има) е тотално сбъркан... Нямало промяна.
Промяната е толкова огромна, че на човек, научен да уважава себе си и околните, му е направо трудно да живее.
Как да възпитавам децата си в доброто, като аз вече губя вярата си в него? Има ли го, няма ли го? Кое е "добро", кое "лошо"? Как, като насреща получавам само желязното "к'во ти пука"? К'во ми пука, че тази жена е помъкнала четири-пет годишното си дете в пиковия час и пресича на червено? Че господинът на средна възраст. с перфектно изгладен костюм и "интелигетни" очилца плюе като селянин на улицата? Че онзи там го бият като куче посред бял ден и никой не реагира?
Да, има градация! Утре няма да ми пука, че са затворили вестник(или човек) заради писанията му или че Западните Родопи искат независимост.
Затова още ритам. И ще ритам срещу всичко, което смятам за неправилно. Ако и да остана самичък, пак ще ритам. Дори да ме намразят децата ми, че съм прекалено строг с тях. Аз, за себе си ще знам, че съм дал всичко от себе си да ги направя Човеци.
Ето, стигнах и до заглавието - манифестация няма да има, защото не можем да се съберем достатъчно хора, за такава. Като гледам, около мен виждам двама-трима. И пак добре, че има някой. Представяте ли си ако нямаше никой?
А край Вас има ли хора? Дано да има, иначе горко Ви.

Публикуване на коментар